Мирчо Мирчев

  

 

Биографични бележки

 

    Мирчо Вътов Мирчев е роден на 15.04.1922 г. в с. Лесидрен, Ловешко.
    През 1936 г. завършва прогимназиалното училище в родното си село. Завършва непълната гимназия в гр.Тетевен и продължава образованието си в Народна смесена гимназия " Симеон Княз Търновски" в гр. Луковит, където се дипломира през 1941 г.
    През есента на същата година е приет за студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Едновременно с това, подтикван от влечение към изящните изкуства, се записва в Художествената академия-София. Не успява да ги завърши поради липса на финансови средства. Опитва обучение в Учителския институт в Пловдив, но го прекъсва по същата причина. Успява да завърши курсове за киномеханик, курсове за ръководители на театрални колективи и техникум по дървообработване-резбарски отдел.
    Работи, като нередовен учител, пощенски служител, тракторист в Промкомбината и читалището в с.Лесидрен и като художник на свободна практика.
    През 1986 г. се открива първата му самостоятелна изложба в ХГ "Вароша" гр. Ловеч. Последват ги изложба на картини в гр. Угърчин 1988 г. (Експозицията си от творби - картини и дървопластика дарява на града), самостоятелна изложба в ХГ в гр.Ловеч - 1990 г.(дарение от 165 творби), самостоятелна изложба в галерия "Леседра" - София, втора самостоятелна изложба във ХГ "Вароша"(дарение от 167 творби), трета самостоятелна изложба в ХГ "Вароша" - 1994 г.
    Мирчо Мирчев е една богата творческа личност, черпила вдъхновение от народния бит и култура. Приятелите му ще го запомнят с невероятното му чувство за хумор, сладкодумието му на разказвач с майсторството му в дървопластиката и металопластиката със скромността и всеотдайността му на добрия и мъдър човек. Той е един светъл кълн в народното ни творчество, раснал и живял в едно смутно време, забравен приживе, неоценен и неразбран от съселяни и съвременници.
    Умира на 22. 07. 1999 г. в Лесидрен.

 

Разкази включени в сайта:

 

 

1. Пеньо Паничката

2. Моралът на баба Дешка

3. Заслужила

4. Модерни приказки