Уважаеми Читателю,

    Ще ти доверя, че много рядко пиша фантастични разкази. Не зная, може би това си е до възрастта. Всеизвестно е, че младите хора повече четат и се увличат от фантастиката. Когато обаче ми попадне някаква добра тема с фантастичен сюжет, да си призная, не устоявам на изкушението. Сядам пред компютъра и започвам да пиша.
    Разказът, по името на който озаглавих сборника, е написан именно по такъв повод. Прочетох една статия в интернет. Беше публикация в един регионален сайт. Тя така силно ме впечатли, че още същата нощ засънувах някакъв подобен нереален сън. На сутринта, за мое учудване, сънят все още не бе избледнял от съзнанието ми и това стана повод да го превъплътя в разказ. Помествайки го тук, ме притеснява само едно нещо, да не би авторката на статията да предяви авторските си права към мен. Някои мои познати ми направиха забележка по въпроса. Затова реших да цитирам както източника така и авторката. Останалото си е моя авторска измислица.
    Що се отнася до другите разкази, опитал съм се да комбинирам сериозните теми с хумора. Би било отегчително за читателя да чете само едното или другото.
    Понякога ми става много чудно, че някои читатели търсят в разказите ми фактология. Не зная на какво се дължи това, може би на силното въздействие на текста, а може би и на друго. Дори един мой роднина „откри несъответствие“ между описаните събития със случили се такива от времето на неговата младост.  Интересно явление, нали?
    Един разказ си е една сътворена художествена измислица пречупена през въображението на автора и нищо повече. Героите в повечето случаи са измислени или прототипи на реални лица.
    Тук му не мястото да спомена и за трудностите при съставяне на тоя сборник. Напоследък все по-малко пиша. Причините са от най-различно естество и не искам да се спирам на тях. Всеизвестно е обаче, че в живота няма лесно. Ако искаш да сътвориш нещо, което си заслужава и на което си посветил част от времето и силите си, то трябва да се напрегнеш и да го свършиш. Това е със всяко едно човешко дело. Има добри дела, свършени от човека, които остават и след него, по които ще го помнят. Осъзнавам, че това мое дело е едно от тях. Моля се само за едно - делото ми да бъде в полза на хората, да им покаже някакъв път, ако са в безизходица, да ги окуражи и вдъхне надежда, когато съвсем са я изгубили.
    И така, желая ти приятни мигове пред страниците на сборника!

    Авторът

  

 

   На моите приятели
   Лина и Николай Бакалови
   с благодарност за помощта,
   съветите и насърчението

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
  1. БЛАГОДАТНАТА ДУЗИНА - КРАСИМИР БАЧКОВ
  2. АЛЕКС БОЛДИН ПИШЕ ЛЕКО И УВЛЕКАТЕЛНО - БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
  3. ВРАТАТА НА АКЕР
  4. ДЕВОЙКО, МАРИ ХУБАВА
  5. АМБУЛАНТНИЯТ ТЪРГОВЕЦ
  6. КОЛЕДНА ЗВЕЗДА
  7. КОПЧЕТО
  8. ДОБРОТАТА В ТЕБ
  9. СЪНЯТ Е СЛАДКО НЕЩО
  10. ИНТЕРНЕТ КЛУБ
  11. МЕДИЙНА ЗВЕЗДА
  12. САКАТЛЪЦИ
  13. ВЪЗМЕЗДИЕТО
  14. ХИЩНИЦИ
  15. БОЛКАТА В НАС
  16. ТВОРЕЦЪТ НА МАРТЕНИЦИ
  17. КУЛИНАРЕН ЕСТЕТ

 

   Благодатната дузина

    Когато Алекс Болдин ми се обади, с молба да напиша нещо за дванадесетия му сборник с разкази  приех, без да се замисля. Напоследък той пише доста по-малко  като обем, но написаното си струва! Бях се прибрал от работа уморен, седнах пред компютъра и  зачетох  „Вратата на Акер”. След първите изречения забравих  проблемите от деня и неусетно се пренесох в света на героите му. Години по-рано ми се случваше понякога, да седя на чаша вино с друг голям български писател – Ангел Веселинов и той да ми разказва кротко, и увлекателно, измислени, и действителни истории. За жалост, той вече не е между нас, но хубаво е, че таланти като Алекс продължават приказния свят на думите.
    Като майстор – разказвач Алекс не натрапва нито героите, нито собственият си поглед, върху  обикновените случки от живота на българина, през последните години. Дори при разкази, гравитиращи с мистиката, думите на Лило  за иманярските му премеждия звучат  нормално и неволно те карат да се питаш, дали пък не е истина цялата история. Често използваният от автора  литературен похват „разказ в разказа”  ни прави съпричастни, към тежката съдба на гордия родопчанин Кара Кольо. Бягайки от нищетата и самотата, неразделен с най-скъпото си – гайдата, той успява в една необикновена търговия с магарета, намира и сродна душа, в лицето на македонката Калина, благодарение на прекрасната народна песен „Девойко, мари хубава”. Животът, разбира се залага капани и може да промени, и най-смелите планове на хората. Това разкрива много умело Алекс Болдин и с една почти фолклорна философия, ни поднася крайните, неприятни развръзки  с прости думи и голяма човещина – „Коледна звезда”, „Интернет клуб”, „Амбулантният търговец”, „Добротата в теб”. В други разкази авторът върви по ръба на битовизма, но с чувство за хумор и дори известна доза оптимизъм успява да изведе героите си, над скучните клишета на деня, над мизерията, болестите, безработицата и самотата -  „Сънят е сладко нещо”, „Творецът на мартеници” или  „Кулинарен естет”.
    Несправедливостта в държавата, партийните кражби и извращения, тарикатите, заработващи в чужбина, болни, отчаяни мъже и жени, са представени от автора открито, незавоалирано и ясно, както всъщност трябва да се говори за всички недъзи на днешното, продънено от неправди псевдо общество. В това отношение Болдин реже като остър нож и дори с угрозата да вгорчи и без това трудния ден на сегашния българин, успява да посочи лошото, пошлото и нечовешкото! А от това несъмнено има нужда! При толкова словоблудство в масмедиите, размиване на права и отговорности, липса на критерии за добро и зло, ако не писателят, кой би го сторил?
    Не се съмнявам в успеха на тази книга! Тя е пълна с нещо, което отделя добрият писател от посредствения – човещината!

    Красимир  Бачков                                   

   Алекс Болдин пише леко и увлекателно 

   Такъв е и в новата си, дванадесета книга, в която ползва като стимул материали от Интернет – „Сънят е сладко нещо“ и от направили му впечатление документални филми – „Амбулантният търговец“.
    Не се захваща с теми, които не познава или не би разработил успешно и убедително.
    Всичко при него е преживяно, видяно, чуто, прочетено и осмислено.
    Историите му са автентични, правдиви, жизнени, достоверни.
    Дори когато пише най–трудният вариант на разказ – коледният – неговият е вариация на тъжно–нежна, но правдива приказка – „Коледна звезда“…
    Героите му са обикновени хора, смачкани българи от миманса и мълчаливото мнозинство, измамени през прехода, излъгани в надеждите си, без перспективи и мечти, водещи жалко съществуване за едното оцеляване – „Интернет клуб“, „Болката в нас“.
    Малки хора, но симпатични – като при Чехов и Мопасан, както  при Радичков с неговата наблюдателност и дяволит поглед към окръжаващата го действителност…
    Болдин знае от кои класици да се учи, какво да попие от тях, но да продължи уверено и напористо по свой път, изграждайки свой свят, стил, образи, конфликти и сюжети.
    Притежава неподправено демократично мислене и усет за справедливостта и когато е необходимо недвусмислено го демонстрира – „Възмездието“
    Страстен поклонник е на истината за исторически събития и факти и е готов да предлага и иконоборчески версии на прочути събития като гибелта на Ботев – „Копчето“.
    Познава вътрешния свят на животните, умее да ги експонира с няколко щрихи и да бъде анималист с въздействащата сила на Елин Пелин – „Сакатлъци“, „Хищници“.
    Пробва се и във фантастиката – „Вратата на Акер“.
    Експонира провинциална – северозападна България и Враца в частност, с много любов, с усет и вкус към детайла, като често разказите – в обем до 5 страници звучат като тъжни балади и елегии за отминали дни и пропилени надежди.
    Но чудно, в тези  разкази песимизмът отсъства – тържествува светла надежда, смях през сълзи, вяра във възможностите, иронично – присмехулен поглед към действителността, желание да се живее – напук на обстоятелствата и въпреки жестоките ограничения на заобикалящия ни свят, е налице неизбежен оптимизъм – стаен, скромен, но неунищожим.
    Майсторски обрисувани и запомнящи се са неговите персонажи,  особено женските образи – силни, волеви, хитри, прагматични и често доминиращи над мъжките.
    Сборникът „Вратата на Акер“ се чете на един дъх, като откровение.
    Той е добре композиран и премислен, без случайни и слаби хрумки.
    За мен това е равносметка на един изминат творчески път.
    И знак за креативните възможности на Алекс Болдин.
    Пожелавам му  творческо дръзновение и да ни зарадва с нови, още по–хубави творби.

    Борислав Гърдев

Creative Commons License
Произведенията ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.