bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Петровден

(От цикъла "Рибарски приказки")

 

 

Dreams

Никола Молловски

          


    ЦЯЛА НОЩ СЪН НЕ МЕ ХВАНА. Станах, облякох се ,и на реката.Мъглата се стелеше ниско над водата. Нищо не нарушаваше тишината. Никаква следа от вчерашната битка. Скрил се е някъде гадината.
    Дано днес не ми се скъса пак влакното, че ако пак си ида с мокри гащи, моята ще ме прати да спя на проветрение в плевнята. То и без това само кобилката ми се радва напоследък. Забелязвам, че от известно време все гледа да ми пусне някой грапав език зад ухото когато се наведа да й сипвам зоб. Добре, че не беше жребец - на стари години щях да изпитам непознати чувства.
    Но да си дойдем на думата.
    Вчера отидох на реката за риба, не че съм голям рибар, ама обичам от време на време да водя червеите от двора на плаж. Рибата не кълвеше като луда, но все пак бях хванал 2-3 каракуди. Както си мятах въдицата във водата и съзерцавах пейзажа, чух че нещо "изшупортя" в тръстиката. Понадигнах се и… какво мислиш виждам? Един огромен сом си плува спокойно във вира. Ами сега?
    Такова чудо не се среща всеки ден. Трябва много внимателно да го излъжа, не го ли хвана ония "спиртопийци " в село ще ме скъсат от подигравки.
    Ама под лъжичката ми трепери, та чак панталоните взеха да ми падат.За такъв звяр трябва здрава корда. Затършувах из торбата и за мой късмет открих една 0,35мм. Завързах й голяма кука, нанизах каракудата и заметнах. Скрих се зад едно храстче и зачаках.
    Стоял съм така сигурно 3 часа. По едно време усещам че съм се схванал. Тъкмо реших да се раздвижа и… оня "дзвер" като дръпна, леле-мале, оркестъра на Слави ряпа да яде, кордата свири та чак да ти се пританцува. Ами сега, то не стига че под лъжичката ми трепери, ами и краката ми омекнаха. Обаче не се давам, той дърпа и аз дърпам, брей пръта пращи ще се счупи. Запънал съм краката, меки-твърди, спасявам честа на рибаря. Ще го хващам, ако ще турско да е. Голяма битка се разрази - половината риба от вира се събра да гледа. Успях да го изморя доста, усещах че взе да опъва по-слабо и да се приближава към брега. Край, мой си! Докарах го почти до краката си /междувременно бях стъпил във водата, досами на края на хлъзгавия бряг/. Главата му се показа над водата и очите ни се срещнаха. Голяма грешка, явно беше дошъл да ме види от близо за да има за кого да разказва на внуците. Както ме гледаше и като дръпна, аз както си държах пръта така си и цопнах по очи, голям резил. Добре, че нямаше някой да ме види, отиде ми репутацията. Чудовището ми отнесе и кордата, и куката, че и половината прът.
    Прибрах се в къщи. Жената като ме видя и се почна третата световна. То не беше викане, то не беше каране. Тя си вика, а на мене все сома ми е в главата. Комшиите се наредили отвън като на лятно кино да си гледат шоу без пари. Махни другото, ами как ще се поява в кръчмата ?
    - "Здрасти, соме!"
    - "Как си, соме?"
    - "Приглади си мустаците, че са ти щръкнали!" - все такива, като ги знам
    какви са зевзеци.
    Затова от бойното поле направо в леглото. Утре ставам по тъмно, измъквам се незабелязано и отивам да довърша оня мустакат пенсионер от рибешкия свят.
    Та така, ей ме на, пак съм тука. Този път, ако го приклещя, няма измъкване. Взел съм си резервната въдица - нали вчера оня отнесе мойта на сомката. Още е рано, но нали все разправят, че сомовете се хранели сутрин преди изгрев. Затова съм на линия, захапе ли, край.
    Да, ама не. Цяла сутрин чакам и няма никой. Мустакатият си лежи в някой подмол и хич не му пука за моята чест. Вече си мисля, че днес няма да се появи. Слънцето ме напече и ми се додряма, още малко и ще стане обяд, а аз съм тук от 3 часа сутринта. Затова най-добре да се поизпъна на тревата.
    Но и това не ми било писано. Хвърлих един поглед към плувката и изтръпнах - нея я нямаше. Скочих като попарен и задърпах с все сила, водата закипя … и историята от вчера се повтори. Рибата дръпна, аз се пльоснах …
    Сега си лежа в плевнята, галя си любимата кобилка по гривата, тя ми ближе ухото, а гащите ми съхнат на гредата.
    Довечера съм на Петровден… Дали да ида?!



 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories