bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

          

Новата ми любовница®

 

 

MonikaСветослав Пейчев

(Simon Martin) 

 

    КОЛЕГА ОТ ФИРМАТА беше командировка в Япония. Като се върна, ме изненада с малък подарък - джобен бележник. Отвътре на едната му корица имаше холограма. На вид като огледалце, но погледната под ъгъл се превръщаше в красива реклама на "Sony". На другата корица имаше калкулатор. И двете бяха невероятно тънки и гъвкави. С една дума - японска му работа.
    Много ми хареса и често го отварях на холограмното огледалце. Не исках да повярвам, че остарявам. Но грешка нямаше. В него виждах първите бели косъмчета около слепоочията ми. Бях ги забелязал сутринта, докато се бръснех.
    Вечерта, щом се прибрах, се затворих в банята. Срам не срам, взех боите на жена ми и възстанових нормалния цвят на косата си, като туширах леко пoбелялото.
    Тогава си помислих - дали и жена ми не се е прошарила, щом често си боядисваше косата и променяше цвета й. Не бях забелязал нищо.
    През следващите дни не бях на себе си. Странях от нея. Усамотявах се и час по час се оглеждах от страх да не би да са се появили нови бели косъмчета. Колкото и да се прикривах, тя ме усети.
    - Какво ти е? Защо все киснеш в банята? Да не си болен? - и някак странно, както правеше това напоследък, се вгледа в мен с премрежени очи.
    - А, не! Нищо ми няма.
    - Нищо зер, нали те познавам! Да не би някоя от офиса ви пак да ти е завъртяла главата, а?
    - Глупости! Няма такова нещо...
    - Знам те аз! Ти и преди така казваше, докато не я оскубах оная хлапачка. Но ще ви хвана... Мисли му тогава!
    Домиля ми за нея, но как да й кажа, че просто остарявам... Та кой мъж би признал това?
    Вечерта гледах телевизия, но си мислех за моя проблем. Жена ми излезе от хола и аз веднага извадих новия си бележник. Взрях се със страх в огледалцето да не би през последните часове нещо да се е променило към по-лошо. Не съм усетил кога е влязла пак.
    - Ти какво все гледаш в това тефтерче? Още не си ли научил наизуст телефона на новата си любовница, а? - избухна тя и го грабна от ръцете ми. Приближи го до носа си, премрежи очи и изпищя:
    - Ау-у! Сложил си й снимката тука... Ти нея си гледал, значи... Безсрамник! Аз тая кучка я познавам от някъде...
    Стана ми смешно и тъжно. Милата... И тя бе започнала да остарява... Явно вече имаше нужда от очила...


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories