Уважаеми читателю,

    Ето че е готов и новият ми сборник с разкази. Разказите в него са писани през последните 2016-2017 години. Не мога да повярвам, че успях да го завърша. Напоследък почти бях спрял да пиша, нещото което най-напред се появи като хоби и споделяне на лични впечатления и което постепенно се разви с годините и стана неотлъчна моя привичка.
    Сега, когато препрочитам новите си разкази виждам, че те доста се отличават от първоначалните. Дали са по-добри или по-лоши, вие ще прецените. Според мен те някак са изгубили тоя емоционален заряд, който съпътстваше старите. Разказите ми станаха по-описателни, дори по-бледи като художествена реализация. Нейсе, никой не е застрахован, че ще пише по един и същи начин с течение на времето.
    С годините осъзнах, че много малко автори пишат на социална тема, а тя е важна, защото засяга преди всичко масовия читател и всеки по-беден българин. Но да се пише само за негативното, за мрачните краски в съвремието не е съвсем лека задача. Тя влияе дори на автора, който ги описва. Затова се опитах да мина на по-ведри теми, да има повече хумор. Дали съм успял, вие ще прецените. Надявам се да четете тези разкази с удоволствие както онези третиращи любовта и радостта.
    Спазил съм традицията да ползвам сюжети взети от живота, случки които са се случили със самия мен или пък собствените ми наблюдения върху хората и заобикалящата ме среда. Тук съм поместил само един разказ, който се отличава от това правило, но пък който, третира съвсем реални и възможни събития от близкото минало.
    Когато събрах традиционното количество разкази за сборника (15), се замислих и за заглавието му. Не се сетих за нищо друго, освен интригуващото заглавие от последно написания разказ. Интригуващо е точно затова, че съдържанието на разказа не отговаря на заглавието. Героят в него е бивш мой колега, който с ежедневните си постъпки налага весел и хумористичен полъх. Докато цветето си е просто част от популярна и любима моя песен, която героят запява във финала на разказа.
    Както и да е, написаното си е моя рожба и няма начин да не я обичам, както се обича свое дете или домашен любимец.
    Но да спра до тук и да оставя на читателя да прецени доколко съм успял в новите си литературни опити.
    Приятно четете ви желая!

    Ваш,
    Алекс Болдин

 

 

    На всички читатели,
    които обичат българския разказ

 

СЪДЪРЖАНИЕ
  1. ПРОКЛЕТИЯ
  2. МИЛИ СПОМЕНИ
  3. КРЕЧЕТАЛОТО
  4. КОМАРИ КАТО ВРАБЧЕТА
  5. БУМБАРА
  6. ПЕКО, ЦЕКО И ХАРИ
  7. ГОЛМАЙСТОРЪТ
  8. ЖЕНАТА С ГЪЛЪБИТЕ
  9. ИСТИНСКИ ПРОБЛЕМ
  10. СТАРИЯТ КОМИН
  11. ХОРОСКОП
  12. ЧЕСТИТА КОЛЕДА!
  13. ПАНАИР
  14. ДВАТА ГЪЛЪБА
  15. ЦЪФНАЛО ЦВЕКЕ ШАРЕНО

 

  

Creative Commons License
Произведенията ползват условията на Криейтив Комънс лиценз.