Йордан Вълчев

 

 

 

Биографични бележки

 

 

 Йордан Вълчев е роден на 24 юни 1924 г. в гр. Кула. През 1939 г. още като ученик в Първа гимназия, излиза първата му публикация във в. "Литературен кръг". През септември 1943 г. постъпва войник в първи пехотен софийски полк и заминава за Унгария, за да се включи в т.нар. Отечествена война. "Основната ми цел през тая война бе да пазя хладнокръвие и да пазя войниците си, да ги върна живи." - казва Йордан Вълчев в своята "Автобиография", все още неиздадена. През 1946 г. Йордан Вълчев събира разказите си, вдъхновени от собствените си преживявания по време на войната, в сборника "Боеве". Но още преди да излезат в сборник, още докато са разпръснати в периодиката, те са оплюти от Павел Вежинов, който е под влияние на наложената тогава идеология. Дълго време Йордан Вълчев е смятан за "опасен" писател. През 1947 г. за един разказан политически виц е хвърлен в лагера "Куциян". В този лагер съдбата му отрежда да спаси живота на друг негов литературен събрат, Димитър Талев. За творчеството на тоя даровит български писател дълго време се мълчи. Едва след години, след излизането на "Родихме се змейове" през 1969 г. и след 10 ноември 1989 г. настъпват промени в отношението към Йордан Вълчев. Своеобразна реабилитация е награждаването му през 1976 г. с престижното за времето си отличие "Златен меч" за сборника "Боеве". Малко след кончината на писателя през 1998 г. издателството на дружество "Гражданин" с редактор Михаил Неделчев издаде "Събрани разкази" на Йордан Вълчев. Иван Радев също започна да се подсеща, че е бил близък с Йордан Вълчев и започна да се рови в архивите му, да пише книга, да преиздава някои от нещата на Йордан Вълчев в - издателство "Слово" - гр. Велико Търново. В това издание (Йордан Вълчев "Боеве. Родихме се змеове", Велико Търново, 2002) са публикувани за първи път откъси от "Автобиографията" на Йордан Вълчев и други документи, свързани с живота му. За съжаление днес Йордан Вълчев е познат най-вече като автор на мемоарната книга "Куциян". През своя труден житейски и творчески път Йордан Вълчев е написал около 24 книги, от които съвсем малка част са издадени. Ценностната система на Вълчев предлага друга скала, в която културата не е шоу, а послание; и в този смисъл не е стока, а мисия. Това са аксиомите на Йордан Вълчев. Този писател, който няма нито една (май една имаше за кумова срама) награда, ни национална, ни международна, гради достойнството си на съзнанието за своя дълг; не на признанието на властта и шоуто. Неговата водеща идея е идеята за просветения национализъм и тя го отделя с пропаст както от ерата на социализма, така и от днешния всепобеждаващ глобализъм. През 2004 г. издателство "Слово" публикува неговите "Дневници на писателя дисидент". Те предизвикаха бурни реакции в писателските среди. Появявиха се множество критически статии коментиращи мнението му за пишещите събратя. Каквито думи и определения обаче да се казват и пишат за него, едно е ясно, майсторът на словото ще живее и ще се помни дори и след физическата му смърт.

 

 


Разкази включени в сайта:

 

   1. Клетварката - от сборника "Родихме се змейове"

   2. Славни дни - от сборника "Родихме се змейове"

   

 

За съставянето на тая страница са ползувани статиите:

"Как се мисли войната в разказите на Йордан Вълчев" на Емилиян Николов

"Староверецът - предтеча" на Симеон Янев