bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Среща®

 

Jeep

Светослав Иванов

 

    Аз съм шофьор... все още... Нали знаеш? Като хванеш "геврека", няма отърване... А бе, ще търся нещо друго...нещо по-престижно, знаеш-децата пораснаха, да не се срамуват от мене. А иначе-на мене какво ми е? Ама децата... такова... и жената разправя- "цял живот прост шофьор си остана ". Че ще видя нещо, сега му е времето, нали знаеш... Ей, майка му стара, колко години се минаха, начи... Сядай да те видя, че ми се е свило нещо сърцето, нали знаеш... бачкане, бачкане... не можеш да се видиш с хора. Всяка вечер-все едно и също: жената, децата, пиеш две уискита и си готов... Остаряваме, братче, така да запомниш от мене! А бачо ти не лъже, нали знаеш...каквото кажа- това е! Ей, и ти си остарял, майка му стара... и брада си пуснал, много добре-нали знаеш- наште сега все бради носят...Ти нали си от наште? А така! Знам те тебе- тарикат момче си беше още от техникума, буден, развит! Много-много на червените не правеше евала, помниш ли как ти разправях политически вицове, а ти как се смееше само… От тогава ти имам доверие, знаех, че си против тях! Значи-от наште! Евала братче, ама и аз какво ти разправям?!- с кого друг да бъдеш, бе братче! Сега такова е времето, не те поглеждат по света, ако си някой червен или друг там…Че аз тия-червените не ги понасям...все едно че в червата ми бъркат... Иначе какво да ти кажа? Екстра съм, ама да не чуе дявала! Оправих се лека полека...Къде с наште, къде-с бачкане... Малко по Сърбия, малко стока от Турция...нали се сещаш как става номера... Сега вече съм казал- по-кротко! Стига ми и парченцето хляб, ама така-без да треперя... И отивам при един авер, викам му- стига!...Искам да си кротувам някъде, че станах вече на години човек... И оня - бам! -дига телефона, с тоя, с оня- оправи ме. Шофьорче в една Фондация Аз от начало не знаех какво е това фондация, оня ми вика- не бой се!- наши момчета... А щом са наши момчета, аз си знам от тука на татък. Викам: "Какво ще работя? А той вика: "... Ще им караш колата и ще ядеш и пиеш..." Това кажи бе братовчед, какво ми трябва друго да върша?! Дадоха ми една...не е за разправяне... не кола, а часовник! На 40 хиляди, направо да я разцелуваш от радост... Фондацията получава пари от американците и покрай тях...нали знаеш-лесни пари...Никой не ти държи сметка за нищо... ей така! А иначе-грамотни момчета... С вратовръзки ходят, приказват английски, баламосват ги значи... ония-наште партньори! Знаят си работата, възпитана работа ти разправям...
    Шефката ми е малко нещо ненормална, но това няма значение. "Синя "е, така че има за какво да си говорим. Като чуе за комунисти и се разтреперва брадичката. Иначе-пътуваме много, постоянно правят някакви семинари форуми, не разбирам много от тия неща, но знам, че така се прави реформа. Да се просветят хората, да знаят какъв е света...
    Голямо ядене пада...
    Все едно. Парите не са мои, не са на никой. - Спя по хотели, ама хотели ти казвам... канят ме да вечерям с тях. Стоя в ъгъла и ги гледам. Приказват разни неща, все тая. Мен нищо не ме бърка. Имам си командировъчни, плащат ми и хотела. Колата е нова и здрава, а бе... какво да ти разправям! . Като спра някъде, гледам - всички се обръщат и гледат, а аз си излизам, направо- баровец... Кой знае на кого е колата. Имам и мобифон- така, да съм постоянно под ръка. Не звъня, че е много скъпо, но и това не е малко. Като слезна от колата, си го нося в ръката- и другите гледат, и ми завиждат и за това. Нека завиждат. Цял живот никой не ми е завиждал-нека сега да видят и аз какво мога... В живота е важно какво ще покажеш. Хората това гледат. Някога, при социализма, това най-ми тежеше... Никой не те бръсне за нищо. Тогава бях шофьор в един ДАП, въртях "геврека " по 10 часа на ден. И тогава не беше зле- бензинец, нафта, някоя частна кярия. Но каквото изкараш-трябва да си траеш, да не разбере никой.Тогава беше пълно с доносници-за най-малкото нещо и все някой ще те изтропа на някой. И всички бяха такива-завистници, щото те нямат, и ти да нямаш. А всички крадяха, ама се криеха, не е като сега... Аз за това не харесвам онова време... големи простаци бяха, нямат култура и пазарно мислене. Сега всеки си прави сметката, никой на никой не гледа в канчето. И свобода има. Можеш каквото си искаш...такова... Аз съм демократ човек. Човек се ражда свободен и така трябва да бъде. Още Русо го е казал... някъде. А Русо е друга работа... Франция, Бастилията... разни такива. Хората са имали демокрация векове наред и за това са я докарали чак до там. Свободно стопанство, свободни хора.
    Тия и насреща да им тичаме, не можем да ги стигнем. И американци и холандци... а бе, голяма работа, нали ти разправям!... Нали ги возя всеки ден, че ги знам... Свободни хора, знаят си сметката. Имаше един холандец, водя го за Варна. По пътя разправя на преводачката, аз езици не знам, комунистите ни пречеха да учим езици, че разправя на преводачката: "Я, виж вика, кажи на шофьора, да спрем някъде да изядем по една баница... "Каква баница бе, братовчед- то станало ракиено време... Ама това е, хората си знаят сметките, идват тука да правят... такова, семинари и форуми, ама си знаят и цената. Що трябва да яде друго, като може да си прибере "гущерите " и толкова. Много го знаят какво е ял на обяд. Вечерта ще го нахранят доволно и ще го и напият... Нали ги знаеш нашите-кьор-софрата е голяма работа: всичко е оправено, пито-платено. Ама така трябва да бъде. 45 години ни мачкаха, само те ядоха и пиха и внуците си оправиха, сега е наш ред. Взехме властта, дочакахме най-после. Та, братче, да ти разправям- бивам! Работа много, ама си струва цената... и далавера става и всичко. Покрай тази Фондация си оправих живота...продадох колата, сега си купих едно "Ауди", ама-трепач! Ще я видиш в неделя, елате всички- и децата и жената вземи, да ме видиш... Уискито му е уиски... айде да не ти разправям сега. Е това е демокрацията! - ако ти иде отръки, само да можеш да вземаш. То какво беше едно време-комунистите лапат, терор, терор... Как оживяхме, не зная. Сега е друго... дишам свободно. И хората станаха други-всеки си гледа бизнеса, няма и толкова топачи. Ще ги намачкаме и тия, дето останаха, после ще видиш... Само те пречат на реформата, те спъват прогреса... Ама да ти кажа, нали сме приятели, тия-нашите-много са меки, бе братче. Още 89-та трябваше- набързо, един по един... После- глей си живота! От тия дръпнахме стръмно назад, направо се върнахме години назад! Бърза приватизация, дай на хората земята, дай им свобода и пазар... България щеше да стане Швейцария, нали ти разправям... Където няма комунисти, света е дръпнал напред. В Румъния какво ги направиха- шат!- трибунал! И набързо се оправиха, начи... Пий още едно, аз плащам! Ей, майка му стара! -що години се минаха!... Остарял си, така като те гледам. И аз остарях, тия-червените ми съсипаха, начи живота...Ти не знаеш, не съм ти разправял... Ама какво да знаеш, минаха близо 12 години... Та, начи, при ония- един мръсник ме беше натопил за такова... бензинец, ние му викаме "Тунджа", та имаше там-в гаража, едни авери, дето с тях... кротко, всяка вечер по малко... И оня мръсник ме натопил, аз после така го оправих, ще ти разправям,че оня да вземе направо на Стопанска. И идват милиционерите в къщи, нали ти разправям-терор майка, та идват ония направо в къщи- без прокурорско разрешение, без нищо и обиск!
    А аз съм мъжкар знаеш, викам на единия :" Ще се оплача направо в Хага, така да знаеш!". А оня мръсник, без нищо да каже-шат!- ей тука, тоя белег ми е от тогава... Ще биеш ли, майка ти мръсна, червена подлога такава, направо ме засърбя ръката да му шатна и аз една, ама къде ти... нали знаеш какво беше... Концлагер!... И ме осъдиха. Не лежах в затвора, ама да не ти разправям... добре че имах връзки тогава... И после... айде наздраве!... на оня топач майката му гадна разкатах... Като куче… такова съм го следил. Къде работи, какво прави… И писма, писма…лично аз съм ги носил където трябва, аз знаеш не обичам такива неща… скрито-покрито. На всички от наште момчета им разправях за него, направо до девято коляно го разнищих… Баща му бил партизанин преди 9 септември, на такива и жилката им е гадна… Нали знаеш- "Раковски "134, едно-друго, сега имам много приятели там... Така го оправих, че и до сега гладен седи,бял ден не видя покрай мен…Където започне работа- и аз там, такива знаеш, много ги мразя… Наскоро го гледам на пазара- чехли продава. И аз като го видях, само едно- минах и се изплюх на сергията, направо отгоре на чехлите... Майтап, братче !...аз такива червени боклуци много ги мразя. Направо бих ги изтрепал с голи ръце…като мачета у дирек…А оня се пули, не смее нищо да каже... Позна ме, гледа ме, гледа-ама нищо не смее да каже... Какво ще ми кажеш, бе мръсник с мръсник! Още тогава трябваше да ви изтрепем, доносници гадни, червени боклуци!... 45 години ви хрантутихме, сега да разберете какво е... Такива неща, айде наздраве!
    Тури му пепел, и нашто време дойде! Нали знаеш оня плакат: "Времето е наше! "Наше е ми, от кога чакаме!
    Сега ми разправят- "по-кротко, сега времената са други... " А бе, и аз знам че са други, ама не ги понасям, не знам дали ме разбираш... Трябваше още тогава..., на една страна без комунисти и ония по-иначе гледат... И инвестиции ще пристигнат, и приватизиция, всичко... Европа, Европа... ама всеки те гледа-имаш ли комунисти в Парламента, до колко е сигурно всичко... Кой ще си вкара паричките тука, бе братче, нали утре тия - червените пак ще се върнат, къде ще му отидат тогава паричките на холандеца или американеца... А ония си знаят сметката, тия не са абдали като руснаците, не са вчерашни... нали ти разправям за оня-с баницата... Получава хиляди долари всеки месец, ама си знае сметката... Да не е луд да пристигне иначе тука. .
    Е това е!
    На това се вика инвестиции! Бизнес, Обединена Европа... Това трябва да научим от тях- как да си правим сметката, да ядем баници и да мислим за утре... Кой ще ти дойде тука-в България, ако не си знае сметката... В тази джунгла, при тия диваци...
    Вятър!
    Сметката, братче, сметката!...
    То нашто какво е?! Дай уиски, дай, дай-до посиране! По света няма такова. Сметката, кротко... далавера да става...
    Аз да ти кажа- на един акъл сме с тия, дето идват тука... Далавера и толкова... Какви семинари ще ми правиш тука, бе айвол!... На кого му е зор. Ама ти знаеш ли там колко хора лапат от тая история?!... Що центрове, що фондации, що чиновници лапат... Стотици, стотици... Ама лапат, ти казвам, не като нашата мижава работа... Книжки, брошури, семинари, проекти... всичко е лапане, далавера става, ти казвам... И знаеш ли какви доклади се пишат ?!... Ако отидат в кенефа и туп! -доклад-50 страници. Че провел множество срещи, че бил посрещнат от някой... Кой те е срещал бе, братовчед? В кенефа седи една проста женица и ти къса билета... Ама оня пише- "срещата бе с представители на местните власти, правителството, парламента и не правителствени организации..." И се подписало меморандум по еди кой си въпрос!... Нали ги слушам всеки ден в колата, че ми стана ясна каква е играта...
    Ей, изучиха се хората, вече знаят на къде духа вятъра... Ние бяхме простаци, ама ония ни направиха такива.Като коне с капаци. Ама те ходеха насам-натам, отвориха си очите, а народа-дай му да блъска! Какво беше, бе братче?!... 8 часа в ДАП-а, после-дай пак, ако има нещо кярия. И какво? Нищо насреща! Хранихме ги, гушехме ги като патета...майка им мръсна! Ще ме арестува оня- за две-тре туби бензин... Какво е това?... -терор ти разправям-терор! Все едно не си човек, нямаш право на дума... Нито преса, нито свобода... страшна работа, майка им...
    Ей,ей!... Ти къде тръгна бе?!... Чакай, ще ти разправям още истории... В Англия ходих, там пък да видиш каква игра стана... Чакай бе, чакай... къде тръгна така?... Ще те черпя още едно уиски, чакай да видиш...
    ...Гледай го!
    Тръгна... Такъв си беше, още от техникума... дивак.
    Особеняк!
    Саможив!
    Комунист с комунист!...
   

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories