bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

 

 

СМИСЪЛЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО®

 

 

Светослав Иванов

   

    В книгата си "За робството и свободата на човека", Николай Бердяев казва,че творчеството е освобождение от робство. Че човек е в подем, когато е в творчески процес.Че продуктите на творчеството се намират във времето, но самият творчески акт е извън времето.
    Неговата теза, която споделям напълно, че творчеството е единствения ни път към Бога е в основата на множество философски интерпретации и е поставила основите в развитието на екзистенциализма и съвременната антропология.
    Бог е творец.
    От първите редове на Стария Завет се убеждаваме в това.
    От тогава до сега, творческия акт е тема за дискусии, драма на цели епохи и въпрос на личен избор, понякога-болезнен.
    Защото пътят към Божествената същност и преоткриването ни като част от тази същност, е трудна.
    Защото творчеството е не занимание, а религия на един кратък, човешки живот.
    Себеотдаване.
    Болка.
    Истина.
    Изпитание, което не всеки може да понесе на плещите си.
    Творчеството е Божествен акт.
    И следва да пристъпваме към него като към Божии храм.
    И да търсим Неговото откровение, прошепнато в душите ни.
    Защото, не всичко, което ни е нашепнато е от Него.
    Нищо, което не внушава Божията любов и Състрадание, не е от Него.
    Независимо по какъв начин, с какви изразни средства.
    Творчеството е себеотричане и посвещаване на Божията воля.
    Няма причина, няма оправдание за това, ако творим за себе си, а не за Негова прослава.
    Суетата и гордостта са омразни Нему.
    И ненужни на нас.
    Творение, което е създадено само за задоволяване на страстите ни, ще остане в забвение и немилост. Няма причина и оправдание, което да е достойно за Божията милост, ако сме се отклонили от предначертания Път.
    И от нашата същност, създадена по Божие подобие.
    А същността ни е Божествена, защото Божието царство е в нас самите.
    Презвитер Козма в "Беседа против богомилите" казва нещо знаменателно в тази връзка:
    "...Оплетохме се в лъжи и бликаме с неправда, работим повече за корена, от колкото за Тебе, оставихме небесното и теглим към земното, обичаме домовете на богаташите повече от църквата, и там-като врана на мърша се стръвим, очаквайки помощ повече от тях, от колкото от Тебе, като забравихме и потъпкахме Писанието..."
    Това е тъжната същност на времето ни.
    "...Обичаме домовете на богаташите повече от църквата..."
    Прости ни, Господи!
    Нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем.
    Единственият белег за присъствието ни, остава в създаденото.
    Сътвореното.
    Добротата, която сме посели след нас.
    Единствената разлика между животното и човека е именно - творчеството.
    И то е единствения ни път към Бога.
    Бог Творец.
    Бог Съзидател на всичко небесно и земно.
    Има ли път?
    Достойни ли сме?
    Да!
    С благочестие и вяра - можем!

    "И недейте се съобразява с този век, а се преобразувайте чрез обикновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия. По дадената мене благодат, всекиму от вас казвам: Не мислете за себе си повече, от колкото трябва да мислите, а мислете скромно, наспоред вярата, каквато Бог е отредил всекиму..."

    Това четем в Първо послание до Римляни 12:1-3.

    Важното е да го прочетем в сърцата си. Да бъдем радостни в надеждата, търпеливи в скръбта си и постоянни в молитвите. Защото мъдростта на този свят е безумство пред Бога. И не случайно Творците, като всеки Месия впрочем, са наричани безумци за своето време. Умирали са в бедност и тъга. Непризнати, непогледнати, непожалени...
    Творчеството е отговорност.
    Към себе си.
    Към другите.
    Най-вече -към Бога.
    Творчеството е изкупителното страдание, което ни превръща в хора.
    Божието царство е царство на любов и истина, на светлина и хармония.
    А ние сме Храм на Светия Дух.
    И отговорността тегне върху плещите ни- защото, ако разорим Божият храм, нас и Бог ще разори.

    "...Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие..."

    Послание до Коринтяните 3: 16-17.

    Това сме ние.
    Божии храм.
    И колкото по-скоро го осъзнаем, толкова по-скоро любовта и смирението, Божият благодат ще ни изпълни.
    А това, отнасяйки се до обикновените хора, в още по-голяма сила и с по-голяма отговорност се отнася за хората, призвани по дух към творчество.
    Защото всичко, което вършим, всичко, с което имаме дързостта да се обърнем към другите хора, е нужно да е за славата Божия.
    Няма място за поквара в творчеството.
    Тщеславието убива таланта.
    Гордостта е мерзост пред същността ни.
    Бог ни обича, а ние по Неговата воля сме призвани да разнасяме Неговата и нашата любов. Човекът е ценност и нищо, което е в ущърб на неговата Божествена природа не е оправдано.Творецът е призван да бъде носител на Божията любов и милосърдие, на красотата и хармонията на света.
    Защото и дарбата му, и духът, с който твори, са му дар.

    "...Защото, кое те отличава от другите? Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си го получил?"...

    Първо послание до Римляни 4:7

    И този Божествен дар ни изправя пред отговорностите, както на нашата съвест, така и пред отговорността пред другите, там, където изпращаме посланието си. Поквареното слово може да отрови цели поколения- така, както бяха покварени идеите на Антихристите на нашето време, и тяхното покварено слово и античовешка идеология, струваше милиони човешки жертви.
    И още повече-покварени души.

    С много топла човешка обич Ф.М.Достоевски, чрез своя старец Зосима от "Братя Карамазови", ни нашепва:

    "Най-вече:сами себе си не лъжете! Онзи, който лъже сам себе си и слуша собствената си лъжа, стига до там, че вече никаква истина, нито в себе си, нито наоколо, може да разпознае..."

    Това е отговорността.
    На всеки, който смее да издигне очи, да погледне към слънцето, към Всемогъщия Бог и да се помоли да бъде наречен ТВОРЕЦ.
    И да има силите за това.
    Моралът.
    Силата, от нищетата на своя дух да изтръгне Послание.
    С цялата отговорност-пред всички.
    Защото неволно се връщаме към мъдростта на стареца Зосима, за чуем:

    "...Защото знайте, мили мои, че всеки един от вас е несъмнено виновен за всички и всичко на земята, не само поради общата световна власт, а еднолично-всеки, за всички хора и за всеки човек по тази земя..."

    Защото Бог е любов.
    А творчество без любов към ближния е мъртво дихание.
    Във времето, в което живеем, и в което е настъпило " ...евтиния във всичко..." / Трета книга на Ездра 16:22 /, Творчеството е призвано да спаси последните отломки на Божествената човешка същност сред разрухата на Последното време.
    И от там, призванието на Твореца има месиански характер.
    Затова, Жан Пол Сртр в едно свое интервю, казва, че :

    "...Ако литературата не е ВСИЧКО, то тя не си струва никакво усилие...Щом бъде сведена до невинност и безгрижие, литерятурата веднага се превръща в сухо дърво. Щом всяка написана фраза не отеква на всички равнища на човешкото съществуване и обществото, тази фраза не означава просто нищо. Литературата на дадена епоха-това е самата епоха..."

    ...Човешка, много човешка и лична отговорност пред Бога..
    Всичко ни е дадено от Господ, като Божествена дарба.
    Като лъх на Светия Дух.
    Като Божи благодат и щедрост.
    Независимо как се проявява тя.
    Колко възторг има в Първото Сборно послание на Иоана:

    "Вижте, каква любов ни е дал Отец-да се наречем чада Божии, и сме!"

    Възторг, който трябва да носим като светлина в себе си.
    Нито за миг да не го забравяме.
    Нито за миг, нито с ред, нито с дума или мисъл да не затулваме Божествената светлина.
    Защото сме Негови чада и сме облечени с Божествения Дух, с който сме дарени от Него.
    Защото, Николай Бердяев много точно описва отношението Бог-Човек, Дух-Творчество:

    "...Бог тъгува за своя другар, за ответна любов и очаква творчески отговор от човека"

    Защото Духът е един.
    Светият Дух и Духът на творчеството.

    "...Дарбите са различни, но Духът е същия.
    Службите са различни, но Господ е същия.
    Различни са и действията, но Бог е същия, Който върши всичко във всички човеци.
    А на всеки се дава проявление на Духа за обща полза.
    Защото на един се дава чрез Дух да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух.
    На друг вяра, чрез същия този Дух, а пък изцелителни дарби чрез единия Дух..."

    Първо послание към коринтяните 12: 5 и сл.

    "А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно"
    12: 11

    Голямо е блаженството ни!
    Голяма е радостта ни.
    Ние, които дръзваме да се наречем творци.
    Ние, които търсим път към Божието съвършенство и Любов, чрез дарените ни различни дарби.
    Ние, които изпращаме посланията си към мнозина, като сеяч пръска семето в нивата.
    А какво е семето ни ?
    Какви искаме да бъдат плодовете ?
    Готови ли сме да поемем отговорността "... за всичко и към всички..." с нашето послание?
    Готови ли сме да застанем пред Него със сътвореното от нас и да кажем :

    "По това ще ме познаеш, Господи, че съм твой син !"

    Защото Бог е в нас, и във всичко около нас. Исус търси път към душите ни, очаква нашето миролюбиво духовно гостоприемство. Исус очаква да отворим вратите на истинската си духовна същност, да се усмихнем и да Го поканим в себе си.

    "Ето, стоя на вратата и хлопам.Ако чуе някой гласът Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене"
    Откровението на Йоана 3:20

    Духът е, който дава живот.
    Тленни сме.
    Грешни сме.
    Малки сме.
    Но нито за миг не бива да забравяме, че в мига на творческа екзалтация сме достигнали, макар и за миг, към Божествената си същност.
    Забравили сме тленното.
    Гордостта, суетата.
    Забравили сме себе си.
    И сме изправени през цялата епоха, с цялата си отговорност.
    И е нужно да усетим как в този миг, Бог ни гледа, усмихва се и ни благославя.
   


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories