bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

          

Бъдни вечер®

 

 

Wild About ChristmasСветослав Иванов

 

 

 

     МНОГО ПАРА ИМА ТОЯ НАРОД, майка му стара!
    Гледай ги само…мъкнат торбите, джипове карат…И стока, и стока…само пари да имаш! Ама е лудница, много го мразя това време, зададат ли се празници. Навсякъде блъсканица, суматоха, викат, подвикват, обикалят като изтървани от магазин в магазин…Тълпа, сган направо…Свили се в яките си, нервни женища, навъсени чичковци, пенсионери и татковци, джебджии, пластмасови елхички, позастарели любовници, младежи и девойки…Блъскат се, шумят, обикалят, пушат, говорят, плюят, безцелно и трескаво… По лицата им една гримаса, муцуна направо-алчност и злоба, умора, досада и отвращение…От сергия на сергия, от магазин в магазин. Все едно ще намерят нещо по-различно.Най-хубавото.
    Най-евтиното.
    Купуват боклуци,ама така трябва…за всеки да има! Подаръци, празници… А после ругаят скъпотията и живота, и всичко…
    Замъкват торбите по къщите си.
    Под елхата-това пакетче за жената, това- за децата.
    За кумовете-тези.
    За мама, тати-ето!... За тъщата и тъста…
    А за кака, зетя и ония…техните деца - тия пакети.
    Много пари отидоха на вятъра!...Ама и тия търгаши- срама нямат! Айде- каквото е!
    "Джингъл белс...Джингъл белс!..."
    Отвсякъде- елхички и лампички, от всеки дюкян звучи само това - "Джингъл белс!, Джингъл белс…!"
    Какви звънчета, бе?!
    Мразя празниците.
    Не знам защо, още от малък е така. Сигурно, защото никога не съм празнувал истински.Подаряваха ми чорапи и нов панталон. Въздушна пушка, с тапа отпред-два лева струваше. С червен приклад, черна цев, тапата беше вързана на конец. Шоколад
    "Крава", от ония, най-големите, и шоколадови бонбони "Лилия". Наведнъж излапвах всичко, тайно си изтривах шоколадовите пръсти под масата, а после, през нощта повръщах. И мама ми се караше.Татко винаги беше пийнал, спеше по това време и нищо не разбираше. Чак сутринта-начумерен, цъкаше с език какви съм ги свършил през нощта. Виж, въздушната пушка с тапата, беше друго нещо. Още на другия ден режех конеца и можех да стрелям по момичетата.
    Те пискаха и ми викаха "простак".
    Пушката се разваляше бързо и на следващата Нова година, я мама, я тати, я някой роднина, я пък и самият Дядо Мраз, ми носеше пак същата пушка. Или голям самосвал, пластмасов, можеш да седнеш в него и да се возиш, ако има кой да те дърпа.
    Такива неща…
    Тогава нямаше и играчки.
    А и такива ни бяха и празниците.
    Тогава нямаше Коледа, само Нова година. После нямаше и Дядо Мраз, а и той като изчезна, като че ли и малката радост- и тя се изгуби.Подаръците ми се промениха и те, но като че ли си останаха еднакви…Риза и чорапи, пяна за бръснене и балсам против пърхут. Вратовръзка и слипове на пингвини- много оригинално!
    Най- трогателно е, когато ми подарят самобръсначка.С балсам за след бръснене. Имам брада и такъв подарък изразява подчертано внимание. Все едно. И аз започнах да купувам подаръци- същите глупости, на които сигурно никой не се радва. Понякога подарявам пяната и балсама за след бръснене, заедно със самобръсначката.Само гледам оня да не носи брада. Малко уважение, все пак. Сигурно и другите така правят.
    И за какво е всичко това?
    Кому е нужно?
    Дори не знам как би трябвало да изглежда един празник.Да ядеш пържола и да гледаш телевизия, да се напиеш безпаметно и в крайна сметка да се изпокараш с другите, това и във всеки ден го може…
    Все едно.
    Тази година жена ми ще пазарува. Да се оправя. Да си прави списъци и да си ги отмята един по един… За децата, за каки, батковци, разни дечица и дечища, мами и баби…
    Тя си знае. Аз половината не ги и познавам.
    От мене парите- от нея- грижите. Всеки да си знае работата.
    Утре е Коледа.
    Тиха нощ,свята нощ… Родил ни се е Спасител!
    За тая тълпа по улиците не знам какво трябва да се роди…
    Аз на жена ми съм купил подарък. Джи-ес-ем, с полифонични мелодии. Не знам какво значи полифонична мелодия, но оная- продавачката, каза, че сега те се харчели много. С "Прима" карта. Дадох и някой лев още - опаковаха го с червена лентичка.Червено-за любов. С картичка-две сърца, а по средата- "Обичам те искрено!".
    Става.
    Скъпо, но си струва вниманието.
    Празник е.
    Погледнах часовника си. Имам още около два часа. После трябва да се прибирам. Сигурно ще има пет или седем постни ястия.
    Боб, зеле и гъби.
    И други боклуци.
    Нищо, пържолите- утре.
    Крачех бавно към "Лъвов мост".В градинката при "Халите" нямаше нищо, само разни пияници пиеха бира, пенсионерите си пълнеха минерална вода.
    Как не мръзнат тия, не знам!
    Не е много студено, но полъхва тънък, пронизващ ветрец. Ръцете ми бяха премръзнали още в трамвая, мушках ги дълбоко из джобовете на якето си, но като пуша, пак замръзват.Зима си е. Дано се появи нещо, да свършваме по-бързо…Ако до половин час няма нищо, ще вляза някъде да пийна още, и се прибирам.
    Писна ми.
    И проститутки нямаме като хората. Да обикаляш като…такова. Сякаш не си плащаш, вместо те да те търсят…Все едно. Никой не те кара.
    Ако ти отърва!
    Като искаш коледен подарък- ще ходиш да си го избереш! Няма кой да ми я доведе до леглото…
    Глупости. Не ми се прибира, все ще ме занимават с нещо…Така- направо за вечеря. После- подаръците под елхата, и айде-" Тиха нощ, свята нощ!". Утре-пак празник. После още ден-два на работа и пак празник!
    Голямо пиене се пие по това време! Като подаръците- цяла година няма, ама сега- и на кьораво и на сакото- подарък! И по телефоните: едни превземки, едни приказки…
    " За мнооо-го годиии-ни! Да си ми жив и здра-ав!..."
    И разни такива.
    Аз на снимка не искам да го видя, ама по Коледа трябва да се чуем поне, или да ми се мъкне на гости!
    Ей за това ме нервят празниците!
    По-добре е да вляза в онова-"Червеното" кафене. Вътре се събират ненормални и крадци, разни кюрди и други боклуци, може пък и да има и някоя…Няма начин да няма и сводници…и разни такива. Пред "Халите"нищо няма, и пред "Подлеза" на ЦУМ- нищо, само просяци. Ходих чак до "Шератон", там, покрай църквата се събират гледачки и от ония, дето дишат лепило, понякога и сред мършата можеш да видиш и нещо по-младо и здраво…Но нищо няма. Може и да си ги разграбили…Празници идват. Мъжете са се видели с някой лев от премийки, половината от парите са за това…На колежката- парфюмче, да пийнеш с приятелчета, да чукнеш нещо набързо…Ей го къде е - и Нова година се вижда.
    Нова година-нов късмет!
    Глупости.
    Български мъдрости.
    То за това все по късмета си ходиме. Прокопсали сме от всякъде. Ама иначе-като дойдат празници- и пълним торбите!
    "Подаръци ще има-а, за вси-ички от сърце.
    За Новата година-а, да тропнем ний хорце!"
    Хорце!...Какви хорца, бе?!... Всичката Мара втасала… Все едно, какво ми пука. Студено, студено…Стана вече, половин час и повече обикалям. Пред хотелчетата до
    "Лъвов мост" имаше две, но…Не стават! Особено оная- по-малката- какви зъби имаше!... Като кон. Хайде, моля! Да си знаем интересите. Плащам си и си искам насреща…В това отношение съм много точен.Не обичам циганските работи.
    Пиеш-плащаш!...
    Обаче и там- да няма мошенлъци ! Водката да е водка, салатата- салата. И сервитьорът… покрай мене! Не да му подсвирквам по два часа…Само като си вдигнеш очите, и оня- веднага! После-как няма да му дадеш на такъв! Бакшишът си е бакшиш, важното е уважението…Да си направя кефа!
    Чукаш-пак!...
    Всеки да си знае интереса.
    Ако съм останал доволен-може и отгоре да има, важното е да ме предразположат. На парите сметка не правя!... Може да нямам, но когато става дума за кеф- за пари не приказвам! И държа всичко да е : "пито-платено!"...Ако ще ставаме европейци, всички така трябва да мислят… Плащаш-получаваш!... Всичко да е точно.
    Много мразя…като започнат да приказват :- ама това, ама онова!
    И аз бачкам, и аз превивам кръст. На скоба съм се превърнал. На никой: " копче" не смея да кажа. На какво ми се правят тогава?...Поискаш нещо…по така, и започват…Трябва пак пазар да им правиш. Фльорци! Боклуци.
    Не в Европа, на Луната да ни поканят хората, пак ще си останем такива…
    Гледай какви офиси са направили, какво чудо!... Пари, много пари се въртят в тоя свят! Стъкло, алуминий, прожектори, бинго-зали, лимузини… Ама тия- с парите, не обикалят като мен по улиците да забършат някое курве… При тях всичко на крака им идва…и пари, и коли, и мадами…Европа сама им е дошла, не са тръгнали като просяци да я гонят…
    Майка му стара,ей!...
    Гледай им джиповете само, и им крои шапка!...
    Къде сме тръгнали и ние, с кавалите…не знам!
    Не Спасител да се роди, караконджол да се пръкне, за нас няма оправия! Само джантите на гумите му не мога да купя, камо ли другото! По сто хиляди евро сигурно струва едно такова…знам ли.
    Стига, влизам да пийна още едно, ще взема да настина накрая. И без това по улиците нищо няма. Само зяпачи. Зяпат по витрините, бутат се да намерят някоя евтинийка. Няма евтино в тая игра!
    Ей тия, с лимузините и джиповете, те що не се бутат по сергиите?... Щото са играчи, знаят си интереса и това е. Всичко си има цена…те си знаят своята,направили са си пазара, продали са се… Аз на чуждия, в канчето не надничам...За никой не съм казал: той така, оня-иначе!
    И аз да можех, и аз щях…
    Ама сега разни разправят- такива били, онакива били… Разправят, щото те не са могли.
    Е това е всичко!
    Всеки си знае, и не ме интересува!
    Нищо не ме интересува.
    На жената Джи-Ес-Ем-а -скъпо, но толкова!
    На децата- това, на тоя и оня- онова!
    Може да не съм играч, ама, колкото мога, съм се отчел пред всичките.
    Пия си ракията, и ми е кеф.Всичко трябва да е точно.
    Да няма после-това било, онова било!
    Ония от Европа затова са добре, защото си знаят сметката. И цената, и авторитета. Традиции имат хората. Не са като нашите дупедавци. Трябва да вземаш и да даваш. Иначе не става! Ония за това са на светлинни години пред нас…защото са се научили всичко да е на кантар... Важното е сделка да става.
    Аз съм точен човек.
    На жената-подарък: скъпо, ама знам, че ще и стане кеф.
    Полифонични мелодии.
    За децата-също: няма проблеми! Каквото са искали-това. Искам да се гордеят с баща си. Искам, след време, да не се сещат като мен, за оная-въздушната пушка с тапата отпред… И за шоколад "Крава", ей, от тогава не обичам сладкото!... Искам да знаят, че баща им е европеец, че и при мен всичко е точно! И да ме уважават, това е всичко! Както аз съм ги уважавал винаги- и те така!...Трябва да се създават традиции, трябва да се учим от хората на уважение първо. Това е най-важно!
    Традиции, морал, уважение- на това се крепи целия свят. Европа за това е Европа, защото там няма хън-мън!
    Аз това искам- да ме уважават хората. Да знаят, че при мен цигански работи няма, всичко е пито-платено… И сервитьори, и курвета, и жена ми: и тя също-трябва да знаят, че ако ме уважават, няма проблеми!
    Задимено. Но топло. Викам му "Червеното", защото лампите са такива-тъмно-червени, полумрак, пълно е с мошеници и други такива. Сервитьорките са им хубави, иначе. Трябва да се пробвам някой път… И не е много скъпо. Коняк с кола, после можеш да седиш с часове. Идват разни, говорят на цигански и турски, шепнат си нещо, после излизат… Винаги има свободни места. Седнах близо до вратата, така виждам цялото заведение, и телевизора. В него, Дядо Коледа се вози на шейната. Разнася "Кока Кола" за децата.
    Все едно. Той си знае. Това му е бизнеса и на него.
    Пръстите са ми замръзнали. Трябваше да си купя едни ръкавици. Идват и по-големи студове. Нищо, сега, покрай празниците, някой може и да се сети. Заедно с крема за бръснене, поне и едни ръкавици да сложи!
    - Добър вечер, красавице!... Български коняк имаме ли?
    Сервитьорката показа нещо като усмивка.
    - "Плиска"…Голям ли да е?
    Става. Дебели устнички, какво ли прави само с тях…
    Хубави крачка има. Къса поличка.
    И тясно дупенце под нея.
    - Ами голям, мило…така като ме гледаш, за малък ли ти изглеждам?!...Голям да е, колкото моя!... И една количка, душице!
    Пак си показа зъбите, завъртя се, и се запъти към бара.
    Няма да стане.
    Тия, ги държат ония…с джиповете. Тука не можеш да пипаш. Че направо те трепят. Всяка жаба- в гьола. Пък знаеш ли, винаги си длъжен да пробваш…
    Запалих цигара. Приятно топло е, макар и задимено. Зимно време по кръчмите, от дима на цигарите мирише на кисело. Как работят тук тия момиченца… Ще работят, нали им плащат… Майката си трака!
    Огледах се.
    В тая игра трябва да си имаш познати. Дигаш телефона, правиш си пазара, и не се занимаваш с глупости!...От къде да ги знам тия, кой е крадец, кой сводник… Може и някоя постановка да ти направят, после да се чудиш как да се оправяш…Ама и аз съм един!...
    Ама не е така!... Всичко е от беднотия. Ако имах пари, щях да си стана един постоянен клиент, и няма проблеми. А то… Я изпаднат пари, я няма…
    Като няма пари, се правим на бащи и съпрузи…
    Не е сериозно това, или си играч, или не… Кучета те яли иначе! Ей така обикаляш, да хванеш нещо по евтино, за гъдел, за кеф…Нали си ужким човек, и си мъж, и уважение трябва, към себе си уважението е най-важно…
    Един тип от съседната маса се загледа към мен. Видях, че на ухото му проблясваше огромна обеца. Май водка пие, и май- не е му е и първа.
    И аз го загледах. Дано, да не е педал някой… Не съм го загледал, само му хвърлих един дълъг поглед: " Ще стане ли далаверата, значи ?!"
    Дано разбере.
    Май разбра. Повдигна си чашата, значи :" Наздраве!"
    Кимнах му, като размахах пръсти: "Наздраве, ама аз още нямам с какво!"
    И тогава точно куклата ми донесе пиенето.
    - Браво, душице!... Седни при татко, татко да те почерпи едно!
    Сервитьорката ме изгледа, озъби се сладко, даже приклекна пред мен:
    - Благодаря, господине… Друг път, работа, нали знаете…
    - Да работят маймуните слънце, че да станат хора…седни за малко да се опознаем…
    Този път гласът и беше рязък.
    - Не става душа, заета съм!
    И като остави касовата бележка на масичката, се върна към бара.
    Знаех си аз. Тия кукли са продадени и купени вече.
    Нищо, както и да е.
    Повдигнах чашата към оня с обецата.
    Без да ми отвърне, той се надигна, взе си чашата с едната ръка, с другата наметна якето си на раменете, и се запъти към моята маса.
    Гласът му беше сладникав и напевен. Сигурно е педал. Ама че работа!
    - Свободно е, нали?... С нещо да помогнем, приятел?... Кажи какво ти трябва, няма проблеми!
    Не беше циганин, не беше и българин. Мелез от някъде, впрочем, какво ли ми пука.
    Угасих цигарата, но запалих веднага нова. Това сигурно е от нерви, усетих се като го направих, и ме хвана дори яд. Може и да ме е страх да не ме види някой познат че говоря с този. Ако е педал, го отрязвам, пия, плащам и се махам от тука.
    Оня също ме разглеждаше с щъкащите като мишлета очи.
    - Наздраве първо!... Добре сме се видели!
    - Наздраве приятел!... А така!... Весели празници!
    Отпих от коняка. Той също отпи от неговата чаша. Носеше много златни пръстени. Може и да ги продава.
    Дали някой ме вижда? Кой да ме види?... Жена ми е в къщи и готви, дори и да е пазарувала, вече е в къщи… Колега?... Какво ще прави тука, освен…и той като мен…. Ама пък точно тука, по същото време… Няма кой да ме види, тука е тъмно... Пък и сега…празници, всичко е плъзнало по сергиите, какви са тия глупости само…Правя пазара, ако стане…айде набързо, и толкова!
    - Нещо момичета… имаш ли?
    Обецата потрепна, чак сега забелязах, че бе сребърен кръст. Ама голям, как не му къса ухото… И той е вярващ човек, и християнин.
    - Немаш проблем, бе приятел…. При мене всичко е точно. Кажи каква искаш само- веднага! Чисти са, имам и стая, топла вода, нали разбираш- всичко както си е по учебник… Може за час, цяла нощ… Каквото си искаш.
    - Е това е!... Кажи какви девойчета имаш, и колко парички ще искаш…
    - Ще се разберем бе, душа, нема проблеми!... Сега имам коледно намаление, нали се сещаш?!
    - Ха, ха, ха! Пич си бил ти, евала!
    Оня протегна изведнъж ръка към мен. За миг се поколебах дали да поема дланта му, стори ми се гадна и мръсна, после със замах го здрависах.
    - Само едно ще ти кажем приятел, ама искам да го запомниш- с мене нема проблеми!
    Джи-Ес-Ем-а ми извъня.
    Даже подскочих, не знам дали от уплаха, или от изненада.
    Махнах му с ръка да изчака, и бързо излязох навън. Ако е жена ми, не бива да се чува музика.
    Все пак, съм на работа още…
    Не, Николай беше.
    Приятел от гимназията, още си поддържаме връзката. Ама точно сега ли?...
    - Здравей Ники! Радвам се да те чуя!
    - Здравей, здравей!...Ей, забрави ме ти!
    - Не съм бе, хубава работа!...нали знаеш- бачкане, бачкане, не остава време!
    - Как да не знам?!... Нали сега съм на работа.
    - А стига бе! Нали е празник бе, Бъдни вечер…
    - Какъв празник, няма празник при нас…Който има семейство, си остана, ама ние… Какво да правя в къщи?
    - Абе-е….и това е така, ама… А утре пак ли ще работиш?
    - Не, утре почивам, ама тази нощ съм нощна смяна… Кажи ти какво правиш?
    - Какво…едно и също, скапал съм се нещо… Ходих, на жена ми да и купя подарък, че сега се прибирам таман.
    - Браво на теб, браво! Какво и взе за подарък?
    - Един джи-ес-ем - "Самсунг", от ония, дето ги рекламират, нали се сещаш?...
    - Верно?! Бра-аво, бе пич, ти си сериозна работа! Е така се прави!
    - Абе нали знаеш, жени!
    - Голяма работа си, колко пъти съм казвал!
    - Да бе, нема що!
    - Така трябва… Бъдни вечер, покрай масата- цялото семейство, постни ястия…А ние тука, простаците-бачкаме и ядеме салам…представяш ли си ?!- салам ще ядем на Бъдни вечер?!
    - Е защо така, бе?... Не е хубаво това… Знаеш, традициите трябва да се спазват, християнството…
    - Знам бе, приятел, знам, ама ти не знаеш какво е…. Каквото е, остави! Ами да ти пожелая много здраве и весели празници… Накани се да се видим, де!...
    - И на тебе, приятел-жив и здрав да си! Ще ти се обадя задължително преди Нова година!
    - Айде, поздрави в къщи! Целуни си децата от мен.
    - Обезателно, благодаря!
    - Чао!
    - Ча-ао!
    Студено. И трамваите са се заскрежили. Мина един-празен, хвърли искри, направо- огън отгоре, дано да се стопли.
    Улиците са започнали да се поизпразват. Бързащи силуети. Едно цигане диша лепило до спирката. Погледнах часовника си. Малко повече от час. Тъкмо, ще стигне. Да видим с оня какво ще се спазарим. Да видя първо стоката, и за парите…Искам жена. Искам я точно сега…както аз си обичам…
    Магазините са започнали да затварят. Видях как спускат щорите, само лампичките продължаваха весело да премигват отвсякъде, сякаш за тях няма почивка и празник. Притреперах и побързах да влезна на топло. Дай да свършим работата и да се прибирам. Оня ме посрещна с подскачащите си очички.
    - Какво стана приятел?... Нещо-проблеми?
    - Абе, остави-глупости… Един познат, нали знаеш-Бъдни вечер, да поздрави семейството, такова… Кажи сега какво имаш и как ще се разберем…
   

 

 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories