bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories 

 

 

   Кирилица  

   

Las Vegas

Петко Босаков

 

    В ГОРЕЩИЯ РАНЕН СЛЕДОБЕД Грую се възхищаваше на сградата, пред която стоеше и в която трябваше да влезе.
    А тя – сградата – наистина бе възхитителна. Построена от най-модерните материали като например дърво и камък, архитектурно изпипана. Типично по византийски, помисли си Грую. Всичко от гигантската входна врата, която като че ли не можеше да бъде отворена от човек под 80 килограма, до надписа “К&М Азбука Криейшън Сървис”, внушаваше за величието на многонационалната корпорация, която се помещаваше вътре.
    Тъй като Грую без съмнение надхвърляше 80 килограма, той отвори без проблеми вратата и се озова в просторна и приятно прохладна зала. Вече беше идвал тук много пъти и беше престанал да се впечатлява от липсата на стълби и от автоматичното устройство за изкачване, задвижвано от два коня. Трябва да си направим едно такова и в България, помисли си той. Много ще подхожда на някое гъзарско място, като царския дворец например.
    Обмисляйки колко е добра тази идея, Грую се изкачи на втория етаж и отвори вратата с малка табелка “съдружници”.
    Секретарката веднага го позна и го поздрави:
    – Здравейте, господин Грую! Шефът ви очаква, можете направо да влизате!
    Без да чака втора покана, Грую отвори със замах вратата на президентския кабинет и извика:
    – Ооо, Кириле, кво правиш бе, парцал!
    Мъжът, към когото бе отправен топлия поздрав, се усмихна кисело. Не разбираше българите и тяхното фамилиарничене. Още по-малко разбираше защо всички те го наричат Кирил, затова отговори:
    – Моля ви, наричайте ме Константин. Поне този път.
    – Да не мислиш, че не съм опитвал? Ама това си е просто невъзможно. Като те види човек, и си казва: “Ето го Кирил!”. Какво по-подходящо име за теб от Кирил?
    “Кирил” се отказа да спори и просто си замълча. Грую си продължи мисълта:
    – Сега, трябва да ти прочета една простотия, нали знаеш как е... протокол! – при което извади някакъв свитък и зачете:
    – Значи, почвам: Поздрави, аз съм Грую, специален пратеник от името на българския цар, който между другото е най-великият, най-непогрешимят, най-милостивият, най-сияйният, бла бла бла, дрън, дрън, дрън, благодаря ви че ме приехте. Край.
    Грую мразеше протокола. Всъщност изобщо не искаше да постъпва на тази работа, но тъстът му, баджанакът на чийто осиновен син беше някакъв важен болярин, я уреди за него и настоя да я приеме, използвайки думи като “мързел”, “отрепка” и “най-тъпия зет, който можеше да ми се падне”. При уважението, което старецът хранеше към него, Грую просто не можеше да откаже.
    – Радвам се, че отново се виждаме, господин Грую – каза Константин и с жест го покани да седне. – Как мина пътуването ви?
    – Много добре, като изключим факта, че ме държаха поне четири часа на Солунската митница, докато ми проверят багажа.
    – Искрено съжалявам. Това сигурно е заради всички тези самоубийствени атентати, предполагам знаете...
    – Ами, всъщност не знам. В нашата страна само добрите вести идват бързо – ухили се Грую.
    – А, става въпрос просто за един идиот. Казва се Василий Неудачни. Втълпил си е, че трябва да стане император и е събрал армия от фанатици, които да терорят народа наляво и надясно. Но не се безпокойте, скоро ще го хванат и ще го обесят... След като са му отрязали определени части от тялото, разбира се.
    – Аха. Виж сега, мисля, че се отклонихме от темата. Значи, платихме сума пари за дизайна на тая глаголица, ама не сме доволни от нея, и понеже е още в... такова де... гаранция, искаме да си я сменим.
    – Ама защо? Не прочетохте ли нашия доклад от 1400 страници за предимствата на глаголицата...
    – Не. Много е дълъг. – прекъсна го Грую.
    – Както и да е. Там подробно е обяснено защо тази азбука идеално подхожда на славянските езици. Пък и дизайна е хубав. Вижте колко добре стои азбуката – и какви хубави завъртулки има! Пък и разни религиозни символи сме вмъкнали тук и там, ще ви покажа, много е интересно...
    – Виж сега, Кириле, мой човек... завъртулките са си хубави, нашите попове много харесаха азбуката, ама има един практически проблем. Твърде различна е от вашата. Западните туристи не могат да разчетат ни една табела. Популярността на българското Черноморие като туристическо направление е спаднала с цели 42% за една година! Разбираш, че тази азбука тотално прецаква икономиката ни. Това живот ли е? Не е живот!
    – Аха, разбирам... това като че ли не сме го предвидили. Ще говоря с брат ми и ще видим какво можем да направим по въпроса. Обаче, ще ви помолим да изпълните едно условие...
    – Казвай, братле, нямаш проблем!
    – Имаме нужда от малко реклама и няма да е лошо да ни помогнете за това... може например да кръстите новата азбука на мое име или нещо такова...
    – Ама разбира се! Виж сега, закъснявам за среща с императора, но утре ще се видим и ще доуточним детайлите, става ли? Хайде чао сега, аз ще излитам. А междувременно говори с брат си, и те уверявам, че като уредим нещата, новата азбука сто процента ще се казва кирилица.
    – Константиница! – поправи го Константин, но Грую вече беше изхвърчал, очевидно притеснен от закъснението си.

 

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories