bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

ENGLISH VERSION

    Момчето®

 

 

ПриятелиЗдравка Евтимова

 

 

    ТОВА ТЪНИЧКО МОМЧЕ там, с късите панталони, последното в редичката. Слабо като коте, все се върти, госпожицата от седмичната ясла ги води, а той...Това е синът ми Иван, вече десет месеца го гледа тази госпожица, а аз се притискам до будката за топли закуски, ако хлапето ме види, ще плаче, пък на мене ми се иска още да го погледам. Баба му го прибира събота и неделя, аз го срещам веднъж на три месеца, понякога по-често, но отдалече, зад тази будка. Ще вземе да ме забрави. Сега, като направя големи пари! Карам по две смени на крана, стискам зъби и ям повече, за да не пипна някоя болест. Докато долу ровят, спя, направя ли хилядарка, ще се съберем тримата - аз, майка и детето, ще стегнем къщата. Може да се хвана шивачка, ще работя у дома и ще варя през ден чорба от коприва. Искам да се налеят малко краката му. Къде тича сега? Къде е тръгнал... Да си вървим вече, хайде на крана! Сто деветдесет и две стъпала. Всеки ден по два пъти нагоре и надолу. Зад гърба ми - металните пръстени, боядисани в яркожълто на времето, сега оглозгани от прах и дъжд. Горе в кабината въздухът е кисел от влагата, стрелата на крана е вдигната, петдесет метра отдолу е земята. Аз бутам десет часа на ден, с два железни лоста в ръцете - само два лоста, с които си правим компания плюс пакет евтини цигари в джоба и четири стотака в края на месеца. Гошо ми маха с флагче, ако трябва да вдигам, а когато се мия на мивките, ме опипва без да приказва, само изчаква да се наведа и да започна да плискам вода по омърлушената си физиономия. По ръцете му има още кал, цапа ме, озъбвам се и изчезвам набързо по пътеката към бараките, той псува, защото такива номера са му ясни, и изчаква следващия ден. Отдавна мразя този тип, трудно понасям красивта му мутра, но това е стара история, забрави я, малката, и пак ще сме си дружки. Най-удобно е щом ти свирна вечер, да дотичаш в горичката до изкопа. Малко секс, земята отдолу е кална и студена, но като се хвърлят ватенки става бижу, пък и ти не си от захар. Добре си прекарвахме в горичката, малката и няма какво да ми се дуеш толкова.
    Карам две смени и ще се удавя в пари. Синът ми е на година и осем месеца. В седмична ясла. Като бачкаш на две смени, не мислиш за сина. Гледаш сигналното флагче на Гошо. Трябва да изсипваш кофите пръст симетрично от двете страни - правим вал и терасовидни пътища за камионите. Още петдесет метра надолу е медната жила.
    Земята е безплодна, толкова мръсна от пушека на машините. Разкъсваме я с бомби, тя се емва нагоре като съсирена кръв. Ровим дупка - огромно пресъхнало дере с кал и постни скали. Вися дванайсет часа на ден в един кран над света, баирите с хилави борове се клатят пред очите ми, пестя даже от парите за цигари, под мене е зинала дупката с багерите и много медна руда, която ще измъкнем и ще вземем доста пари. Сделката е такава и заради нея си струва да стискам двата лоста. Аз съм от щастливците в тухлените бараки, които имат здрави стъкла на прозорците, керемидите не са изпочупени отгоре. Имам газов котлон и кафе. Всички си мислят, че съм се вредила на две смени, защото съм спала с техниците, или дори с инженера на фирма "Бош", но това не е вярно. Аз бях от първите на тоя обект и заварих планината цяла - с един стар коларски път и много къпини наоколо. Тогава имаше лисици вечер и луна над боровете. Излизах с едно момче Манол, но за него сега не ми се говори. Като разбра, че имам дете, рече - "Няма да я бъде нашата!" и спря да ми казва дори "добър ден". Така, че сега има изкопи, кал и руда плюс подклекнали фургони, със задръстени комини и счупени пейки. Покривът тече но е екстра че го има, и можеш да сърбаш боб, или да ядеш кебапчета от преди два дни, огънят пуши, но е екстра,че не гасне, пипаш с пръсти пламъка и чакаш да дойде петък - денят на заплатата. Мислех да купя на моя син автомобил - детско синьо пежо, с педали, които блестят на слънцето. В неделя, като го прибере баба му, ще седне момчето ми в автомобилчето, цялата махала ще си каже - "Бре, тая се удави в пари!" На мене ще ми се иска да съм наблизо и да гледам, но ще съм в кабината с двата лоста. Ще си представям как детето се усмихва и ще ми е радост. Цял ден ще си викам, че всичко е о кей. Но подобни сини пежа в града няма. Хората ги донасят от Гърция, а аз не съм ходила там, пък и скоро едва ли ще ме огрее. Обаче все мисля как купувам едно синьо детско пежо и го нося на гръб до дома.
    Трябва да ходя за цигари. В павилиончето има халва, обаче е солена, защото от един дъжд се разсипаха сто пакета сол, а аз пестя като луда. Ще ям кутия копърка. Чакай да ги направя тоя милоон... Бомбаджиите ми махат с ръка. Един от тях ме навиваше да отидем в горичката. Ако ми е студено навън, да изчакаме да се опразни фургонът. Малко секс за разтуха. Аз не съм навита, чакам го да дойде и обяснявам - "Днеска не мога, карам две смени, ти знаеш. Вечер съм труп. За какво се натискам толкова ли? Ами за пари. Имам дете. Ще поръчам на някого да ми донесе автомобилче - от малките, с ламаринени кантове. В петък взимаме заплата. Твоите пари не ги искам, приятел. И на заем не искам. Яка съм като бивол, не виждаш ли?"
    В понеделник ще правим серия взривове. Ще смъкнеме още два баира. Там е медната жила. Разклонена, тлъста, с много милиончета в нея. Днеска е имало баири, утре багери. Плъхове, зайци, лисици и сойки бягат, тревата ще изгори. Толкова обичам трева - рядка, гъста, зелена, или изсъхнала наесен. Вече няма да има борове. Дървари дойдоха от три села да ги секат, дървеният материал, разправят, бил скъп до Бога. Ще изчезнат гъбите в коренака. Ще копаем мед. Много, нужна е. В петък е заплатата. Заредили сме експлозив в специални дупки. Изригва сив фонтан пръст. Скалите стават прах, земята - пясък, всичко се клати, кранът ми е евакуиран далече, небето пуска тътен, почвата гърми, половин планина се смъква като пулове от табла. Всички колеги са избягали, заровили са носове в замръзналата кал, всеки трепери да не го затрупа огромна маса руда, адски богата на мед. Не мога да понасям повече грохота. Носът ми е залепнал в коловозите от камионите. Някой пълзи към мене. Гошо. Пръски земя падат върху нас. Задушавам се, а ръцете му ме опипват. Може би щях да го утрепам, обаче двама се хвърлиха да ни разтърват и не можах да го прасна както ми се щеше.
    Мразя го това разлято лице на Гошо. Оказа се, че онзи идиот се хванал на бас за едно шише Грантс. Шише уиски и той с мене секс на поляната - всички да видят и изкоментират случката. Всеки ден виждам Гошо долу с флага. Пускам един камък върху главата му, уж абсолютно случайно и ето ти край на разлятото лице. Но имам син. Трябва да си отида. Иначе не знам... все за камъка мисля и за мазното лице на Гошо. По-хубаво да си отида навреме, докато не съм изтървала камъка. Ще стана шишачка. Бях от първите на тоя обект, заварих коларския път, къпините, можеше да се удавя в пари. Комфортно живях, имах дори газов котлон и кафе.
    Пак е изгоряла крушката в коридора, или някой я е свил. Тъмно. Ах, гадове, кой пак ми е погодил номер! Заложили са капан пред стаята ми, нали се чупя от обекта, поне да си строша костите. Напипвам в джоба на якето кибрит. Драсвам. Пред мене синьо автомобилче - Пежо. От гръцките. Бляска ли бляска като лудо с ламаринените кантове. Клечката догоря и ме опари. Паля още една. Върху бронята лепната бележка с грозни печатни букви:
    "Кран, не си отивай. Приятели."
   

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories