bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

          

Чупката, старче!®

 

 

The LoversСтоян Вълев

 

     ПАРЧЕТО БЕШЕ УБИЕЦ. И труп да си, сритваш собствения си ковчег и лудваш.
    Мариана се втурна и тялото й сякаш закрещя. На дансинга можеш всичко. Да замахнеш с крак и да сриташ по муцуната гадния живот. Да забравиш всичко и всички, и себе си дори!
    Всички сте наблъскани един до друг, ама всеки е сам със себе си. И изкрещяваш всичко, което се е натъпкало в душата ти - с крака, с ръце, даже с уста...
    Остана без капчица сили и едва успя да се откопчи от живото кълбо от тела, които се опитваха да се слеят или да полетят към небето, където да се преобразят в ангели небесни, макар и грешни.. . Опря потното си чело на стената, пое дълбоко въздух и олюлявайки се от умора тръгна навън. Запали цигара и точно когато усети как цигарения дим стига до петите й, някой я плесна по дупето. Обърна се за да прецени как да се държи - можеше да изругае, а можеше и да се усмихне. Момчето се оказа готино и тя се ухили.
    - Кажи!
    - Харесваш ми… - отговори той.
    Тя наведе глава, въпреки че трябваше да му признае същото. Поговориха си и влязоха веднага щом тя с няколко дръпвания ликвидира живота на цигарата си. Повече си казаха, докато мълчаливо танцуваха един срещу друг. Към един тя му кимна:
    - Трябва да се прибирам.
    - Ще те изпратя.
    Тръгнаха по пустите улици, живееше през две пресечки. Няма да посмее дори да ме целуне, тюхкаше се тя. Момчетата са толкова срамежливи! Посочи входната врата и му каза:
    - Тук живея - прозвуча като укор.
    Той само кимна. Тя го гледаше удивена и неочаквано хвана двете му ръце, притегли го към себе си и прошепна властно:
    - Целуни ме!
    Направи го неумело, но затова пък пламенно. Ръцете му я подхванаха и се сключиха около кръста, слязоха надолу, после се плъзнаха по-нагоре. Тя затвори очи и се отпусна в ръцете му. Но момчето неочаквано рязко се отдръпна.
    - Виж! - и посочи към входната врата.
    Двама души се целуваха, също като тях, а след минута се откъснаха. Жената отключи входната врата, включи стълбищното осветление, обърна се, махна с ръка на мъжа и тогава Мариана удивена видя, че това е майка й. Мъжът определено не беше баща й, защото той се обърна и закрачи към спряната наблизо кола. Седна в нея и включи двигателя, в нощната тишина се чу как двигателят заработи ритмично.
    - Чакай! - рече Мариана и внезапно се затича, спря до колата и почука на стъклото. Мъжът учуден подаде глава.
    - Кажи, миличка? - изрече той.
    - Харесвам ли ти? - попита момичето и се приведе.
    Мъжът я изучаваше внимателно. Учудването му бързо прерасна в неприкрит жив интерес и той подметна делово:
    - Колко?
    - Двайсет! - без капчица колебание изстреля Мариана.
    - Скачай в колата! - рече мъжът развеселен.
    В същия миг някой седна в колата. Мариана едва не провря глава за да види какво става, а мъжът рязко се извърна.
    - Карай! - кресна момчето - то се бе разположило на свободната предна седалка.
    - Ама ти! - възкликна мъжът объркан.
    - Давай! Чупката! - викна момчето - Гаджето е за мен, а мамчето за теб, старче!
    Мариана се отблъсна от колата и изтича към входната врата, трескаво отключи и затича по стълбището нагоре.
    Влетя в апартамента и се хвърли към майка си, приседнала пред голямото огледало в хола:
    - Как можеш да обичаш негодник?!
    Майката въздъхна. Изслуша потока от думи на дъщеря си и поклати глава:
    - Всички мъже се негодници, миличка…
    - И аз ли, скъпа? - попита съпругът й, подал глава от коридора, беше по пижама.
    - Татко! - възкликна гузно Мариана.
    - Само ти си чудесен, скъпи! - усмихна се лъчезарно майката към своя съпруг.
    Господи, каква лъжкиня, ужаси се момичето и застина, но усети прилива на внезапна обич към жената до себе си и внезапно я целуна.
    - Обичам те, мамо!
    - Предпочитам да ме разбираш… - измърка доволно майката и с едната ръка погали дъщеря си, а с другата нежно докосна бузата на съпруга си.
    - Вижте каква семейна идилия сме! - изсмя се бащата и посочи в огледалото, където се отразяваше едно тъй щастливо семейство.
   


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories