Петя Дубарова

                                       

 

Биографични бележки

 

   Петя Стойкова Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Повлияна е от майка си, която има голяма роля в изграждането на личността и вижданията на младата поетеса, като в същото време и помага и я напътства в света на изкуството.
   Петя Дубарова започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”, а нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков.
   През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Неведнъж изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си, но независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България”, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите и места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
   Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния”. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да и пише. Преживява го много тежко.
   Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
   През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години на миналия век със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете и разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и чрез отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
   "Измамена
   Младост
   Прошка
   Сън
   Спомен
   Зад стените на голямата къща
   ТАЙНА"

   
   След изненадващата и загадъчна смърт, веднага плъзват слухове и се раждат митове (както винаги става) за причините, пречупили крилете на феноменалното поетично дарование от крайморския град.
   Най-разпространената версия, която се разказва и днес, гласи, че поетесата се е самоубила заради едно нескопосано комсомолско обвинение за саботаж по време на средношколска бригада във фабрика, за строшена кръстачка на автоматизирана линия. Това днес звучи нелепо, но истината знае само тя. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица наши известни поети, изваяли със слово неръкотворни паметници на страдащите си души и на звездния екстаз на мечтите си – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Бенковски. Въпреки това творбите и продължават да стоплят сърцата и душите ни и да ни предават малко от обаятелното и присъствие.

   Единствената и стихосбирка "Аз и морето" е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата "Най-синьото вълшебство", в която е събрано цялото и творчество, писма и личният и дневник.



Разкази включени в сайта:

 

    1. Волният лебед

    2. История с куче

 

При съставяне на биографичната справка са ползвани материали от българската версия на Wikipedia. Tекстовете са лицензирани под условията на свободния лиценз GNU Free Documentation License, GFDL, а снимките - под съответните свободни лицензи, избрани от авторите.