bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Обир по български®

 

 

JeepРади Радев

 

  В ПОЛУНОЩ БАНДАТА се събра в президентския апартамент на хотел "Шератън", където обикновено квартируваше босът. Самият домакин - бивше ченге от Д.С., а понастоящем милионер, откакто пое командата, избягваше евтините хотели и предпочиташе само суперлукс, което освен другите преимущества, всяваше респект сред съдружниците и ги държеше в подчинение, тъй като подчертаваше дистанцията между тях и него, а това никак не е маловажно за един бос от висок ранг.
    Наистина в сравнение с него, останалите членове на бандата бяха най - обикновени полуграмотни квартални хаймани и биячи, които той с много хитрост и такт успя да организира и сплоти в стабилна група, напълно предани нему, готови на всичко главорези. Останалите, които му създаваха проблеми, противоречаха или претендираха за върховенство в организацията, изчезнаха един по един по странен начин и повече не се появиха. Носеха се слухове, че някои били заминали за Америка, други за Австралия, но това не беше много сигурно. Така и никой не ги потърси.
    Съвещанието беше делово.
    На централно място от към късата страна на масата седеше шефът, когото някога в управлението на Д.С., като по - нисш чин на подбив наричаха "Гегата", а сега в бандата беше вече господин Ге.
    От дясната страна откъм прозореца бяха наредени един до друг, съвсем трезви и сериозни с бутилка минерална вода пред себе си, останалите членове, които помежду си и в обществото бяха известни с твърде оригинални прозвища: Тулупа, Пелтека , Кияка, Джуката, Руню, а от отсрещната страна: Мингиша, Цингата, Мазния, Плюнката - общо с шефа - десет души все отбор юнаци.
    Съвещанието не продължи дълго и имаше за цел запознаване с плана и поставяне на конкретните задачи.
    Накрая господин Ге изгледа изпод вежди бандата и строго доуточни:
    - Значи, започваме акцията след полунощ - два часа, нула, нула. Обектът, както вече ви е известно, е земеделска банка.
    Първо: Джуката и Руню се справят с външната врата - време половин минута. След което остават вън да пазят.
    Второ: Пелтека и Кияка елимират охраната, ако окаже съпротива - време десет секунди.
    Трето: Тулупа и Мингиша поставят взрива и взривяват вратата на трезора - време половин минута.
    След което ние четиримата :Аз, Мазния, Тулупа и Мингиша влизаме в трезора и вземаме парите.
    Цингата и Плюнката остават по автомобилите без да гасят двигателите. Цялата операция трябва да приключи за около пет минути - преди да са довтасали полицаите. На шестата минута ние трябва да сме далеч от банката. Някакви въпроси?
    Бандитите се спогледаха и мигаха тъпо. Мингиша се обади:
    - Шефе, доколкото ми е известно, около банката нощем се навъртат клошари и понякога спят под стълбището.
    - Ще бъдем маскирани – отговори господин Ге-колите ще бъдат със зацапани номера. Руню и Джуката ще разгонят клошарите, ако се появят. Други въпроси?
    - Шефе, как ще елиминираме алармената система? - обади се Мазния.
    - Няма да я елиминираме. Тя може и да не се включи - знам, че е производсво на фирма “Респром”, но дори и да се включи, нека си дрънка. Онези в полицията докато се размърдат, докато намерят бензин за колите, че нямат, ние отдавна ще сме изчезнали. Доколкото знам лимитът за горивото им е изчерпан и нощем играят белот в участъка.
    - Понякога след полунощ покрай банката минават полицейски патрули. Нямат определено време - може да минат всеки момент- намеси се Плюнката.
    - Прав си, трябва да играем на сигурно - отговори сериозно господин Ге , - но ще уредим въпроса веднага.
    Той извади мобифона и набра някакъв номер.
    - Ало, полицията ли е, кой е дежурен офицер? Я го дай насам! - разпореди се шефът с тон нетърпящ възражение. Оттатък се забавиха една, две минути, после в мембраната се чу познат глас:
    - Капитан Чуков на телефона…
    - Ало, Пешо,ти ли си? Обажда се Гегов, нали ме позна?
    Гласът отговори утвърдително, с радостно въодушевление.

    2

    - Слушай, приятел, - продължи господин Ге - тази вечер около два часа моята група има мероприятие . Ако обичаш прати подчинените си от нощния патрул да обикалят някъде по - далеч от земеделска банка, за да не стане някое недоразумение.Нали знаеш - твоето не се губи.
    - Аха разбрах-отговори онзи-няма проблеми. Но доколкото ми е известно районният прокурор е надушил нещо и ще създава неприятности.
    - Това е моя грижа - каза господин Ге - ти се погрижи за останалото!
    - О кей!
    Телефонът щракна и се изключи. Господин Ге набра друг номер.
    - Ало, районния прокурор ли е? Кольо, извенявай, че те будя в полунощ! Гегов се обажда. Здрасти, приятел!
    - Здрасти, приятел! - отговори онзи в пристъп на бурна симпатия - не се притеснявай, обаждай се по всяко време! Какъв е проблема?
    - Дребна работа. Трябва ми имформация. Тази вечер чисто ли е около земеделска банка?
    - Доколкото ми е известно,чисто е . Разбрах от генерала, че спецслужбите са изпратени някъде по Балкана да "гонят Михаля", но нали знаеш - тази имформация е секретна…
    - Зная, зная - твоето не се губи.Хайде - жив и здрав! Лека нощ!
    Господин Ге прибра мобифона и изгледа участниците тържествуващо.
    - Разбрахте значи, че всичко е уредено. Няма кой да ни безспокои.
    - Тя както се нарежда, шефе, - обади се Тулупът - ще си помисли човек, че е по - лесно да ограбиш банка, отколкото да свалиш проститутка.
    - Хич даже не си го помисляй! - смъмри го господин Ге. - Ако знаеш само колко връзки трябва да имаш и колко гуши трябва да напълниш, за да направиш такъв удар, свят ще ти се завие.
    - Аз, ако знаех всичко, нямаше да имам пет присъди и още толкова "висящи дела" - охили се Тулупът.
    Прочее, предишните присъди на Тулупа бяха за дребни кражби – обикновено на селскостопански животни, включително и кокошки. Съден бе и за две изнасилвания, едното от които на бившата му съпруга,за което и до сега го подиграват колегите му от занаята. Но най - парадоксалното бе, че след като го осъдиха и вкараха в затвора, съпругата му се завърна в къщи и обяви, че много го обича.
    Той беше и бомбаджия на групата, защото някога взривявал скали в каменната кариера на село.
    Следващият юнак - Плюнката снабдяваше групата с автомобили. Той беше един от най - изявените автоджамбази в областта. Нямаше на света автомобилна ключалка и алармена система, която да му се опре. Той се справяше с проблема за части от секундата. Дори колегите му се шегуваха, че вратите на автомобилите се отваряли само като ги погледнел. Имаше десетина висящи дела и нито една присъда. Два пъти избяга от полицията, след като отключи белезниците с карфица, а един път от следствения арест, след като отключи решетката на ареста, а дежурният полицай спеше като кърмаче. Делата, които се водеха срещу него все пропадаха поради липса на доказателства - доказателствата изчезваха мистериозно, а свидетелите млъкваха като пънове. Говореше се междувпрочем, че председателят на районния съд съвсем наскоро се снабдил със съвсем новичък Мерцедес и недоброжелателите подхвърляхя разни предположения, свързани с името на Плюнката. Които, разбира се, нямаше как да бъдат доказани.
    Преди да продължим, ще направиим една кратка характеристика и на останалите "юнаци".
    Цингата си беше обикновен циганин от Столипиново, за което подсказваше и прозвището му.
    Отначало той се занимаваше с кражби на електрически проводници - това беше основната му професия - и ги пласираше на "Вторични суровини", а впоследствие усвои и втора професия, съгласно новите тенденции у нас за преквалификация на кадрите. Стана сутеньор.
    Говореше се, че мобилизирал група циганки, между които жена си и балдъзите си, да практикуват занаята покрай "Цариградско шосе" и централна гара, което те посрещнали с ентусиазъм.
    В резултат на което се пръкнали и половин дузина бели циганчета - да им са живи и здрави!
    Цингата имаше три присъди и шест висящи дела, които все се отлагаха по необясними причини.
    Дори възнамеряваше да съди държавата в Страсбург, защото докато крадял някакъв трансворматор, тока го ударил и за малко не го убил. Според неговата логика държавата е длъжна да се погрижи за безопасността на крадците - да могат да си крадат на спокойствие. Прав е човека - държавата явно се е осъзнала, чула е неговия призив и май, май само това прави. Както е известно, правата на крадците у нас са надеждно защитени… За разлика от останалите…

    3

    Гегата го взе в групата, защото му трябваше електротехник, а напоследък се наложи тенденцията, че най - добри електротехници са крадците на кабели от малцинствата, които геройски отмъкват кабелите дори от мрежите за високо напрежение.
    Другият тип, на когото викаха Мазния, поради лигавия му нрав, беше най - гадното копеле, което можеше да се пръкне на земята. Гегата го взе тъкмо за това му качество - беше му нужен човек, който да погажда мръснишки номера на конкуренцията в бранша. Той беше изключителен специалист по сътворяване на гадории. Понеже за целта беше нужна имформация, той я получаваше по всевъзможни начини. За него работеха цяла шайка отрепки, на които подхвърляше дребни пари и наркотици. Любим приом беше с помощта на Плюнката, като гений на ключалките, да се вмъкнат в лимузината на шефа на някоя конкурентна банда и да му монтират в арматурното табло миниатюрен предавател. По този начин се научаваха почти всички планове на конкуренцията и се вземаха контрамерки или им отмъкваха предварително набелязаната плячка. Много често цялата конкурентна банда се оказваше зад решетките, въпреки, че ударът бе направен от други.
    Една вечер шайка аматьори от “Кючук Париж” нахълта в бижутериен магазин, но там вече ги чакаше полицията. Всички дружно попаднаха в капана, без да разберат кой ги е натопил, а и самата полиция не разбра. Просто се бе задействувала алармата, но кой я бе задействувал след като самите крадци дойдоха много по - късно, така и не стана ясно.
    Друг път две шайки взаимно се изтрепаха, защото на мястото на преговорите за подялба на зоните, внезапно избухна маломощно взривно устройство – вероятно детска пиратка - но в паниката бандитите извадиха патлаците и започнаха да се стрелят от упор. Когато се разбра, че става въпрос за провокация, на земята се търкаляха няколко трупа. Но кой беше провокаторът, знаеха малцина.
    Войни между разбойническите банди, разбира се, избухваха не рядко, но повечето от тях бяха дело именно на Мазния. Случваше се някоя пратка с наркотици да пристигне на местопредназначението си и парите са платени, но впоследствие се оказва, че се касае за най - обикновена пудра захар. Обикновено наркотърговците не успяват да проумеят, че някой може да е подменил нарочно пратката и гангстерската война е неизбежна. А подобни войни са безмилостни – понякога участвуват не само гангстери, но и политици.
    В подобни случаи Гегата и неговата банда стоят на страни и си пасуват. Последствията са, че конкурентът е отслабен и изхвърлен от бизнеса.
    Нерядко се случваше полицията да намери в автомобила или в квартирата на някой неудобен някому субект голяма пратка наркотици ,оръжия или фалшиви пари и онзи отива директно в пандиза, без изобщо да проумее как са попаднали веществените доказателства на въпросното място, след като той лично ги е скрил някъде другаде. Обикновено си мислеха, че това е номер на самата полиция, за да имат повод да го тикнат в дранголника, но от своя страна, полицията също нямаше представа и беше убедена, че най - после е пипнала в крачка търсения престъпник.
    За да съсипят конкуренцията на автоджамбазите, Мазният и Плюнката им погаждаха всевъзможни капани, някои от тях дори твърде жестоки. Понеже другите банди ставаха все по - дръзки и налитаха най-вече на луксозни автомобили. Мазният и Плюнката в ролята на загрижени и възмутени граждани, предупреждаваха собственика, че автомобилът му е обект на внимание и го съветваха да вземе мерки. В резултат, крадецът получаваше доза дребни съчми в задника. Но държавата - майка кърмилница - загрижена за благополучието на крадците, му оказваше помощ.
    Тя съдеше и осъждаше собственика, че е дръзнал да защити собствеността си. Прав е Цингата…
    Имаше и по - тежки случаи. Веднаж, за да отслабят ентусиазъма на един особено дързък бандит, Мазният и Плюнката, заедно със собственика, на когото му бе дошло до гуша от набезите на крадците и безгрижието на съдебната система, измагериха чудовищен капан... Те сложиха под седалката на лимузината един детонатор, монтиран по специален начин и когато същата вечер крадецът с помощта на “меча лапа” отвори вратата и седна на седалката, нещо под задника му зловещо изтрещя. Карантиите му бяха откъснати и докторите успяха да закърпят само кожите.
    Останалото хвърлиха в кофата за отпадъци, от където го отмъкна една улична котка.
    След този случай, разправят, че потърпевшият станал много кротък, много спокоен, разкаял се за предишния си живот и отишъл в манастир, където се замонашил. Ето, че изходът се оказал благоприятен за всички.
    Мазният имаше чисто съдебно досие, въпреки няколкото висящи дела. Нека си висят.

    4

    Джуката и Руню бяха специалисти по взломните кражби. Те се движеха винаги заедно и взаимно се допълваха като добре сработен екип. Обикновено влачеха със себе си една тежка чанта с инструменти, от където можеше да се заключи, че са майстори - водопроводчици, но не бяха.
    Въпреки, че външно имаха вид на олигофрени от най - тежката разновидност, в действителност, не бяха чак толкова тъпи и владееха добре занаята, а освен това бяха проумели, че за да няма издънки, трябва да делят плячката с някои държавни служители, които, разбира се, нямаха нищо против.
    Има си хас…
    Те попаднаха в екипа на Гегата съвсем отскоро, след като бяха "сгазили лука" и имаше опасност да станат жители на градския затвор за доста дълъг период от време. Но на Гегата му трябваха специалисти по взлома и успя да ги измъкне от лапите на правосъдието, наемайки добри адвокати, плащайки гаранциите, подкупвайки съдиите и сплашвайки свидетелите, които един по един се отказваха от показанията си. В резултат на което ги обявиха за невменяеми, което не беше далеч от истината и те станаха негови сътрудници. Под негово давление, се отказаха от битовите кражби, за да се заемат с по - сериозни обекти - магазини, фабрики, банки и пр.- за предпочитане - държавни, тъй като държавата едно, че е "разграден двор" и друго , че е по - голям хайдук от всички хайдуци, а да откраднеш от хайдука се счита едва ли не за патриотично.
    Тези двамата "патриоти" имаха по две присъди, които излежаха заедно в Пловдивския затвор и по две висящи дела, които се протакаха от години и оплитаха в неразрешими казуси, а най-вероятно някой от "несменяемите магистрати" си бе напълнил гушката от фондовете на Гегата - халал да му е.
    Прочее симбиозата между разбойниците и правораздавателите става все по - очебийна и е трудно да се прецени до къде свършва хайдутлука и от къде започва правосъдието, ако го има.
    Пелтекът беше момче за специални поръчки. От квартален побойник, под вещото ръководство на Гегата, той се превърна в квалифициран бияч, изнудвач и убиец.
    Разбира се, убийствата бяха крайна мярка и винаги "при самозащита". Отстраняваха се най - вече "зловредните елементи", след като всички други мерки са се оказали безуспешни. По принцип господин Ге беше заклет противник на силовите мерки и постоянно налагаше тази тенденция между подчинените си. "За предпочитане е те сами да се елиминират, отколкото ние да си цапаме ръцете" - повтаряше той. В тази сфера много по - приемливи бяха услугите на Мазния, отколкото на Пелтека, но участието на последния, понякога се оказваше безценно и единствено възможно.
    Той вземаше "квалифицирано" участие при ексрени случаи.
    В един много рисков момент, успя да елиминира двама килъри от конкурентна банда, пратени да очистят Гегата, по собствената им система.
    Тези двамата убийци монтираха една вечер в Мерцедеса на Гегата една солидна порция пластичен взрив, така че да не остане папер нито от Мерцедеса, нито от собственика му, но замисълът им не сполучи. Вместо това експлоадира собстсвеното им Беемве и им осигури колективно посещение при Свети Петър.
    Всъщност имформацията бе получена от Мазния, а останалото бе фасулска работа за Пелтека.
    А веществените доказателства от престъплението неочаквано бяха открити от полицията в офиса на шефа на конкурентната банда – поръчител за премахването на Гегата – и това му осигури продължителна почивка на държавна издръжка в централния Софийски затвор.
    Пелтекът имаше шест висящи дела и нито една присъда.
    Киякът официално се водеше "завеждащ шоубизнеса" към фирмата, а в действителност си беше обикновен сутеньор. Като добър специалист в бранша, той подбираше най - хубавите и млади момичета още от училищната скамейка. Прехвърлилите двадесет и пет годишна възраст вече минаваха втора категория. Той изискваше от своите възпитанички абсолютна лоялност, грижеше се за тях, осигуряваше им медицински прегледи, посвещаваше ги лично в тънкостите на занаята, оставяше им по някой лев повече и само по някога, за да насажда авторитет, ги млатеше за дребни отклонения. Все пак беше достатъчно придвидлив и внимателен и никога не ги удряше по лицата и по голите части, за да не разваля "пазарния им вид", а ги риташе в задниците и ги блъскаше по главите, в които и без това няма нищо.
    Но въпреки тези недоразумения, труженичките на древната професия, го тачеха и му бяха благодарни, защото той ги защитаваше надеждно от калпави клиенти. Беше своего рода "класик в изкуството" – т.е. не допускаше никакви первезии и извращения и понякога смазваше от бой первезника – прекрачил границите на позволеното.
   

    5

    Освен, че ги спасяваше от разни отрепки, дори им внасяше и социални осигуровки като всяка сериозна фирма, а най - важното и най - хуманно дело от негова страна беше, че успяваше след като навършат "пенсионна възраст" - т.е. - двадесет и седем - осем години, да ги задоми, след като им намери подходящи съпрузи и, което беше най - странното, тези бракове се оказваха изключително сполучливи и трайни, вероятно поради натрупания жизнен опит от страна на булката.
    Нещо повече - той не забравяше своите питомки никога и грижите му за благополучието на тези семейства продължаваха много време след брака - подаръци за децата, професионална реализация за съпруга и т.н.
    В края на краищата всички се оказваха доволни и вероятно поради това пред неговата кантора почти винаги имаше тълпи млади момичета. Когато ги запитваха за какво става въпрос, те отговаряха дружно: "Провежда се конкурс за манекенки".
    Което не беше далеч от истината.
    Киякът също разполагаше с чисто досие, въпреки висящите дела.
    Мингишът завеждаше отдел хазарт и наркотици към фирмата - т.е. беше си обикновен рекетьор и наркотрафикант. Неговата свера на действие беше най- рискованата, защото най - често се сблъскваше с интересите на конкуренцията. Гегата веднаж го спаси от сигурна смърт, след като килъри на конкуренцията го бяха напълнили с олово - откара го със собствената си кола в болницата, където хирурзите извадиха около половин кило куршуми от тялото му и откровено го бяха отписали, но за всеобщо очудване и напук на медицинската наука, той взе, че оживя. От тогава само малко накуцваше с десния си крак, малко замяташе главата и правеше от време на време епилептични припадъци, защото един куршум го бе оцелил в тиквата и откъснал парче от черепа, но явно господ не беше готов да го приеме в отвъдното, а може би се е погнусил от изчадието си, та го върнал обратно на белия свят напук на всички.
    По - точно моргаджията, на когото бил предаден, забелязал, че "мъртвецът" още шава и го върнал за допълителна обработка. Дозакърпили го и от тогава Мингишът е безрезервно предан на своя покровител - Гегата.
    Един път месечно, със своя екип, той обикаляше през всички игрални зали, казина, бингозали и събираше във форма на "профсъюзен членски внос", съответната лепта от собствениците в полза на фондация "Пехливани на България" и те с готовност я даваха. Тези, които имаха неблагоразумието да откажат неочаквано и нелепо се лишаваха от имуществото си, защото в някоя тъмна нощ то просто пламваше и изгаряше. Освен това застрахователят отказваше да плаща застраховките, поради явно умишлен палеж – с една дума - катастрофата бе пълна. Понятно бе, също така, кой може да го е направил, но не се намираха доказателства. Разправията се превръщаше в дълъг и безполезен съдебен процес и в края на краищата потърпевшият пиеше една студена вода, защото не можеше да се намери съд, който да произнесе присъди при пълна липса на доказателства, въпреки наличието на мотиви.
    Все пак Мингишът излежа една присъда от три години, но по съвсем други обвинения. Осъдиха го за трафик на фалшиви пари и наркотици. Парадоксалното бе, че в конкретния случай, за който бе обвинен и осъден, той нямаше абсолютно никаква вина. Съществуваха безброй други случаи, при които той беше главно действуващо лице и главен виновник, но се измъкваше невредим от правосъдието, а в този случай, съвсем невинен попадна зад решетките.
    Случаят беше достатъчно банален. На ченгетата им бе дошло до гуша да го преследват и все да им се изплъзва при явни нарушения на закона и му скроиха елементарен куркапан в полицейски стил, в който той се хвана с наивността на невинен младенец.
    Един ден като движеше по магистралата с Беемвето, Мингишът забеляза пред себе си някакъв луксозен черен куфар и понеже не му липсваше любопитство - типично по български-спря и го взе.
    Разбира се, веднага го отвори и ахна. Куфарът беше пълен с пари-еднообразни пачки щатска валута - някъде около милион. Понятно, че той не се захвана да ги брои, още повече, че на хоризонта се зададе друго Беемве,направо скри куфара под седалката и подкара автомобила по един страничен път, с явно намерение да се скрие, ако случайно започнат издирване на "загубения куфар". Това, което той нямаше как да узнае в бързината, че парите до последен грош бяха фалшиви и, че куфарът е подхвърлен нарочно, а освен това има двойно дъно, под което се мъдрят около два килограма хероин.
   

    6

    Заловиха го точно, когато се канеше да скрие куфара в жилището на любовницата си. Сториха го няколко цивилни полицаи пред неочаквано много свидетели, между които дори един общински съветник, един прокурор, двама журналисти - сякаш всичко беше нагласено за случая, а то точно така си и беше.
    Словоохотливият адвокат на Мингиша, когото Гегата бе наел, изобщо не успя да убеди съда, че довереникът му е намерил куфара с наркотика и фалшивата валута на пътя и, че няма нищо общо със случая. Не мина номера и с медицинските заключения, където доказваха, че е болен едва ли не на смъртно легло. Лепнаха му общо десет години, от които излежа три и го хвана амнистия, но злите езици подмятаха, че амнистията е издействувана от Гегата.
    Самият бос – господин Ге или по нашенски - Гегата, естествено имаше безупречно чисто досие.
    Още по времето на голямата чистка в специалните служби, в които бе на работа, когато се разрови и засмърдя бунището с досиетата на агентите, той усети, че ще го гонят и първата му грижа бе собственоръчно да си изчисти досието от компромати, така че да няма за какво да го барнат.
    И успя напълно.
    Сега се представя и го считат за почтен гражданин и бизнесмен.Развява национални и Еврознамена,
    организира културни мероприятия, дарителски събрания, спонсорира сиропиталища, църкви, а също така и спортни клубове. Портретът му и името му често се мъдреха по страниците на вестниците като един от най – щедрите дарители в страната. Никой не се съмняваше, а дори и да се съмняваше, не споменаваше, че парите за щедрото дарителство, всъщност са крадени.
    Да се спомене публично подобно нещо беше твърде опасно. Някакъв вестникар се бе опитал веднаж да изкаже съмнения, но скоро след това по медиите се появи неговият некролог. Официалната версия бе, че сам е сложил край на живота си, поради семейно – битови проблеми. Което бе малко съмнително.
    В действителност парите при Гегата прииждаха като пълноводни реки от множество источници:
    като се почне от рекет и изнудване, наркотици, порнография, проституция, хазарт, източване на банки и фалшиви фалити, търговия с крадени автомобили, произведения на изкуството, антики, далавери с недвижими имоти, компютърни далавери и се стигне до класическия вариант- най-елементарни взломни кражби - разбира се – добре организирани.
    В конкретния случай ставаше въпрос за подобен вариант.
    На господин Ге спешно му трябваха пари в брой, за да участвува в някакъв търг по приватизация на едно доходно парфюмерийно предприятие, а парите, които успя да осигури чрез банков кредит явно бяха недостатъчни още повече, че в търга щяха да участвуват и много силни чуждестранни корпорации. След като събра целия ресурс стана ясно, че ще се наложи да се осъществи и "класическия вариант" - нямаше друг избор.
    …Някъде към два часа без десет минути след полунощ две черни лимузини потеглиха от паркинга на хотел Шератън в неизвестна посока. Точно в два часа – нула, нула две черни лимузини със зацапани номера спряха пред зградата на земеделска банка.
    Акцията бе проведена мълниеносно.
    Наоколо нямаше никой, не се мяркаха дори клошарите, които обикновено битуваха под стълбището и като доказателство за добре проведена предварителна подготовка, дори не работеше уличното осветление. С една дума всички условия за провеждане на "качествена работа" бяха на лице.
    Първи от лимузините изскочиха маскирани двамата взломаджии – Джуката и Руню, мъкнейки чантата с инструменти. Поради липса на време, те извадиха най-необходимите – връзка шперцове и "мечешка лапа". Но за всеобщо изумление, още не бяха я докоснали, огромната и тежка врата на банката сама се отвори. Дори не беше заключена. Това ги шашна и те започнаха да се гледат един друг и да мигат тъпо. Да не е някакъв капан?...
    Дойде Гегата загрижен.
    - Какво има?
    - Отворено е, шефе, вратата не беше заключена.
    - Мамка му, това пък какво ще да е?...
    Гегата също започна да мига, но той бързо съобразяваше и тоз час взе решение.
    - Влизаме, пригответе оръжието!

    7

    Дойдоха и останалите със заредени "Калашници" и бързо нахълтаха в коридора. Отвън останаха, както бе уговорено, Джуката и Руню и двамата шофьори. Пелтека и Кияка се втурнаха първи, за да елиминират охраната.
    Но охрана нямаше.
    Не се включи и алармената инсталация.
    Само бай Вичо – портиера спеше в стаята на чистачките и беше пиян - кьор кютук. Край него се търкаляше празна бутилка "Пловдивска гроздова". Оставиха стареца да си спи спокойно.
    След малко бандитите се събраха във фоайето и започнаха да се ослушват в недоумение. Тази работа хич не им харесваше. Бяха очаквали съпротива, изстрели, суматоха и се бяха подготвили за такова посрещане, но се получи съвсем друго. Сградата беше празна – абсолютна тишина, ако се пренебрегне похъркването на бай Вичо. Това ги обърка напълно.
    Гегата отново бе принуден да взема решение при непривични обстоятелства.
    - Продължаваме! Напред към трезора!
Втурнаха се, сякаш преодолявайки вражески позиции, само дето "врагът" хич го нямаше.
    Стимулираше ги представата за купища със зелени банкноти. Нахълтаха в помещението с трезора и двамата бомбаджии набързо приготвиха взрива, за да го разбият. Секунди преди да запалят фитила, Мазният случайно се облегна на вратата и тя се отвори скърцайки. Не беше изобщо заключена.
    Всички се втрещиха. Трезорът беше празен - нямаше нито стотинка. По земята се търкаляха само празни кашони и бандероли. Няколко минути никой не обелваше дума. Толкова бяха поразени от гледката. После Гегата се разпсува съвсем хамалски - нервите му не издържаха – и започна да рита празните кашони. Другите също се развикаха,вдигна се гюрултия.
    По едно време вратата тихо се отвори и в помещението, пристъпяйки пиян и сънен се омъкна бай Вичо, като носеше празната бутилка в ръка. Явно бе станал да пикае и – дочувайки врявата - отскочил да види какво става. Като видя бандитите, той неочаквано се зарадва и физиономията му цъфна възторжено:
    - Момчета, случайно да ви се намира малко ракийка, че моята свърши, а то - гледам - има коджа време до сабахлен.
    Те се укротиха мигом и се спогледаха. Този пък от къде се взе?
    Гегата нямаше много време за дълги обяснения със стареца.
    - Къде са парите, дядка, - троснато попита той – това банка ли е или боклучийница?
    - Па еба ли мааму - попримига бай Вичо с невинността на младенец - вчера май гаче още имаше…
    - Кои са идвали вчера тук, нещо да си забелязал?
    - А че знам ли ги, бая калабълък бяаа. Един влезе, друг излезе…
    - Кой последен излезе от банката, знаеш ли?
    - А-а това вече знам - ухили се бай Вичо - Последен излезе директорът, заедно с един съдия, двама
    депутати и един заместник - министър. Носеха едни такива - големи куфари - бая тежички трябва да бяаа.
    Ех да имаше сега малко ракийка!…
    Гегата отвори уста и зина. След него цялата банда отвориха уста и зинаха. Шокът продължи почти минута, след което Гегата се почеса по врата и изрече съкрушено:
    - Да си вървим, момчета. Работата е ясна – изпреварили са ни.
    - Ами то има и по - големи айдуци от нас, шефе - допълни филосовски Тулупа.
    Гегата го погледна разсеяно.
    - Прав си.
    И след секунди размисъл добави:
    - Явно ще трябва да си направим една партия и да влезнем в парламента. Като гледам сме цяла парламентарна група…

 

* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories