bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Банкомат®

 

Virgin Islands

Светослав Иванов

 

      ГОРЕЩО И ПРАШНО.
     По булеварда почти не минават коли, уличните кучета се излежават на сянка покрай бараките, полъхва вятър, но и той е задушен и тежък- пълен с прах и зной.И днес ще е много горещо- още няма обяд, а вече не се диша. Излязох да пазарувам, уж по-рано, по хлад, а до като стигнах до супера, вече станах вир-вода. Като се прибера, ще си отворя една бира. Ще си взема душ по-късно- по обяд. Преди обедната дрямка пред телевизора. Още като излезеш от банята и струйките пот се стичат по гърба ти. За това не обичам лятото.Сякаш и въздухът се размеква, изпълва се с нещо сладникаво и вряло, като горещ чай. Не знам как пият чай в тази жега.
     Пият...вятър!
     Попрочели някъде, че не знам кой, така правел.
     Горещото разхлаждало.
     Нека си разхлажда.
     Погледнах часовника. Нищо не пречи да седна в "Синьото" кафене, на масичките отвън, и да изпия една бира. Наричат го "Синьото", защото е клуб на СДС, или кой знае.Квартално кафене, пасти, кафета, кола и бира. Алкохол не сервират.Тук се събират майки с колички, съседки с кучета и пенсионери. Идват и работници от строежа отсреща, ядат баници и пият боза. Сутрин пияниците се оправят с бира. След 9 часа, през лятото, можеш да си вземеш пиво. Няма да приличаш на тях. Преди 9, кой знае защо, те поглеждат насмешливо и някак презрително.
     "...Махмурлук, а ?!..."
     Преди 9 не може, след това- става. Ако в кръчмата си поръчаш ледена мастика сутрин, може и да те изгонят. А по обяд- може. Дори келнерите сами ти предлагат. Ако си поръчаш салатка и аперитив, ти се усмихват угоднически.
     Клиент, който си знае табиетите.
     Не си от кибиците. Или от ония- с шкембе-чорбата с две филийки хляб.
     Глупости.
     Снощи не можах да спя добре. Зяпах телевизия и пуших до посред нощ.Наливах си чаша след чаша. А после сънувах кошмари. Или не знам какво...не помня, но знам, че се будех потен, надигах се в леглото, взирах се в тъмното да различа стрелките на часовника, дано по-скоро съмне. После пак съм заспал, май беше призори, защото в просъница чух как по булеварда колите започнаха да ръмжат, по улицата запискаха аларми и залаяха кучета.
     Събудих се изморен и нервен. От вечерта в мивката бяха останали няколко чаши, една тенджера и чиния, измих ги, за да се разсъня. Отидох да си купя вестник, пих кафе. Оправих си леглото и полях цветята.Ако се изоставя, само за ден-два и къщата ще заприлича на кочина. Жена ми и децата заминаха на почивка, трябваше да отида с тях, какво ли толкова ще свърша тука, в тази жега, сам. Добрите пожелания се изпариха много бързо, даже не искам и да си припомням за какво останах сам в София, през отпуската.
     Ремонти ще правя...
     Нищо няма да свърша.
     Ще изпомацам навсякъде, а няма и кой да почисти.
     Все едно...вече е късно. Ще свърша все нещо. Колкото-толкова. И аз съм в отпуск, и аз имам нужда да отморя малко. Казват, че сам, било най-добре, но не знам. Не ми се прави нещо, даже с никой не се виждам. Само дето ми намигат, като разберат, че съм сам:
     - "Ерген, а ?!...Знае-ем и ние, знаем какво е!"
     Знаете...Нищо не знаете.
     За нищо не ставам.
     Може и да е рано за бира, но ще седна на "Синьото". Не виждам защо се притеснявам. От кого ли ми пука ?
     Ще си взема един вестник. Някак по-добре изглежда...не че си седнал на бира, а просто така. Ето, пак се преструвам ! Оправдавам се неизвестно на кой и защо... Ясно е, че снощи съм пил повече, всичко е ясно.Себе си не мога да излъжа.
В "Синьото" по това време е пълно с майки и дечица, говорят високо, крещят по децата, но иначе няма къде.
     "Синьото" кафене е най-близко. Има още едно,до пазарчето, но там се събират мангали, крадци и клошари, там не обичам да ходя. В " Спортната палата" е скъпо. На "БИЛЛА" е пълно с домакини с торби. Горещо е да ходя където и да е. А бирата си е бира навсякъде. В "Люлин" няма голям избор. А по центъра не ми се ходи, какво да правя пък там...Лудница, шум. И хора навсякъде.
     Не искам да виждам никого.
     ...Изпотен съм.
     Вятърът не разхлажда, а духа като от калорифер. По небето плуват няколко бели облачета, но няма шанс да вали. Още е сутрин, а небето е станало синьо-сиво, като стопено. По-добре да не духа. По улицата се търкалят чашки от кафе. Кучета лежат в прахоляка, изплезели червени езици. Някакъв, със сламена шапка, продава боза от един микробус. Голям, пластмасов бидон, с канелка отдолу. Не знам кой купува наливна боза. Сигурно има, иначе тоя защо ще седи...Сергии, павилиончета, някои продават направо на земята- парче картон, и отгоре-стоката.
     Вестници...Батерии, часовници и фенерчета... Зеленчук. Ризи размахват ръкави от вятъра.Чорапи по левче. Търговци. Купувачи. Сергии, покрити с найлони.Железни бараки. Отсреща- голяма камара от дини. До тях- дебела жена. Дините са завити отгоре с брезент. Ръждясал кантар. Зад него, мъж с голям нож в ръка, тъкмо реже резен от една диня. Резенът е червен, като кръв. Капе по земята.
     Камион, пълен с дини.
     Спят в него за да пазят стоката. Мъжът обикаля нощем с ножа, някой да не подигне брезента. Да не открадне от дините. От имането!
     Ще спят цял месец в камиона, до като продадат стоката.
     По нужда сигурно ходят на скрито, зад блоковете. Може и направо във входовете.
     Трият се с вестници.
     Сигурно цял месец не се къпят. А може и повече.Къде ще се къпят?
     Цял камион.
     Дебелата жена говори по джи-ес-ема си. Не я чувам, но виждам как ръкомаха. Сигурно вика. Мъжът подрежда червеният резен най-отгоре-на показ.
     Като се прибера, ще се изкъпя. Сега, от тази бира ще стана вир вода, нищо...И без това се потя.
     А тия...всичките-как издържат?... А зимата?...Като свие студа- цял ден на сергията...Лете- жега, зиме-студ.
     Като кучета.
     Бизнесмени.Търговци.
     Нещо като доволство пропълзя в гърдите ми.
     Злорадство.
     И злоба.
     " Има и по-зле..."
     "От лошото има и по-лошо".
     "Чукай на дърво, да не чуе дявола!"
     Житейски мъдрости!
     Злобарски радости!
     Това е утехата на българина. Ей така е оцелявал винаги: с подличката радост, че има и по-зле, че може и по-лошо да стане. Ама и да стане-да стане до всички. Най-боли, ако само ти патиш. Ако има пожар-барем цяло село да пламне!
     Пфу...гнусотия!
     Закрачих към кафенето. Ще си купя някакъв вестник, ще седна на сянка и толкова...Сутринта изчетох новините, какво ли ще прочета ново, но иначе какво да правя ?...Да гледам народа наоколо ?
     Не искам.
     Нека си крещят дечурлигата. Те не ме дразнят толкова, колкото майките.
     Простакеси.
     Не знам какво значи точно, сигурно идва от "простачки", но така звучи по-изразително.
     По пенюари, с цигари, кафета и биберони. От количките бебетата реват. Майките говорят за кашички и памперси. За кучета и за сериали.
     Все едно.
     "Ако ти отърва!- Ако ли не-жив и здрав!"
     Пак глупости. Мислите ми се стичат както потта по гърба ми- бавно и гадно.
     В къщи е горещо и празно. Днес може да започна да боядисвам прозорците в хола. Или да оправя чешмата. Може и нищо да не правя. За обяд ще си опържа яйца. Или ще си взема домати от някоя барака.Само салата. С повече лук, магданоз. В хладилника имам още ракия. Ще пийна една-две, и ще си легна да спя. От горещините е сигурно, но не мога да спя. Потях се като животно.Въртях се, ставах да пуша, препрочетох и стария вестник. По порно-канала даваха един черен, пениса му стърчеше като салам...
     ...Заобиколих едно голямо, кафяво куче. Беше се проснало точно пред супермаркета, подвило опашка, опънало лапи...Спи. Не му пука. Хората го заобикалят. Прахоляк, кучета, жега. Пред супера беше спрял огромен, черен джип, с тъмни стъкла. И тия, също пазаруват...И те огладняват...По пейките бяха насядали старици, едната продаваше магданоз и още някакъв треволяк. Един дядо със сламена шапка и дървен бастун.Пред телефона, едно момче с жълта коса пушеше и изпитателно разглеждаше джипа. Ще пазарувам на връщане. Може от тая баба да си купя магданоз, после ще обиколя за домати. От горещината нищо не ти се яде. Нещо на бързо, по-леко.
     - Дал ти Бог добро, бе момче!
     Обърнах се. Някаква дребна старица, непозната, стоеше пред мен и се взираше в очите ми. Сигурно някоя баба от блока.
     - О-о! Как си, бабе?...- опитах се да си спомня коя е, но не се сетих. Аз и не ги знам много.
     - Слава на Бога!...Краката болят, ама кретам, какво да се правя...
     - Така е, така е...Ще се държиш, няма да се даваш!
     Стана ми досадно. Бабата седеше пред мен и се взираше в очите ми, сигурно ме беше взела за някой. Сега ще почне да ме пита кой съм, що съм. И се приготвих да и махна за сбогом, от такива трябва да се отървеш докато е време. Че после трябва да и разправям и мама и тати от кой край са...
     - Ти...момче, нали си свестен човек?...На такъв ми приличаш, аз ги познавам...Учител ли си...лекар ли, що ли ?
     - Не съм учител, бабе...Айде, че имам нещо да свърша!
     - Знам, знам !...Всеки работа има...от пътя те връщам...Абе, момче...Господине...Да ми помогнеш...че не им разбирам на тия неща, а и не виждам с очите!
     Не приличаше на просякиня.От ония, дето висят пред аптеките с протегнати шепи. Не беше такава. С черна кърпа на главата, дребна, превита, но с рокля, с дантела около врата. Обута в лачени обувки, с панделка отпред.
     Очите и ме гледаха кротко.
     - Имам такова...банкова карта, от пенсионното ми я дадоха...От банката, де...Ама не и разбирам, бе синко! Ако можеш...ако и разбираш...Малко пари ще ми трябват.
Гледай ти!
     Разгледах я внимателно. Видях, че на шията си носеше едно златно разпятие, имаше и пръстен на ръката. Сигурно не е някоя...изпаднала.
     - Носиш ли си картата, бабо?
     - Как не ! Нося я. От сутринта съм излязла...Седя, седя...все гледам да видя някой свестен човек... Много хайдуци, бе синко...много апаши! Какво става с тия хора, не знам...На моят дядо вчера очилата му взели...
     - Как очилата ?
     - Ами така! Бил в кафенето, оставил си очилата на масата...То калъфката беше хубава, сребърна...от едно време. И минал един и ги грабнал...
     - Ха, хубава работа!... И къде това ?
     - До нас, до нас...Пред блока има дюкян за цигари и бира, и масички има...Та там. Викал дядото, викал, ама кой ще го спре...Боже, прости им!
     И старицата се прекръсти. Стана ми интересно. Даже запалих цигара.
     - А ти, бабо, от къде знаеш, че и аз...такова...Не съм някой айдутин.
     - Не си сине, не си...Аз много не виждам, но Той вижда, сине, Той всичко вижда...- и бабата посочи предпазливо с пръст нагоре.
     Ама че работа! Само това ми липсваше, с откачените да си говоря. Ама и тя!... Ще попадне на някой, жива ще я обере. Не хайдуци, а идиоти направо...Нито от Господ, нито от дявол се плашат.
     - Ела, бабе да свършим тая работа тогава....Ама ти така...не бива! Ще попаднеш на някой...Знаеш какъв народ се е навъдил.
     - Знам сине, знам! Нали ти разправях за моето дядо...очилата му взели! Ама и аз не виждам, имам перде на очите...И взех да не чувам... Какво да направя? Трябва лекарства да купя, ето и рецептата нося- бабата се зарови из чантичката, чак сега забелязах, че носи и лачена чантичка, кой знае от колко години, но още запазена.
     - Хубаво това, ама чуй какво ти разправям! ...Няма да се доверяваш така, ще ти вземат картата и толкова! Ама кой ти даде тая карта, бе бабо?
     - От пенсионното така казаха...Банката, от която си вземам пенсията, каза че и така може...По-лесно за мене било. Щото, ние не сме от тука. Дойдохме с дядото при дъщерята...внучето да гледаме, че тя се разведе...И пенсиите ни ги дават така- на карта. А аз, не и разбирам, бе сине!...Числата не виждам.
     Нещо като яд ме обхвана. И гласът ми стана, кой знае защо, рязък.
     - И друг път- дъщерята ще караш! Тя къде е сега?!.. Ще те оберат, после какво ще правиш?...И златен кръст си овесила! Абе, бабе!...Ти акъл имаш ли...злато ще носиш!
     - Господ гледа, чедо!...Той знае...Злато не ми трябва на мене, нищо не искам...Кръст викаш...Тоя кръст, ми е от моето дядо, момиче още бях...После се взехме. И аз все го нося... Христовият кръст е това, не само е злато.
     - Кръст- мръст...Внимавай ти казах! И друг път- дъщеря ти да тегли пари.
     - Ще кажа, господине, така ще и кажа...Ама и тя- на две места на работа ходи...
     Очите и примигнаха виновно.
     На стената на супера има един банкомат. Друг път там се трупат много хора, май няма друг наблизо, но сега нямаше никой. Бабата закуцука след мене. Порови из чантичката, извади картата. Ама и тия от пенсионното нямат акъл! Пенсионно ли, банка ли-все едно! Да се разправя с банкомати...
     - Колко пари ще теглиш, бабо?
     - Кое?...А, трябват ми 7 лева и 20 стотинки...Толкова струваше на аптеката миналия път...Дано не са го заскъпили.
     - Не може така! Ама май, друг път не си теглила пари, а ?!...Не може на дребно, само по 10, по 20 лева...Как ще ти даде 7 лева, пък и стотинки отгоре! Не работи на дребно, бабо! Банкомат е това, не е касичка за стотинки!
     - Кое?...Не, не съм теглила...Нали ти казах, не виждам...
     - Не може на дребно, бабо!... Може 10, може 20...По 50...Кажи колко ти трябват?
     - 7 лева и 20 стотинки ми трябват...Толкова струва лекарството на моето дядо.
     Наистина се ядосах. Потта се стичаше по челото ми, исках всичко това да свърши, да си взема вестник и бира, да седя и си пия, и никой за нищо да не ме закача.
     - Ти чуваш ли като ти приказвам?!...Не може 7 и 20 ! Десет лева може, ще ти останат парички да купиш още нещо... на твоето дядо.
     - Какво ще му трябва друго, бе сине!...Всичко си има.
     "...Имал бил..." Какво ли си има, ама не ти млъква устата!
     - Кажи сега - 10 лева ли да изтеглим?... Не може по-малко. Това е банкомат, бабо...не е такова!
     - Ами щом не може-не може! Ами защо са го направили така...тия хора? Цели 10 лева да теглиш?...
     - Пара се върти така, бабо ! Бизнес, алъш-вериш, оборот...Никой не си играе вече на дребно...пачки въртят хората, ей! Какво знаеш за живота ти, бабо, какво ?!
     - А то, господине...и в Евангелието е казано...- и бабата се приближи до лицето ми, гласът и стана тих и треперлив:
     - "И Господ му каза : Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и паницата, а вашето вътрешно е пълно с грабеж, и нечестие.
     - Несмислени! Тоя, който е направил външното, не ли е направил и вътрешното?"... И още е казано:
     - "...Но горко на вас фарисеите! Защото давате десятък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов"...
     Святото Евангелие...сине!
     Знаех си, знаех...Ненормална ще е!
     - Ха, Библията ще ми чете! Хайде, че много време загубих!- наистина започнах да се ядосвам- Дай ми паролата...ще ти изтегля 10 лева и толкова!
     Бабата се зарови пак в чантичката. До като я чаках я разгледах. Стана ми любопитно изведнъж, защо е с черна забрадка, кого е загубила. Но се отказах да питам, кой знае колко време ще ми разправя, пък и защо ли да знам...Ще и изтегля 10 лева, ще и се скарам пак, и ще си тръгна. Не искам нищо да знам.
     Най-после бабата намери едно листче, разтвори го и ми го подаде. От любопитство набрах и "Състояние" на сметката и. Имаше точно 20 лева. Хм, затова се стиска, бабето!... Натиснах 10 лева. Не поисках разписка. За какво и е разписка? Като имаш 20 лева, си знаеш колко ти остават. Банкоматът забръмча, чуваше се как машината брои пари в търбуха си. Изкара една банкнота. Дадох и я, заедно с картата.
     - Ето, готово!... Свършихме хубава работа!...
     - Бог да те поживи, синко! Добър човек си ти, добър!
     - Добър съм аз, ама...Друг път- внимавай! Нали ти казах...какъв народ има
     - Знам, знам...Нали ти казах, на моето дядо...
     Прекъснах я, за да не ми разказва за очилата.
     - А ти, бабо...в черно си... Да не си загубила някой?
     Бабата помълча. Прекръсти се.
     - Нали ти казах...Дъщеря ми се разведе. Заради зетя ходя в черно.
     - Ама той умря ли?...Нали викаш, че са разведени ?
     - Да, спомина се след това...Мина не мина време, и си отиде...Много пиеше, все пиян, пиян...Измъчи се с него...детето ми, горката !...Прибра си го Господ накрая.
     - И ти за него...такова?!
     - Ами нали е човек, сине...Как да не жалиш?!
     ...Потупах я покровителствено по рамото, заръчах и пак да внимава друг път. Тя посегна ръка да ми целуне, но я бутнах, ръка ще ми целува!...Тръгнах си с облекчение. Ама че хора има по тая земя!..Ненормалници !
     В "Синьото", както очаквах, беше пълно с колички и майки. Нищо,майната им...
     Една бира щеше да ми дойде добре.
     Заради тия глупости, забравих да си купя и вестник.

 


* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories