Стефка Венчева


 

 

Биографични бележки

 

Стефка Венчева е родена в Брацигово през 1968 г. Завършва СУ "Климент Охридски", работи като репортер в регионални издания в Пазарджик, сега е главен редактор на вестник "Пазарджишка Марица". Автор е на сборник с разкази "Сънища"(2003), новелата "Ема"(2005) и романа "Утрото на еретиците"(2007). Нейни разкази са публикувани в централни и местни вестници. Носителка е на национални и регионални награди за проза. Ето какво казва тя по повод излизането от печат на първия и сборник: "Много мислих преди да направя тази книга реалност. Все ми се струваше, че още е рано за нея, но сега вече мисля, че дори закъснях. Надявам се, че това което искам да ви кажа ще стигне до вас. Според мен най-важното нещо на този свят е да се научим да бъдем добри. Всъщност, ако няма зло, няма как да отличим и доброто. Може би заради това те съществуват паралелно. Нека поне да опитаме да бъдем добри. Да запазим децата у себе си, без това да ни пречи да бъдем възрастни и отговорни."

 

Разкази включени в сайта:

 

1. Баба ми, Гъркинята

2. Пръстенът на Петра Славовица

 

e-mail: stefka_vencheva@abv.bg

 

.................................

   Има разкази, които след като ги прочетеш остават траен спомен в съзнанието ти. Минават дни, месеци, години, а разказът в даден миг отново ти напомня за себе си, защото е написан от сърце и душа. Името на автора нищо не ти говори. За него никой не шуми, той е тих и скромен човек. Някъде раздават награди. Него там го няма. Всеки обаче който прочете написаното се стъписва. Стъписва се от така ярко предадената красота, от богатата палитра от чувства от ненатрапчивата нежност, от майсторското художествено слово. Ето и някои отзиви за разказа "Баба ми, Гъркинята" от читателите на литературния портал "Буквите":

"Невъзможно хубаво!!!!!
Думи нямам.
Благодаря!"

"Невероятно!!!Чета го два пъти вече и не мога да спра...Нe спирай да пишеш НИКОГА!!!"

"Всичко видях и смокинята и дядо ти със тридневната брада...и тази топла баба която плете дантели и... КОЛКО КРАСИВО ПИШЕШ!"

"Вие сте писател..."

"Не знам какво друго да кажа. Един и двайсет през нощта е, а усещам слънчева светлина. И шумолене на смокини. И слънчевият прах, и пещерните ниши... просто всичко е вълшебно. Пиши... :)"

"Разплака ме. Толкова хубаво разказваш и някак си толкова близко го чувствам. Не мога да си простя, че го чета чак сега... Бъди здрава!
С обич!
Silver Lily"

"Приказно красиво!Оживял сън..."

"Един от най-прекрасните разкази,
които съм чела някога!Невероятно е, че те срещам. Мислех, че вече няма ТАКИВА разказвачи..."

"Красота и на изказа и на словото!
Не знам дали издаваш на хартия, но "Баба ми, Гъркинята" го заслужава!
Ще ти спестя шаблонните мисли, за сравнения и паралели, които се пораждат в мен (нямам причини да ги спирам - те са си мои), само ще добавя, че към средата на разказа запалих цигара, а съм ги спрял преди десет години!
Успех!"

   Какво друго бих могъл още да добавя? Понякога си мисля, "Защо все пак обичаме да четем класиците?" Точно за това, защото с написаното те ни вълнуват, карат ни да се чувстваме хора, дръпнали са струните на душите ни. Не бих желал да преувеличавам, но четейки този разказ почувстувах перото на класика.

   Алекс Болдин