bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

ЗАПЕТАЙКАТА®

 

 

Светослав Иванов

   

Beggar WomanОт истини сърцето ми изтръпна,
скова се, сви се в малка топка.
И сякаш спря да бие.
Рухнаха красивите ми кули. И морето
с длан изтри рисунките по плажа -
здравите ми крепости със страшни стражи.
Паднаха удавени и знамената.

   КОЛАТА ПАК ЗАГРЯ. От капака започнаха да се издигат бели кълба пара, шофьорите около нас започнаха многозначително да правят гримаси и да подсвиркват с клаксоните. Явно беше, че няма да можем да стигнем до работата с нея, ще трябва да се вика “Пътна помощ” и тъй нататък. Разправии само. Като не върви - не върви!
   Шофьорът доля вода на една бензиностанция след Тунела на “Люлин”, но едвам стигнахме до центъра, още на завоя покрай ЦУМ, пред Президентството, колата започна да придърпва, от капака се вдигна гъст бял облак, накарах го да спре веднага, за да не вземе да избухне.
    Спряхме на паркинга пред бившия Мавзолей.
    Проклетия!
    Без да казвам и дума, отворих вратата и излязох навън. Шофьорът се засуети,спусна се да вдига капака.
    Замръзнало.
    Остър, пронизващ ветрец.
    Зимата дойде, неочаквано студена и зла, небето беше виснало отгоре- сиво и мъгливо.Дори Царският дворец изглеждаше премръзнал под това заледено небе. Дърветата в градината до него бяха пожълтели и оголели, черни и тъжни.
    Зима, декември.
    А сега и това... Ще трябва да си взема такси, или да чакам, докато изпратят друга кола. Шофьорът се суетеше край капака, от радиатора струеше пара, надникнах не толкова от любопитство, а колкото да отбележа интерес. Не разбирам от коли.
    Затова си има шофьори.
    - Обади се да пратят друга кола и виж там, как ще те теглят!
    - Да, господине! Веднага.
    Усещах го че е гузен и притеснен.
    И без това не ми харесваше много. Младо момче, не знам кой го докара на работа при нас, но все мълчеше, не смееше да ме пита за нищо. И очите му едни такива...кучешки. Гледа те покорно и влажно, досущ като бито животно.
    И ето сега...и това.
    Да мръзна по площадите заради него.
    Имам толкова работа. Имам насрочени срещи... Ще позвъня да ги отложат. Да видят, че се тревожа…Какво да направя? Стана авария, толкова!...
    Да чакат!
    - Маркучът, господине!... Ей този... Изгорял е изглежда... За сервиз е колата, отдавна им викам, ама нали няма коли... Днеска, утре..ето, че стана белята!
    - Хм... Обади им се да пращат кола, че нямам време.
    Шофьорът бръкна в сакото си, извади GSM и припряно започна да набира.
    Това е. Докато пратят кола, докато се намотат…Поне половин час. А е студено. Не ми се седи в колата, някак нелепо изглеждаш да стоиш в кола с вдигнат капак. Отдалече личи, че си закъсал. И таксиметровите шофьори те подминават насмешливо, злорадо.
    Минувачите зяпат.
    Гадняри такива.
    Няма да си вземам такси. Когато пристигнат-тогава. Станалото - станало. Да чакат, когато пристигна - тогава. Бърза работа нямам.
    А наоколо няма и едно кафене като хората.
    Вместо да гърмят Мавзолея, поне една кръчма да бяха направили в него.
    Ще трябва да отида в хотел “България”, иначе няма къде. През лятото, в градинката имаше разни капанчета, но сега нищо няма.Само кучета се разхождат. А и това остана - да седна по мокрите пейки и да пия кафе на студа.
    - Отивам в кафето на хотел “България”... Като дойде колата, да ме търси там... И по - бързо, не се мотай, че аз работа имам...
    - Да, господине! Веднага... Аз ще се погрижа за всичко.
    - Ще се погрижиш... Виждам те, колко се грижиш!... Как можеш да тръгнеш на път с такава кола... .А?... Да ме пребиеш някъде, а ?!
    - Нали казах, господин Тасев…В това министерство, управия няма да има…И хиляда коли да имаме, пак няма да стигнат. Дай, дай…ама и тя има нужда от поддръжка и грижа…
    - Грижа... Много ти знае устата! Видях ти и грижата и поддръжката…всичко! Айде, оправяй се тука…нали запомни къде съм?
    - Да, господин Тасев... Веднага, щом дойде колата...аз - лично, такова...
    Замръзвам направо. Палтото ми е хубаво, но не е за такъв студ.Черно палто, от истинска финна вълна…Струва много пари. Но не е да мръзнеш по площадите с него.
    И челото ми... от ветреца и то ме пронизва.
    Мушнах ръцете в джобовете.
    Не можах и една шапка да си харесам. Продават само боклуци. Искам шапка с малка периферия, черна. Да е в тон с палтото. И ръкавици трябва си взема, кожени, без подплата. Не остава време, вся нямам време за себе си! От сутрин, до вечер…Нищо, тази събота ще излезем с жена ми. Ще си купя и ръкавици, и шапка пак ще потърся. Ако няма, ще отида при някой шапкар. Не може никъде да няма шапкари. Колко бутици, модни ателиета се нароиха..все някъде ще има. Тя, жена ми ще знае. Само боклуци продават. Конфекция. Калпаци, каскети, плетени шапки…Все едно, че сме продавачи на зеле. Шофьори. Бакали.
    Проста държава.Прост народ...диваци направо. Нямат вкус за нещо красиво. Нямат усет за нищо. Отговорност, морал... И с този народ, в Европа ще влезем!...
    Като оня там - под капака !
    “Шофьори!”
    Мърлячи.
    Дай им да крадат от бензина, да превъртят километража…Кой знае колко си докарват на месец. И накрая…ей го на, тоя… моя шофьор!... Някой му е виновен. Някой друг не му бил сменил маркуча... А той? Върти геврека, и спи в колата. Цял ден вестници четат по гаражите.
    Айде тука - айде там!... Голяма сложнотия!... А устите им - не можеш да ги затвориш!
    Мръсници такива!
    Усетих, че чак горещо ми стана от яд.
    Това остана-да се изпотя, да ме лъхне вятъра... После - какво? Иди разправяй, че си мръзнал като куче на площада, заради шофьора! Легни болен, пък чакай шофьорът да дойде да те лекува... Той нали ще си оправи колата. Ще се врътка напред и назад…
    По - бързо - на топло! В кафенето ще се сгрея, и ще ми мине.
    По - добре е да си взема един чай и малък коняк. Чай с лимон и мед.
    Няма да имам време...
    Ще имам!
    Кой е виновен, че се е развалила колата? Аз ли ?!... Да го махат тоя, че не мога да го понасям...ще спори с мене. Ха, ще ми спори ! Той ще оправя министерството…Какво разправяше само - и хиляда коли да имаме, вика... Ха! За това няма оправия в тая държава ! И шофьорите разбират от всичко, и те акъл дават! И шапки като хората няма. И ръкавици...
    Ако не намеря, ще си взема “отвънка”...
    Скъпо е, но поне знаеш, че имаш...
    И който те види, ще му стане ясно, че това не е купувано от “Илиянци”.
    Да не съм…някой касапин!
    Касапите не ходят с шапки.
    Все едно.
    Някакъв...такъв.
    Я, я виж пък тая!...
    Като пресичах улицата, я забелязах.
    Стоеше, прегъната надве, на стъпалата на градинката до Двореца. Свита, като запетайка, на завет до стената. И друг път съм я виждал. Сутрин, като минаваме оттук, я виждам - прегъната, облечена в черно.
    Просякиня.
    Старица на 70 - 80 години, знам ли я на колко е... И зиме и лете, все там!...
    Пред стъпалата, някой път съм я виждал-седнала, като черен вързоп на земята.
    То лете, както и да е... Ама зимата как се седи тука?
    Как не им е студено на тия хора, не знам!
    И разни такива...по сергиите,продавачи на вестници, просяци...
    Как не мръзнат бе, каква кръв имат! Студ, студ, и кучета няма, а те седят! Просят...продават...
    Сигурно има защо.
    Докарват си добре вероятно... Нито са учили, нито са следвали...
    Ама не им е студено, ей! Издържат! А на мен ми замръзнаха и ушите, и ръцете ми, пръстите...
    А тя - седи.
    Всеки ден, от сутринта.
    Ще я видя таман, от кога се каня, кога друг път ще се случи така... И пари ще и дам. Нека!
    Не понасям просяците, и даването на милостиня не приемам…Някой беше написал, че това унизява и двамата... А! Хайде сега! Аз не се унижавам!...Това ми липсва само... Ще я поразпитам, да я видя каква е... После отивам на чайче…с медец и лимон…Отгоре като капнеш една “Плиска” !...Бр - р, студено!
    Докато чаках да пресека “Цар Освободител”, си приготвих парите. Поколебах се между два лева и пет, после не знам защо реших да и дам пет лева.
    Нека!...
    Тази сутрин, като не ми върви на мен, поне на нея да и потръгне!... Да ме помни и споменава.
    - Добро утро, бе бабо! Как е, как е?
    Бабата повдигна глава. Беше завита с черен шал, и от него ли, или такова си беше, но лицето и блесна- изпито и бяло, скулите и стърчаха, остри и някак си жълти, на брадичката имаше голяма, синя брадавица.
    - Дал Бог добро !
    И гласът и беше такъв - едвам, едвам, сякаш с мъка се измъкваше от черните парцали. Жълтите и пръсти се тресяха. Бабата ме погледна и пак сведе глава. Сви се като запетайка на стълбите.
    - Не ли е студено, бе бабо! Ще настинеш тука…камъка ще те изпие направо! Я стани...стани да те видя!... Хубава работа!
    Бабата пак повдигна глава.
    Очите и бяха големи и влажни. Да, както на оня…шофьора очите- покорни и мокри, като бито животно.
    - Стани бе, стани да те видя…Хубава работа!... Я виж какво ще ти дам!- и и показах банкнотата, дори я разгънах пред очите и, да я види добре.
    Пет лева!... Кой ти дава ей така пет лева!
    - Стани, стани…Не чу ли какво казах!
    Бабата се сви, опря се с мъка на ръката си на земята си, с другата се подпря на стената, простена болезнено и се повдигна.
    Посегнах да и помогна, но се отказах. Все пак…скитница... Кой знае какви зарази е повлекла със себе си...
    Държах банкнотата пред себе си, да я вижда.
    - Я ми кажи сега… Аз и друг път съм те виждал…все тука седиш. Ами то е студено, ще се поболееш…Няма ли кой да те гледа?
    - Няма…Аз самичка живея.
    - Деца нямаш ли? Дядо, роднини?... Къде живееш иначе, къде спиш? А?
    - Син имам... Той е далеч...в Испания чак... А дядото отдавна го няма.
    - Ха, син!... Син казваш, в Испания!...Че какъв е тоя син, бе !... Майка му тука…такова... Е, а праща ли пари...помага ли ти, нали ти е уж син?!
    - Помага, помага…Ама аз не искам. Той е млад, да си оправя живота... Миналото лято замина…Две писма имам…пише момчето, пише! И все за пари вика- да ти изпращам... Неща пари аз…На мен пари не ми трябват...
    - Ха, не ти трябват!...Как не ти трябват, я се виж…като куче! Кожа и кости си станала…ядеш ли нещо, не ядеш ли ? А къде спиш, къде живееш? Викаш - оня, две писма ти изпратил. Къде ги изпрати, тука - на стълбите ли ?... Майтапя се, бабо!
    - Апартамент имах аз…Там си живея.
    - Апартамент имаш? Е, хубава работа! Ами защо просиш …такова, защо стоиш тука тогава?
    - Така е угодно на Бога!
    Повъртях банкнотата пред очите и. Пет лева са пет лева, колкото и да е угодно на Бога!
    - Я чакай сега!... Лъжеш ме нещо. Имаш ли апартамент, или нямаш? Ако имаш, чий го търсиш тука...да мръзнеш.
    - Имах си къща... Две стаи и кухня... Апартамент... Продадох го.
    - Ха, видя ли !... Значи-продаде го! А парите къде са?
    - Не ми трябват пари... За него, за билет... Да замине…и там- до като стъпи…докато започне да печели и той.
    - Ху - убава работа ! Значи, продаде апартамента... И синчето прилапа парите!
    - За билет... Да има пари там... Той сега и работа почнал... Зеленчуци продава.
    - Зеленчуци значи !.. В Испания!...А майка му- тука! Да мръзне ! Я се виж…като запетайка си се свила...на две си се превила... Ти, бабо, знаеш ли какво е запетайка?
    - Аз, господине, съм бивша учителка... Знам какво е да си запетайка. Между думите, като искаш да ги отделиш, в относително самостойни части на изречението...
    - Какво - о? Какво да отделяш?... Виж я ти! - учителка била... И как я …такова, до тука? А?
    - Добре съм си аз... Живот...господине! Ама и ти хубаво каза - “запетайка”! Цял живот запетайка съм била, препинателен знак.
    Нещо като усмивка изкриви кокалестото и лице.
    - Запетайка я !... Виж се на какво приличаш!... А оня - в Испания! Ти поне пенсия имаш ли...нали си била, викаш, учителка?
    - Имам и пенсия, и всичко си имам...
    - Имаш!... Какво толкова имаш?... И като си продала апартамента, сега къде живееш, ма бабо?
    - Така се разбрахме…Апартамента продадох, но си оставих мазето... Сега –там. И печка си имам, и шкафче...
    - Какво?! В мазето живееш?!...А писмата на оня, къде получаваш?
    - Те са разбрани…новите собственици.Търговци… Жената продава, имат и магазин… Разбрахме се, да ползвам и аз кутията…за писмата, де! И те ми ги носят. И супа ми дават. И разни такива…
    - Ха, гледай ти ! Значи- в мазето?!... И пощенска кутия си имаш?!
    - Имам.
    - Значи - мазе! И пощенска кутия си има.
    - Мазе, господине!
    Замълчах. Вятърът пронизваше тялото ми, ще взема да настина накрая. Тази година, студът хвана отрано. Поне сняг да валеше…става по-меко. Ама и аз съм се изнежил много. Навсякъде-парно... Не ми остава време да излизам навънка. А така организмът... Жена ми все това вика.
    Изведнъж пак ме обля гореща вълна.
    Старицата стоеше приведена пред мен, очите и ме гледаха покорно и хрисимо. Същинска просякиня.
    И какви ми ги наприказва само! А аз, седя и я слушам. Да настина…ще взема да прилепя някоя болест от тая.
    - А пенсията за какво си я харчиш, а?... И от тука изкарваш...
    Бабата мълчеше. Очите и се отлепиха от лицето ми, погледът и безцелно се плъзна по върволицата коли по булеварда. Пооправи черният шал на главата си. За миг се мернаха косите и - сребърни, бели. После пак ме погледна.
    - На него ги пращам... Там животът е скъп…мен пари не ми трябват. А той тук работа няма.
    - Ха, гледай я ти ! Не и трябвали пари ! На теб ли не трябват, а?! Ами за какво стоиш тука, като не ти трябват пари ? А, за какво мръзнеш?
    - За него.
    Изгледах я цялата. Свита, прегърбена, сякаш пречупена съчка.
    Запетайка.
    Да я духнеш - ще падне.
    “ Не и трябвали пари ! “ - Вятър. Как са се научили само ! - в очите ти гледа, и пак те лъготи…А аз стоя и я слушам. Ама че работа!
    - Гледай сега…Аз тръгвам, ето ти тия пари…Иди се прибирай, че ще умреш тука. Ама как не ви е студено, бе хора?!... Каква кожа носите, че не мръзнете, а?... .Айде, със здраве!
    Смачках банкнотата на топче, за да не я духне вятъра, и и го подхвърлих до нея.
    Видях я как се прегъна пак, и запълзя по земята да търси парите.
    Не и трябват пари, а?!
    А сега - чай с мед...лимонче.
    Ще си взема един голям коняк, премръзнах направо.


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories