bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Боклуци®

 

 

Светослав Иванов

 

  

    - Това е нещо ново... От къде ги взе?
    - Не е важно. Как ти се виждат?
    - Запазени са.
    - Да, само по манифестации са носени.
    - Ха, ти да не си ходил по манифестации?
    - Не съм. Баща ми е ходил.
    - Той, какъв е бил?
    - Комунист. Милиционер беше в ония години.
    - Жив ли е?
    - Да. Пенсионер.
    - Да не дойде да прави разправии?
    - Глупости. Той е болен, лежи само.
    - Хм... И ти гепи медалите, а?
    - Не е твоя работа. Ще ги вземеш ли?
    - Ще видим.
    - Казвай. Заложни къщи има навсякъде.
    - Има. Ама такива медали... Да не мислиш, че се харчат много, а?
    - Харчат се. Има колекционери.
    - Ти не ми разправяй на мен. Да не ти хвърля тенекийките.
    - Няма да се разправяме. Ако вземаш-вземай! Ако ли не-ще отида другаде.
    - Ще отидеш... Нещастник!
    - Не си го изкарвай на мен. Виждам те, че не си на кеф днес.
    - Не съм, я... От такива, като теб. Пробутвате си боклуците, иди ги продавай после. Аз да не съм "Социални грижи", а? Я ми кажи-на балама ли ти приличам?
    - Гледай сега-приказки! Знаеш, че и утре ще ти донеса нещо пак. За какво се разправяме?
    - Разправяме се, защото нищо свястно не носиш. Злато няма ли баща ти?
    - Че, от къде? Нали ти разправям-пенсионер, лежи вкъщи.
    - Майка ти? Пендари, пръстени, едно-друго?
    - Нищо нямат. Ако имаха, знаеш-щях да го донеса. Онзи сервиз-от костен порцелан, нали на теб го донесох.
    - И той нищо не струваше. Едвам го продадох.
    - Ама го продаде! И медалите ще ги вземат, нали ти разправям...
    - Разправяй ми!... Хората не купуват вече боклуци.
    - Не са боклуци. Ето този е златен медал... За особени заслуги.
    - "Заслуги"!... Щом е бил милиционер, ясно какви ги и вършил.
    - Този е юбилеен - "35 години МВР"
    - Мога да чета.
    - А тези са от дядо ми. За храброст, участвал е в Отечествената война.
    - Не ми ги разправяй!... Хайде, ето ти 35 лева за всичките и се махай!
    - Какво разправяш, бе човек?! Това се пада по 5 лева на медал.
    - Я, можеш и да смяташ?! Браво, грамотно момче си. Хайде, вземай си тенекийките и се махай!
    - Стига!... Пак ли започна?!
    - Не, свърших. Или вземай парите, или си събирай боклуците.
    - Дай 40 поне.
    - Нещастник!
    - Имам да връщам и пари...
    - Не съм те карал да вземаш. Хайде, дай да оправим хартиите, подпиши декларация, че са твои и се махай.
    - 40, нали?
    - За тия боклуци?!... От мен да мине. Наду ми главата.
    - Дай.



* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories