bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

В името на народа!®

 

Crashing Down

Светослав Иванов

 

    - М НОГО ДОБРЕ! Направо ми скри шайбата!
    - Знам си работата. От години съм адвокат и се занимавам само с такива дела.
    - Така ли? Само такива дела?!... Знам, че адвокатите не подбирате...
    - Така е...Повечето колеги не подбират...Няма работа... Народът обедня.
    - А ти?
    - Мен ме остави...Моята е друга.
    - Разказвай!...Нали си приказваме сега...Вече не като адвокат и как го наричахте?...доверител...клиент...Все едно!
    - Аз някога исках да стана прокурор...И от тогава...все с наказателно право се занимавам.
    - Сериозно?! А стига бе! Ще ме убиеш направо!...И защо?
    - Какво защо?
    - Защо си искал пък прокурор да ставаш?
    - Ами...така. Още като студент бях решил да се боря с лошите...с бандитите...
    - Направо ме утрепваш!...И как ти дойде акъла?!
    - Не ми е дошъл още...
    - Ха-ха-ха!...Браво бе! Един от най-добрите адвокати по наказателни дела...а искал да става прокурор!...Това ако го разкажа на медиите, може и някой лев да изкарам!
    - Стига, не ми се говори за това!
    - Ама ти сериозно ли?!...Какво се стегна пък сега?...На майтап бе, мой човек-нищо лично, нали ме разбираш?!... Просто ми е готско...а и ти сега ми ги разправяш едни такива...Нищо лично, нали ти разправям!
    - Добре.
    - Адвокате, дай да си кажем наздраве и да бързаме да поръчаме по едно пиене, че ще вземе да свърши...С-с-с-с!- душко!- ела да ти шепна нещо на ушенцето!
    - Сервитьорката с неохота остави цигарата си в пепелника, и с провлечени стъпки приближи към масата.
    - Душичке, да вземеш да се поусмихнеш, да не ти шибна два шамара и да се разплачеш направо, а?!- очичките му изведнъж бяха станали зли.
    Сиви, метално-сиви, присвити и сякаш-мъртви.
    Очи на престъпник.
    - Какво има сега?! Проблем ли нещо?- сервитьорката изведнъж се оживи. Сигурно от опит познаваше вече клиентите си.
    - Няма проблем, душко...няма още никакъв проблем!...Като има проблем, не дай Боже, ако се появи от някъде, някакъв проблем- ти първа ще го усетиш котенце! Грижа имаме, душко, само една-единствена грижа! Уискито свърши, много суша има в тази ваша пустиня, камилите ще умират от жажда!
    - Големи ли пак?
    - Големи, душа...големи! Колкото е голям и оня...моя, малкия!
    Сервитьорката се отдалечи към бара делово.
    В този ранен следобед в " Петицата " вече нямаше клиенти. Чиновниците хапнаха по обяд по една чорба и се скриха по канцелариите, в дъното едни любовници допиваше бутилка вино и се държаха за ръце. Мъжът беше поостарял за нея, косите му бяха побелели и оредели, и бузите му висяха надолу. Дамата беше с влажни очи, вероятно от виното, гледаше го премрежено и разнежено, сигурно след малко щяха да тръгнат и да отидат някъде да пръхтят на воля.
    И цигарите ми свършиха.
    Нещо като главоболие се стрелкаше като светкавица, от слепоочието ми към тила- пронизваше ме остро за миг, после изчезваше.
    От доста време ме боли главата.
    И ме си гади.
    Може и да се разболявам... Много пуших днес. И това дело, и снощи препих- сигурно е от това...
    И от всичко.
    Почвам да се изморявам вече. Трябва да се захвана с нещо по така...по-книжно. Да регистрирам фирми, или да правя делби на наследство. Или най-много-трудови дела...глупости, хартии, бумащина.
    Най-добре е да се махна от този занаят...
    Да се скрия някъде в провинцията.
    Ще си купя една малка къща, ще гледам кокошки.
    И пушка ще си купя и ще ходя на лов.
    Вечер, във кръчмата, ще разправям на селяците какъв адвокат съм. Може и да се кандидатирам за кмет...да, селски кмет...в една канцеларийка, ще градя гражданското общество...Ще пазя земеделските земи и насаждения...
    Глупости!
    Изморен съм.
    - Адвокате, какво се умълча?! Да не се замечта за келнерката, а?! ...Само кажи, и нямаш проблеми!
    - Само това ми е в главата!...Хайде да ставаме, че май доста попийнахме...
    - Хубава работа, та ние сега си започваме! ...Искам да знаеш едно...нещо много важно за мене!
    Сивите очи се приближиха към лицето ми, усетих дъха му- на тежко и алкохол, сигурно и аз мириша така. Напоследък много пия.
    Напоследък...глупости, глупости!...от години не съм спирал да пия.
    -...Искам да знаеш нещо много важно за мене!- ръката му се присегна и ме стисна за лакътя- Аз съм много мъжко момче!...И който е с мен, който се отнася мъжки с мен...той с мене няма никакви проблеми!... Аз много ценя приятелите си, когато и те ме ценят!...И друго нещо ще ти кажа!...Слушай сега! Ти си печен, разбираш ли...спести ми много проблеми!...И затова...едно ще ти кажа!...Каквото сме се разбирали преди...то си е било за преди! Сега, щом спечели делото- ще разбереш, че с мен не можеш да имаш проблеми!...Каквото сме се разбирали преди...то си е за преди! Него ще го изпием тази вечер! А иначе...иначе ти слагам още точно толкова отгоре, и това е за хубавата работа...и да разбереш, че съм мъжко момче!...А, какво ще ми кажеш?!
    Сервитьорката се появи.
    На таблата подрънкваха чашки с лед, сода и медено-огненото злато на питиетата.До тях, в малка чинийка, бяха сложени и ядки.
    Сервитьорката се усмихна, дори приклекна до масата, докато оставяше таблата.
    - Питиетата, господа!...Наздраве!
    - Наздраве и на теб душице!...Ти писа ли си едно и за теб...да се чукнем, де?!
    - Не пия, благодаря!
    - Пиеш, пиеш!...Хайде...бягай да си донесеш едно питие и на теб, че баткото ти днес има повод!...Бягай, бягай...че ми е жадно, та жадно!
    Момичето се поколеба, но отиде към бара.
    Барманът гледаше под вежди всичко това, сигурно и чуваше всичко, но не смееше да каже нищо. Клиентът ми изглеждаше наистина внушително.
    Мускули, меса, по бръснатата му глава бяха избили капчици пот. Ръцете му изглеждаха като парчета дърво- груби и възлести.
    ...Детето сигурно много е пищяло, докато тоя се е гаврил с него.
    И тази вечер ще се напия.
    Ще се напия много.
    Светкавиците в главата ми бяха станали ослепителни.
    Любовниците в ъгъла бяха започнали да се целуват.
    За миг ми се мярна месестия, дебел език на плешивия. Може и да нямат къде да отидат да се чукат, а тоя-дъртия, няма пари за хотел. Може и да не му става.
    Все едно.
    Какво ми пука...Вече за нищо не ми пука.
    Сервитьорката се върна с чаша със златисто питие, усмихна се пак сконфузено, с нещо като изражение на виновно куче.
    - И какъв повод имате, момчета?!
    - Чакай да се изчукаме първо душа, после ще седнеш тука при нас...и батко ще ти разказва!
    - Нямам време, момчета!...На работа съм, ама щом имате повод-наздраве!
    - Наздраве душа, наздраве!
    - Наздраве!
    Не обичам уиски.
    Но когато черпят- се наливам.
    Като пияница вдигам наздравици с келнерките.
    И човекоподобните.
    Към алкохолът не съм капризен, важното е да бъде над 40 градуса, но в уискито има наистина нещо неприятно.
    Особено след четвъртата чаша.
    Само свинете, като пийнат повече, загубват сетивата си.
    При мен сякаш светът се изостря, става по-ясен, по-прозрачен, по-разбираем...
    - Виждаш ли го този господин?!...Този господин е велик адвокат...и този велик господин днес...направо от съдебната зала ми свали белезниците...образно де!...та значи...от съдебната зала ме освободи от оковите...и ме направи свободен човек! Разбираш ли-свободен човек!?
    - Наздраве, господин адвокат!...Браво на вас!...За какво беше делото?
    Замълчах.
    Не ми се говори със сервитьорките за моите дела.
    Мога да и разкажа как ме пронизва главата, как в квартирата чиниите не са мити от близо месец...и как всичко мирише на лошо.
    Да, много добре казано- "...как всичко мирише на лошо..."
    - Виждаш ли?!...Това е адвоката!...Мълчи, когато не трябва да казва нещо излишно!...Разбираш ли, душа...нещо излишно!...Ха, ха, ха!- сладък мой!
    Сервитьорката отпи една малка глътка от чашката и понечи да стане, но клиентът ми я дръпна да не мърда.
    - Член 149 ал.3 от НК, мила моя!...Знаеш ли какво е чл. 149, а?
    - Не знам.
    - Не знаеш, я! Защото си проста!...Я адвокате, я и кажи на душата, какво значи чл. 149 ал. 3 от НК...
    - Остави, стига! Дай да не приказваме сега за това!
    - Не, ще и кажа...Ще и кажа на душата да знае...да знае какви скъпи гости си има...Това моме простовато, е ако си поиграем с теб, без да ти го вкарвам в катеричката!...Ама така е по-интересно, да знаеш!...Всеки знае да ти го ръгне, ама друго е да си отпуснеш фантазиите...А този велик господин...ей този човек!...Ей го!- пред нас, седи скромно и си мълчи! Та той- бум!...Като отвори това адвокатско устище...като ги подкара едни... И ги разсипа направо! Направо ги разби, нали ти разправям! Няма такова нещо! Няма доказателства...процесът е опорочен!...Прокурорът направо му се доплака, ама какво може да каже...Наздраве, господин адвокат! Ей такива като теб ще сложат ред в тази държава!
    - Какво!?
    - Викам, че такива играчи като теб ще сложат ред в тази държава!...Няма доказателства, опорочено производство...негодни доказателствени средства...това-онова!...Евала ти правим, мой човек!...И нали ти разправях?!-твоето не се губи!..Каквото сме се разбрали- плащам още точно толкова отгоре! Защото...който си гледа както трябва работата- нека печели! Аз съм на този принцип, да знаеш!
    Сервитьорката се поогледа притеснено, повъртя чашката из пръстите си, отпи една малка глътка и я остави. Барманът се правеше че подсушава чашите, въртеше се с една кърпа в ръце и не смееше да ни погледне.
    - Наздраве, момчета! Празнувайте, аз ще отида да си върша моята работа...нали така каза господина-всеки трябва да си гледа добре работата!
    - Правилно душа, правилно!... Това е сериозна приказка!...Веки трябва да си гледа работата...ясно и точно!...Както и господин адвоката!...Нали така, адвокате?!...Наздраве!
    - Наздраве!
    Как го бях казал?
    "...Всичко мирише на лошо..."
    Да, всичко.
    И от къде идва тази воня ?
    Аз ли воня ?...
    Съдията ли ?...
    Законите ли ?...
    "Петицата" е механа, на колелото на трамвая.
    До спирката, на гърба на Съдебната палата, рядка идвам тук, но днес не ми се ходеше никъде надалеч. След делото усетих нещо като слабост и гадене, а главата ме боли от доста време. Най-добре беше да не идвам въобще...но с тоя трябва да си оправим сметките, пък и нещо...знам ли, може и от адвокатско лицемерие, но е нормално след такова дело, да се почерпим с клиента.
    "...Клиента..."
    Блудство с лице не навършило 14 годишна възраст... От което са настъпили тежки последици.
    Член 149 ал. 3 от Наказателния кодекс.
    Ето го..."клиента"!
    И уискито е гадно...като него.
    ...От това дете вече нищо не става.
    - Дай да пием и да ставаме...Ако искаш-ще отидем в кантората ми, там май имам едно шише джин...Може там да довършим.
    - Да се довършим, а?!...Шегаджията ми той! Ха-ха-ха!- "...да се довършим!..." Няма душа, няма такива! Тази вечер...слушай ме сега!.. си на мое разположение! До сега аз ти бях клиент, сега ти ще си ми клиент на мене!...Искам да те запозная с моите хора, ще ти намеря и момиченце...ако искаш- може и момченце да ти намеря, да ти стане драго, че сме свършили една хубава работа! Защото, адвокате...ти ми спасяваш живота, не знам дали разбираш тази работа...ама направо от калта ме извади!...От калта, даваш ми втори шанс да живея!...Ти знаеш ли какво е да изкарам 5 години в затвора?
    А, знаеш ли?
    - Може и повече...Това е квалифициран състав...от 3 до 10 години.
    - А, видя ли?!...Дай да ти целуна ръка!
    - Не се лигави! Ти май се напи.
    - Не бе, човек!...Аз...от благодарност...такова! Като ти разправям, че ме извади от калта-това имам в предвид!...10 години в затвора си е направо смъртна присъда. Сега нали няма смъртна присъда?
    - Няма.
    - Няма, ама има!...Това си е направо смъртна присъда, човек!...Дай да ти целуна ръка...голяма работа си, нали ти разправям!
    - Остави ме!...Не се лигави !
    Любовниците станаха... Плешивият плати, допи си прав чашата и с усилие натъпка голям черен портфейл в джоба на сакото си.
    Има пари.
    Сега ще я замъкне в някой хотел. Ще пръхти върху нея, а краката и, ще се размахват из въздуха...Ако работят заедно-ще я чука направо на канапето в офиса.
    Гадно, гадно...
    Всичко е гадно.
    Щях да бъда добър прокурор.
    Ако имаше добра прокуратура.
    И нормална държава.
    И ако правосъдието не беше толкова гадно.
    Какво каза съдията накрая : ..." В ИМЕТО НА НАРОДА!"…
    Сигурно затова ми се гадеше.
    Да, затова ми се гадеше...
    Едно е правото, друго е справедливостта.
    Какъв добър прокурор исках да ставам?
    Има ли добър прокурор, когато законът е нещо различно от живота например?
    Или...добрия съдия?
    Що значи да бъдеш добър, що значи, да не бъдеш добър?
    А Народа...народа какво иска ? Нали законът е създаден в негово име?!
    Какво иска закона?
    От това дете вече нищо не става...Никога, за нищо няма да става.
    То какво иска?
    Искам ли нещо и аз?
    Аз съм добър адвокат.
    И за кого съм добър?
    Искам ли нещо?
    Нищо не искам. Искам да се напия, да се напия като животно, да се довлека в стаята ми под наем, и да заспя. С костюма, с вратовръзката, върху дебелата чанта...Върху поредното спечелено дело, върху онази вечно щастлива Темида, с вечно ослепели очи...
    Искам преди да заспя, да изчукам тази сляпа богиня.
    Не, няма да я изчукам...
    Ще блудствам с нея, по същия начин, със същите средства, както клиента с онова малко дете...
    Ей така... да види какво значи правосъдие и какво-справедливост!
    А после- изпотен и зачервен, като диво животно - да заспя, да заспя върху нея, и за нищо вече да не мога да мисля....
    - Дай адвокате...дай да ти целуна ръчичката, само пръстчетата ако искаш...Не, по челцето ще те целуна, че от там дойде моето спасение...дай бе, не се дърпай такъв!
    - Стига, не се излагай!...Какво ще си помислят хората..
    - Хората ли?!...Аз, адвокате...на хората са им ебал майката! Нали знаеш...не си поплювам!
    ...Когато си тръгнахме, навън се беше стъмнило.
    На спирката се бяха скупчили хора, сиви, тъмни, всеки потънал в якето и в грижите си. Един клошар ровеше с метална пръчка из кофите и си тананикаше някаква песен.
    Проскубано куче се шмугна покрай нас, чух как ноктите му драскат по паважа. Зарових ръце в джобовете на палтото си. Беше станало студено. Идва зимата.Отзад-като черна грамада се мяркаше сградата на Съдебната палата. Освободих предпазителя на пистолета в джоба си, поспрях се за момент. Клиентът ми ме подмина, леко поклащайки се в здрача.Отгоре една неонова лампа дразнещо бръмчеше. Оставих чантата си на земята, извадих пистолета .Неоновата лампа подхвърли като черна светкавица отблясък по него.
    Заредих го спокойно, дори ми се стори-много бавно, с наслада.
    Стрелях.
    Първият изстрел проби тила му.
    Вторият разкъса коженото му яке.
    Кучето изскимтя от уплаха и хукна по улицата.
    Хората се разбягаха от спирката.
    Ще ме осъдят...Със сигурност.
    Може пък и да не ме осъдят.
    Може да ме осъдят и да вляза в затвора.
    Може и да ме осъдят и да не вляза в затвора.
    Може да вляза в затвора и без да бъда осъден.
    В ИМЕТО НА НАРОДА!...

 

 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories