bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Време е да се живее,

време е да се мре®

 

Crashing Down

Светослав Иванов

 

    ПРОДАВАМ ГАЩИ на Кооперативният пазар в "Люлин". Викат му "Руският пазар", ама не знам защо. Тука няма руснаци. Само нещастници като мен.Пенсионери-зяпачи, джебджии, по някой път някоя булка се излъже, та вземе нещо… Имам сергия от две години, не се оплаквам, защото и друго има- нищо да нямаш.Е, сергията не е моя, ама нали така се разправя… Жена ми е също в търговията-продава зеленчуци в един магазин в "Надежда". И нейната е същата, ама каквото и да е…Блъскаме се, колкото да се намираме на работа.Сутрин идвам към 8 и 30, изкарам стоката, подреждам сергията, пия кафе с колегите от съседните бараки, понякога и сам пия, че с тия, нещо много-много не се разбираме. Освен гащи, разбира се, имам и друга стока- камизолки, сутиени, блузки и фланелки…Не се харчат много, че чорбаджията вдигна цените, продаваме по-скъпо от другите сергии, но все някой се лъже. Има и дни, в които нищо не съм продал, ама живот, хора-можеш ли да ги спреш? Тая търговия май си отива, ама какво да кажа аз?...Колкото-толкова. Минимална заплата и процент. Гледам да няма откраднато, че всичко ми е от джоба. Миналата седмица ми откраднаха една фланелка- трико, с надпис "BOSS"-видях го, гоних го, виках, ама кой да ти помогне…Уж колеги, уж- това-онова, ама всеки си седи зад масата, хич не му е зор…Все едно на него не може да му се случи. Такива сме ние-българите-гадно племе ! Утре, като се случи на някой, и аз няма да си помръдна задника- да видят какво е. Какво ще гледат?-вадят си от джоба и толкова! В тая професия няма тън-мън!... Дето му викат счетоводителите- "материално отговорно лице си". Дават ти стока, ти насреща-парите. Иначе- плащаш. Ама това било, онова било…! Плащаш! Няма зиме, няма лете. На мен ми е ставало лошо от жегата тука, падал съм на земята…ама-това е! Дойде бай Боре, съседа, продава железария и разни боклуци, лиснал ми човека едно канче вода, разправят, че съм се изпърдял от зор, ама съм си отворил очите…И пак-зад щанда- "Заповядайте, моля !"
    Хората не ценят труда ни.
    Мислят си- мани ги тия - търгаши!...
    Какви търгаши, бе ?!...
    Чорбаджията идва, гледа, сумти, ако не е на кеф, ще те изпъди като псе , като куче направо…Не съм ли ги виждал-бременни булки, направо от сергията-на улицата, за няма и нищо!...
    Ако ти оттърва!
    Плаща ти, работиш и толкова! Ако си момиче, ако си по-така, нали ме разбираш, и ще те чука, и ще се гаври с тебе…Ама на кой ще се жалиш?...Половината тука са и такива-млади момичета, безработни…Какво да правят, на къде в живота ?...Абе, страшна е тя , не ми се приказва !...Гледаш ги клиентите- фукари като теб, ама се правиш….на такова, на бизнесмен де, правиш се на еби му майката!…Кривиш се, усмихваш се, кланяш се, подвикваш след хората, барем оня се спре и си вземе от нещо, от нещо…Ей тия гащи да вземе-пак е файда, аз от единият процент карам, иначе-нищо…Оборот трябва да има!...Оборот, ама от къде-хората нямат пари…И не вземат!...Гледат, пипат, ровят, разбъркват ти стоката, после-иди я оправяй…И накрая и едно " мерси" няма!...Изпростял е народа, изпростяло е всичко!...От беднотия, гледат-сучат, опипват, все на тарикати се правят… Правят ми пазар, да сваля от цената…То няма лошо, ама как да им кажеш, че тая стока не е от мен, че и аз като тях…Че и на жената и трябват и гащи, и друго, ама дори и от тук не мога да взема.
    Няма отстъпки, няма награди…
    Зимата са ме болели костите от студ, не мога да отворя найлонова торбичка, разбираш ли…да сложиш на клиента покупката…
    Ама- търпиш!
    Докато можем-ще караме.
    После-ще видим.
    Един ми разправя- "Тия пари, дето ги вадиш, за лекарства ще ги дадеш!"…
    Абе, разбира ти кратуната проста!
    Какви пари съм извадил, за какви лекарства ще има да давам. Дава този, дето ги има.
    Другите-мрат.
    Колко народ си замина…
    Комшията от третия етаж- е, верно, той пиеше много, ама рано-рано си тръгна… Сестра ми, и тя си отиде…Поседя година-две без работа, притесни се…И толкова!
    Колко е човешкият живот?!...Ей така- щукне ти нещо, притесниш се, зацапаш очите…и хайде ! Сега народа мре като псета…Аха, друг път ! Псетата се въдят като такова…Кметът само си приказва така, че да го изберат пак …Я гледай, що куче, що чудо се е навъдило!...Сутрин като те наобиколят, направо е страшно- ще те изядат с парцалите, дето има една дума….Уж ще ги трепят, уж това, па онова- вятър работа !...Хората трепят, не кучета…Всеки ден мрат, остави ги ония - дето сами се избиват, за хората казвам - те мрат, като мухи мрат, приятел, ако искаш ми вярвай….
    Чума да беше, щеше да мине, суша да беше-ще завали..А то - какво чудо, каква мор ни дойде на главата !...
    Аз знам едно нещо, ама няма кой да ме чуе…Трябва да дойде Оня- с мустачките!... Разбираш за какво ти приказвам?!...
    И - из късо!...
    До стената, разбираш ли!...
    Всичко, що е нечитаво, дето е крало и пило…хайде сега, синко, да ми разкажеш…
    И - до стената!... В името на народа!...
    Ама сега народа не го питат за нищо, всеки гледа себе си, само далавери въртят… мошеници недни такива !...Не ме гледай, че приказвам така. Не съм прост аз, завършил съм висше - военно училище съм карал, и рота съм водил…Ама…нали знаеш!....Това било, онова било, в НАТО ще ходим, ще преструктурираме армията по онзи стандарт…
    Нека!...
    След Близнаците, след Испания, и нашият ред ще пристигне…
    И нека!
    Така са ми се умразили, разбираш ли…така са ми станали, значи…противни, че нямам нищо против…Да им видя акъла тогава!...И на Онзи- дъртака, и на Еврейчето, и на господин ти Свинаров…Ама да не приказвам много, че нали знаеш…Да не мислиш, че няма тайна полиция?
    Има, и то-има, та има !
    Знаеш ли кое измислиха ново?...Че не е нужно да има специални агенти, ние, всеки от нас е станал агент…Агент, ама …като такова ! Само гледа, само слуша, само се оглежда, и попадне ли му нещо- веднага при чорбаджията…разбираш ли ?! Веднага докладва, гледа го в мутрата като куче, само се надява чорбаджията да кимне или да се захили и от кеф…и то -псето!-лае от радост!...И на половина да е истина, той си прибави още отгоре, разкраси го, раздуха го…хайде-отиде човека! Чорбаджията, нали и той е едно мекере, не иска да има ядове по политическа линия, не му се разправя…Ако си има човек- и той, като куче ходи да докладва, и той украсява, и той слага отгоре…И после, разни калпаци, нещастници…нали ме разбираш, ги пишат по вестниците, че били нещо, разбираш ли- Ал Капоне направо! Мафиоти били, незнам какви били…Вятър! Това е само и само генералите да си вземат заплата…да се правят на големи вървели ! А задържаният, а той е мизерник, и той е нещастник, ама нали трябва да пишат, нали трябва да лаят…Организирана престъпност, това било, онова било…
    Всички са фукари от тия, дето ги пишат…
    Големите си траят на дъното, нали знаеш-голямата риба не излиза отгоре. Разни мърсоци, кротушки, платики, шаранчета…на дребничка стръв се нахвърлят…и лапат! И после- вижте как ги преборихме, как това, как-онова!...Вятър! Всичко е хайдутлук, така да знаеш от мене! И аз съм хайдутин, да не мислиш?!...Лъжа хората, продавам фланелки с бримки, гащи без ластик…ама това е !-бизнес да става ! Мога да кажа- "Той чорбаджията така, па онака, ама на кой да разправям…?" Нали си знам какви боклуци продавам.Нали знам, че аз, лично аз, лъжа тоя народец, дето не си знае стотинките, нито нищото Имаше миналият месец едни потничета, мен ме беше срам да ги гледам... Ама…Сложихме ги в найлончета, с надпис, етикетче, всичко е точно, нали ме разбираш…лепнах им аз един надпис -"ПРОМОЦИЯ", свалихме със стотинки цената…
    И тръгна!...
    Народът е прост, пак ти казвам !...Дай му далавера да прави, дай му евтиния, ако може- и без пари да е !...Ама като си беден, все чакаш от някъде, някой, нещо без пари да даде!...Нали знаеш тая приказка- "Шамар да е, аванта да е !" Ама няма аванта в тая игра, бе приятел !
    Няма.
    Чорбаджията, нали и той гледа от къде, какво да изкара. И става едно надлъгване-не ти е работа!... Всеки лъже всеки, навсякъде-само тарикати, какви тарикати-направо мошеници!- и кой ще работи в тая държава, не знам!....Нали ти разправях, аз съм бивш военен…И там беше една- майка плаче!- ама все пак…
    Поне за Родината мислехме.
    То верно, че имаше и пари в ония години…ама разсипия си беше!...Имаше разни, майко мила!...Краднене, краднене…Ама и те си отидоха…Съкращение, това, онова…Ей ги сега, виждам ги по пазара, и те обикалят като изоглавени. Краденото лесно се изпива, така да помниш от мене… Някой станаха охранители, други направиха фирми с обезщетенията покрай съкращенията…Аз нищо не можах да направя. Братлето имаше дългове, той е малко така…и по тънката част, и комар…Дадох му пари да се оправя, че го бяха подбрали и него…Ще има да ми връща, ама знам, че няма да стане…нищо, нали сме рода, хора сме все пак…Той си знае, кусур не му връзвам…Такива времена са дошли, че брат брата убива, ама не е така…
    Все пак, трябва да останем и хора...
    Аз с жената се карах покрай тая история, тя не разбира…ама и това мина. Всичко минава, мой човек, всичко изтича!…
    Примири се жената…не ни е било писана да се видим с пари, ей така, в частния бизнес, дето му викат!...То си е бизнес за някой, правят пари хората, ама на нас за какво е ?!... За хляба, за детето…за него да има…Какъв бизнес, слуги сме на разни… ама така…все някак.
    И детето, и то така знае- мама и тати имат сергии, занимават се с бизнес…Гледам го, в училище, за пред учителката и там- пред другите хлапета, казало, че татко е бизнесмен…и мама и тя. Татко имал щандове, а мама работила в магазина ни…
    Ех, майка му стара!
    Какъв магазин, какви щандове!...
    Ама, какво да каже детето?!...
    Нали ония…другите, ще го изядат направо...
    А и госпожите, и те…
    Като знаят, че баща му е продавач на сергия, иди, та търси авторитет, иди обяснявай се после…Видях се с един колега, бивш военен де, беше старщи- лейтенант, сега се е хванал пазач в един магазин. Та, той ми разправя, вика- "Аз, вика, съм бодигард в една фирма!".
    Какъв бодигард си, бе драги, какъв охранител?!...
    Ама го разбирам, човека. И той има деца, и те лъжат, и той лъже, и всичките лъжат…Кого ще излъжат, не знам. Та и мойто…баща ми бил бизнесмен... Мама пък си има магазин…
    Браво на него!
    Лъже, ама каква полза ?...
    Щото ни знае - татко- с гащите, мама продава маруля…
    А мама иначе е завършила география, ако имаше работа, можеше и учител да стане. Не че голяма файда, ама поне- за пред хората, за детето…Е това ни тежи…Срам, срам, и пред нас, и пред хората!...Иди разправяй на Сульо и Пульо, че си завършил Военно училище, че жената, и тя- с висше образование, с перспектива, кадърна…
    Вятър!... На кой му е зор?!
    Гледат те, че висиш като сопол тука, и в студ и в пек, че сгъваш сутиени и гащи, и си мислят- "Мани го тоя!"
    Мани го, ама не е така!...
    И аз съм човек, рота съм водил, и занятия съм провеждал, и всичко…Задомих се, детенце си имам, за него живея…всичко е просто, ще кажеш - просто човек, ама не е така!...
    Няма …"просто човек"…!
    Всеки си знае, и всеки е велик, ама много велик за себе си. И не само за себе си…за всички е много велик!...
    Човек, разбираш ли, е уникален…човекът е ценност.
    И не ги знам тия, дето…такова, как не го разбират, как се правят хем на християни, хем душата им е мръсна и гадна…
    Е това не разбирам!...
    С какви очи гледат, с какви ръце пипат децата си…не им ли е гадно от малко, от малко ?!...
    От къде бе, от къде пръкнаха тия изчадия, и Царя и разни отрепки край него, няма ли Господ, няма ли кой да им каже?...
    Мамицата им мръсна, ей!...
    …Стига толкова, че много ми стана…
    Напоследък и кръвно започнах да вдигам. То като няма какво друго да вдигам…разбираш ли ?!- това!...Ама не съм добре. Вечер пия ракийка, олеква ми, ама ей така като седна да мисля, и ми става едно…И ми идва, знаеш ли, иде ми да взема пистолета, да сложа и ножа…
    Направо-да си сложа главата в торбата !...
    Ще отида при Ония…един по един, не знам дали ме разбираш…Поне мога да стрелям…
    Та, както ти казах- без съд и присъда!...
    До стената!... В името на народа!- майка ти, куче!
    Пет да убия, пак е файда…Поне ще знам защо съм живял, не знам дали ме разбираш…Така ми причернява от време на време…ама то не е само при мен. Все някой ще вземе пушката някой ден… после-защо станало това в щатите, защо станало онова в Испания?...
    Ами какво да стане, бе майка ви мръсна?!
    Все някой ден ще се случи, помни ми думата, мой човек, напразно аз не говоря…
    Няма обаче да съм аз…
    И знаеш ли защо, сега ще ти кажа. Не ме е страх, от нищо не ме е вече страх, отдавна от нищо не се страхувам…
    Мен кучета ме яли, приятел!
    Ама…нали ме разбираш…ти си ми близък-само между теб и мен, че …това е лично. На това съм заложил…нали знаеш-всеки си има идея…
    Бизнес-проект!
    Няма да си сложа главата в торбата!
    Защото не вярвам…Нищо няма да стане. Други мръсници ще дойдат…Пак същото. А и този народ…този народ съм го намразил от много години…
    За него да си сложа главата в торбата-никога!...
    Нали ме разбираш?...Имам друга идея.
    Последна идея.
    Разбираш ли-последна идея.
    Направих си застраховка" Живот". С голяма премия. Сега плащам, чакам да мине времето, нали знаеш- застрахователите искат да има време…Трябва да има период, преди да настъпи "застрахователното събитие"- така го наричат. Направих си застраховка "Живот"…Като дойде точната дата, ще си тегля куршума. Тарикатско ще стане, да не си помисли някой, че има измама…Да няма това, да няма онова…Нека пишат по вестниците…
    "БИЗНЕСМЕН УБИТ С ЕДИН КУРШУМ ПРЕД ДОМА СИ"…
    Нека си пишат…
    Детето да може да се изучи, да си хване парцалите и да замине от тука…
    Друго не искам.
    Айде стига, че много се заприказвахме…Обаждай се, нали ме разбираш?


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories