bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Кокали®

 

 

Светослав Иванов

 

    Студено.
    Навън се е навъсило от сутринта. Ще завали пак. Може и на сняг да го обърне. Като ходих да купя хляб, локвите бяха замръзнали по краищата. Снощи валя дъжд. Чух го да трополи по прозореца, станах да пия вода, навън, под лампите капките изглеждаха като черни мухи. Легнах, и така и осъмнах. Тези хапчета за кръвното ме приспиват, но се будя след час-два. Гледам да не се въртя из леглото, за да не събудя Ева. Лежа и си мисля разни неща, то... Какво ли да мисля? Ставите ме въртят, става ми топло, после-студено. Чакам да съмне, тогава тихо отивам в кухнята. Правя чай и закуска.
    Каква ли закуска?...
    Филийка с маргарин и шарена сол.
    Пуша на балкона и гледам улиците, постепенно започват да се изпълват с хора и коли. Намятам си балтона, да не настина. Че, няма пари. Една простуда, вече не знам колко ще струва. То-хапчета, пък и сиропи изписват. Ами прегледа? Не ходя по лекари. Никъде не ходя, отдавна. Стоя тук, завивам краката на Ева, нося и грейка.
    Най-много-до магазина, и после обратно. Даже, тези дни се разправях с касиера на входа. Иска пари за осветление и асансьор. То, редно е, но му разправям, че ние не излизаме никъде. Ева си е в инвалидна количка, а тя не се побира в асансьора. А аз, нямам сили да я нося на ръце...
    И си седим тук.
    Отивам до магазина, връщам се. А има хора с кучета, цял ден ги разхождат нагоре-надолу. Не ги знам, ама не е някак си редно. Аз на деня един път ползвам асансьор, а те...
    Все едно. Срам ме е, че отворих и дума.
    - По закон е така! Плаща се на член от семейството.
    Прав е човекът. Закона си е закон. Ама, как да разкажа на този закон, че ние...С малко живеем.
    Знам ли ги, всеки си знае. Кучета гледат, виждам-купуват им кокали. Животинката си иска своето, и то е Божия душа, иска и разходка и всичко. Нямам нищо против. Да не цапат само, а и като се возят, щом са "домашни любимци", значи и те са членове от семейството.
    Нищо, платих. Щом е закон, ще го спазваме... Ама не им разбирам законите, няма ли кой да им каже... Че и кучето иска кокал, ама и на нас ни е нужно.
    Да не мисля за това, че ще ми се разтупка сърцето. Сутрин трябва да пия едно хапче, пия половин. Че не стигат. На седмица-28 лева за сърцето, още 2 и 40-за кръвното. И то се събира. Хляб като взема, ток, вода... Ева не яде много, аз гледам още по-малко. Цигарите ги пуша на половина-дръпна няколко пъти, угася я за после. И така.
    Съмва.
    Мръква.
    Гледам през прозореца. Чета книги, аз съм ги чел, но съм ги позабравил отдавна. Сега ги препрочитам, ама то си е все едно, че сега ги отварям. От годините сигурно, май, позабравям.
    Е, нищо!
    Да съм здрав още някоя и друга година, да мога да помагам на Ева. Щом тя си отиде, вече нищо не ми трябва. Ще си махна балтона, ще отворя прозореца на балкона. Нека ме лъхне вятъра, на мен толкова ми стига...
    Купих пилешки кокали.
    Крака и глави.
    Ще сваря днес супа. С морковче, малко олио... Ще хапне Ева, напоследък съвсем изпосталя. Ще и надробя хапки, ще и давам с лъжица. После ще и пусна телевизора, нека си гледа. Аз, не ги гледам, че се нервирам. И ми се разтупква сърцето.
    Ще чета Евангелието на Матея
    Колко хубаво е казано там:
    6:31
    "И тъй, не се грижете и не думайте:какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем.
    6:32
    Защото, всичко това търсят езичниците, и защото вашия Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
    6:33.
    Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се даде"...

    Помилуй, Господи!
    Амин.


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories