Николай Хайтов

 

 

Биографични бележки

 

 

    Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели,автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби. Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яворово, Пловдивска област в бедно семейство. Родителите му са обикновени селяни. Хайтов завършва прогимназия в родното си село, но вместо да постъпи в гимназия в Пловдив започва сам да си изкарва хляба в големия град. Работи като чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник в железопътните кариери край село Крумово, Пловдивско, в продължение на три-четири, което го откъсва от училището и книгите. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград. Обича да чете З.Стоянов, Ив.Вазов, Елин Пелин и Й.Йовков. През 1943 г. завършва в София Лесотехническия факултет. От есента на 1944г.е войник в Пловдив. От 1946г. постъпва на работа в родопските гори най-напред като участъков лесничей в Персенкското горско стопанство. После работи в Лесичево, Девинско и в Горско стопанство-Сапарева баня. От 1951г. е инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско. За неправилно раздаване на дърва е осъден на осем години строг тъмничен затвор и уволнен дисциплинарно от Министерството на горите. По-късно присъдата е отменена от Софийския окръжен съд, но две години остава без работа.

   Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание "Септември". След него последва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ("Случай без прецедент")и нов очерк. Пише очерци за в."Работническо дело", "Кооперативно село" и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга "Съперници" през 1957г.

   От 1959г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във вестник "Народна култура" и сп."Наша родина". От 1975 до 1977г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966г. и секретар на СБП - 1966-1968г. През 1966 г. става главен редактор на списание "Родопи".
   През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 20 издания, като са преведени на много чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома.

   Общият тираж на книгите на Хайтов, които са издадени и преиздадени в България, е над 4 милиона екземпляра.

   Хайтов е председател на Съюза на българските писатели (СБП) от 1993 до 1999 г., като преди това от 1966 до 1968 г. е негов секретар. Той е упрекван в авторитарност и за разцепването на СБП. Носител е на Димитровска награда за проза, на литературната награда "Йордан Йовков" и на Вазовата награда за литература. Става носител на ордена "Стара планина" през 2000 г. Избран е за академик през 1997 г. от Българската академия на науките.

   Хайтов пише над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Той има двама сина, Александър и Здравец, и една дъщеря, Елена.

   Николай Хайтов умира на 82 години на 30 юни 2002 г. в 19:30 ч. от левкемия. Опелото се състои на 3 юли от 11 часа в църквата „Св. Седмочисленици“.

    Произведения:

    "Съперници" (1957)
    "Искрици от огнището" (1959)
    "Разбудена Родопа" (1960)
    "Писма от пущинаците" 1960, "Хайдути" - очерци 1962, "Старите у дома" 1962, "Жени хайдутки" 1962, "Матей Миткалото" 1964

    "Шумки от габър" (1965)
    "Румяна войвода" 1968, "Родопски властелини" 1965

    "Диви Разкази" (1967)
    "Магьосникът от Брезе" 1979, "Хвъркатото корито" 1979

    "Родопските комити разказват" (1972)
    "Капитан Петко Войвода" (1974)
    "Разкази и есета" 1984 "Да възседнеш глиган" 1985

    "Бодливата роза" (1975)
    "Вълшебното огледало" (1981)
    "Последните мигове и гробът на Васил Левски" (1985)
    "Избрани произведения" (1989)
    "През сито и решето" (2003, посмъртно)
    "Троянските коне в България" (2002, посмъртно)
    "Гробът на Левски"
    "Дневници"
    "Родопски властелини"

   Произведенията на Хайтов са преведени на 28 езика.

   По сценарий на Хайтов са филмите "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Капитан Петко Войвода", "Дърво без корен", "Орисия", телевизионната поредица "Семейство Калинкови", "Ламята".

   Другите за него:

   "След Иван Вазов народният писател на България е акад.НИКОЛАЙ ХАЙТОВ!" (Любомир Левчев)

   "ХАЙТОВ, като никой друг, днес ни преподава най-важния урок, който го няма в училищните програми - урокът по родолюбие!" (Николай Петев)

   "Неговите конфликти се извисяват до антична трагедия!"(Богомил Райнов)

   "Геният на съвременната българска проза!"

   "Аз се възхищавам пред личността му, той бе ярка фигура, един от творците, които до последно воюваха за България в открита и честна борба!" (Владимир Игнатов - ученик)

 

 

Разкази включени в сайта:

 

 

1. "Мъжки времена" - от сборника "Диви разкази"

2. "Изпит" - от сборника "Диви разкази"

3. "Халища" - от сборника "Шумки от габър"