СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

 

 

         

Каза ни: Родихме се змейове!

 

 

Стоян Вълев

 

 

   На този ден от света ни си тръгна Йордан Вълчев.
   Йордан Вълчев е писател, който създаде интересни книги, като „Родихме се змейове” и „Боеве”.
   Писателят Павел Вежинов навремето се възмути от начина по който Йордан Вълчев пресъздава участието на българската войска в заключителния етап на Втората световна война, вече като съюзници на побеждаващата гупировка от държави и написа рецензия-донос. Последваха мерки, които едва не съсипаха живота на писателя. Той се озова в лагер, после системно бе арестуван и подлаган на унижения от тогавашната власт.
   Но Йордан Вълчев устоя, разбира се с цената на разни, неизбежни в такива случаи, компромиси.
   И до сега старите писатели си спомнят, че той е говорел с тях единствено за сексуалната си мощ, но старателно е избягвал разискването на каквито и да е обществени проблеми и дилеми. Как да не го прави, като е усещал непрекъснато в тила си всевиждащите очи и уши на нявгашната Държавна сигурност...
   Йордан Вълчев е типичен представител на своето време – той бе жертва на обстоятелствата, в които бе принуден да преживява. Те го притискаха, тези обстоятелства, но те бяха и хранителната му среда. Клетката в която бе затворен и го импулсираше към творчество.
   Така той създаде забележителните си книги на историческа тема, тъй като съвременността не биваше да се пипа, тя бе строго охранявана, почти както е и днес, но от други литературни полицаи.
   Йордан Вълчев остава забележително явление в българската литература, той е от този тип творци, чийто ръст толкова по-ясно осъзнаваме, колкото повече се отдалечаваме от времето в което са живели. Съществува такъв парадокс в нашата литература.
   Скандалът с „дневника” на Йордан Вълчев е друг феномен, който тепърва би следвало да бъде дискутиран и анализиран. Някои наивни литературни критици се опияниха от появата на тази книга, но тя поставя множество въпроси, които те, поради своето невежество подминаха.
   Йордан Вълчев бе писател-родолюбец, това смущаваше и възмущаваше нашите литературни надзиратели. Но той не можеше и да бъде друг по простата причина,че всеки голям писател в България е първо родолюбец, а после писател или поет.
   Посочете ми един голям български писател, който да не е родолюбец!
   Не само няма, но и не може да има такъв.
   Йордан Вълчев си отиде уморен, разочарован, сигурно и ужасен от това, което си вихреше в българската литература през 90-те години на ХХ век. Всичко българско, а това ще рече, всичко свято за него, бе подлагано на обругаване, омаскаряване и разрушаване!
   Йордан Вълчев бе отново принуждаван да мълчи, за кой ли път! Сега от други литературни надзиратели, но те така приличаха на предишните - като маниери, като начин на мислене, които пак бяха обявили кръстоносен поход срещу българското! Този поход не е секнал и до днес...
   Даже, струва ми се, това безумно, антибългарско състояние на литературата ни, в много по-голяма степен уби Йордан Вълчев, отколкото старостта и болестите му.
   В нашата бедна и посредствена литературна действителност няма да се появи биография на тази наистина колоритна личност. Но това ще стане, убеден съм, макар и след години, когато българската литература се откъсне от клещите на арогантното бездарие. И тогава ще видим в истинския му ръст Йордан Вълчев.
   Да си спомним днес Йордан Вълчев, един от най-българските писатели.
   Да си припомним, че той ни каза преди много десетилетия – родихте се змейове! Прозря в същността ни.
   Да поменем Йордан Вълчев с добра дума, да си припомним книгите му, точно сега това ни е тъй необходимо, когато ще тръгваме по широк друм – към нови приключения – в Европа!
   Ех, че весело би описал Йордан Вълчев налитането на змейовете върху европейските стъгди, мегдани и бални зали! И как сериозно щеше да обяснява на европейските си колеги, че той не е българин, а просто змей! Прехвръкнал е тъдява, да ги понагледа и пак ще се върне при своите си - българи, прабългари, чисти и нечисти сили, защото там е истината, останалото е лъжовно, тъй като Европа започва от България, нали?
   Ех, да би бил жив днес Йордан Вълчев!
   Но не е...
   Останаха единствено книгите му, най-истинското доказателство че е съществувал! Защото след много години хората ще се питат – а наистина ли е имало такъв невероятен писател?
   Най-верния отговор ще е – той не бе само писател, той бе истински родолюбец, който изстрада правото си да пише за своя народ.
   Да си спомним Йордан Вълчев днес. Утре ще е късно.

 

 

Статията е публикувана без съкращения от сайта Knigi - News.