bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Заслужила®

 

 

резба Мирчо МирчевМирчо Мирчев

 

 

    Няма признателност на този свят! Няма, зачитане един вид, няма! Че, аз колко заслуги имам в миналото, ехе-е-е, колко работи съм вършила, а ей, на, сега куцо и сакато на служба се натъкми, само за мен няма...
    Знаеш ли, пред двайсет и трета година, ти надали помниш, щото си била малка тогава?! Та като се разбунтуваха селата по нас, знаеш ли колко заслуги, имам още от тогава?!... Като дойдоха момчетата в село ошлевих колкото димитровчета имаше в градината и на всяко момче на пушката боднах по едно. Приветствах революцията, така да се каже, а сега - нула признателност за това! Хайде, по напукун , кога дойдоха германците, черве да ги ядат дано, аз винаги съм казвала на моя мъж:
    - Няма да видим добро, Санде, от тез пусти немци и ушите ни ще изядат, почерниха хубавата ни земя, болест дано да ги тръшне!...Е, верно, пред другиго не смеех да го казвам, защото такова беше времето... Ама, нали съм агитирала мъжа си, то това малко ли е ?!... Сандо, моят де, си е малко глупавичък и то не да го агитираш, ами и с тупан да му блъскаш на главата, от дума не взема, ама все пак, потрудила съм се в агитацията. Ами, кога момчетата взеха балканите, да се бият, аз все на тяхна страна бях. Верно, че с нищо не съм им помогнала, но не ми се е отдало случай, сестро, затова аз крива ли съм?!.. Да знаеш, че ако ми се беше паднала сгода и живота си немаше да пожаля, но не би... Ама затова, като дойде пък девети, ти нали беше тука, та знаеш какво правех?!... Я, ми кажи, кой тичаше повече от мене?!... Нито ядях, нито спях. На сушеница бях станала от тичане. Бре събрания, бре агитки, бригади ли не щеш, общоселски седянки ли - без мене нищо нийде не минаваше. Ти остави, ми и със Сандьо се скарахме тогава. Заради това малко беше останало и да се разведем, на стари години за резил да ставаме. Ти нали си го знаеш моя, какъв е пиприв и калпав, ако няма кой да му наготви и сложи, тъй ще си умре от глад. Веднъж, връщам се от общоселската седянка посред нощ, а вратата заключена. Тропам аз, викам му да отвори, а той:
    - Дето, кай си била до сега, там да вървиш.
    И моят човек не щя да ми отвори, та спах при телицата в яслата. Тегло голямо, ами добре, че не беше много студено, та иначе да съм си умряла за едната хубост! А на заранта Сандьо като ревна, до бой се стигна, ама нали съм по-яка, та го обезоръжих набързо. Знаеш ли какво ми струваше да взема от него точилката и да го поналожа с нея по гърба?! Тегло ти казвам, тегло... След това се пооттеглих малко от обществения живот, за да има мир и любов вкъщи, ама нали ти барем знаеш, колко съм се изказвала по събранията. Че и в Червен кръст съм активистка, ама кой ли ти признава?!... За благодарност ме бутнаха на работа в птицефермата. Че й председателят взе, че се изпусти, та ми рече:
    - Ти, како Тошке, си пълничка жена, не си за друга работа. Ще те турим на работа в птицефермата.
    Една седмица седях, сестрице, окапаха ми кокалите, разглобих се. Че то да не е една кокошка, не са две, ами хиляда и двеста, пипката дано да ги скъса!... Всяка заран, додето изчистиш кокошарника, свят ти се завива. После, трици им бъркаш, с вода ги поиш, яйцата събираш, тегло сестрице, доде се мръкне крак не подвиваш. Па нали са направили началничка на Пеня Фандъчка момичето. От него какъв зор видях, да знаеш?!... Една седмица седях, ама още ден да бях останала щеше да ме умори проклетото момиче. Нали уж е учено, пък все кусури намира, туй не било тъй, онуй не било иначе. Режим трябвало да спазвам, все в едно време на работа да ходя, ей, до гуша ми дойде от нея.
    - Абе - викам й - ти ли ще ме учиш мене как се кокошки гледат?
    - То стрино Тошке, специалистите препоръчват да се поддържа температура и режим на хранене - мънка тя.
    - Пала ти палила, викам и специалистите и книгите, че и тебе с тях. Ъкъл на мене ще давате?! Ей си ти кокошките с курниците даже и си ги гледайте.- викнах й аз и повече не се вяснах там.
    Завчера викам на председателя:
    - Туряйте ги, туряйте ги на служби разни там, дето и пръста си не са помръднали в миналото да помогнат, пък мене ме подхвърляйте. Ама, пада ми се, че аз живота и младостта си дадох за вас...
    А той:
    - Е, не е чак тъй, како Тошке.-
    Че като отворих едни уста, като зинах и той поомекна:
    - Абе, чакай бе, како Тошке, нали в птицефермата те назначихме, защо напусна?
    - Иди ти в птицефермата, кокошкарин с кокошкарин!- викам му аз. - Жена си прати там, бълдъза си прати и нея. Че аз за там ли съм?! С моите заслуги, за птицефермата ли съм? Че що ме не сложите в пощата, за телефонистка? Нищо, че съм вече на възраст, аз глас си имам! Ами взехте, че сложихте там на Гаваз Стоян момичето, дето мърка, като коте и приказката му не можеш разбра?
    - Ама, чакай, како Тошке, ти за там ценз нямаш. Нали едвам седми клас си завършила?!..
    - У-у-у!... Да ви се не видят цензовете и намярата. То чунким онова, като има образование, образованието ще му върши работата? Пипето, пипето, викам, то е важното...Е, хайде, добре де... Турнете ме тогава в селкопа. Все ще ми намерите там какво да правя. Кое писъмце да разнеса, да пополея цветята, да попримета. Ако не в болницата ме сложете. Мигър не мога да върша работа колкото Черна Стана? Или в училището да мета? Зер и за метенето ли се иска ценз?!..
    - Абе, няма, свободни места няма - отвръща той - как да те назначим?! Няма какво, ами ако искаш си се върни във фермата още не сме назначили човек на мястото ти.
    - Какво, да се върна там?! Та Фандъковата рошлавица да ме командва и акъл да ми дава?! Благодарим - рекох аз и тръшнах вратата за сбогом.
    Та сега съм дошла тука, при тебе, сестро, да те помоля, ти като се поиздигна, все ти се чува тук там думата, да видиш, белким ме назначат някъде. Не е като хептен да не съм заслужила. Все и аз нещичко съм дала, барем ти си живяла тука и знаеш?!...

 

 

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories