bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Моралът на баба Дешка®

 

 

худ. Мирчо МирчевМирчо Мирчев

 

 

    Ох, да ти разправям сестрице, какъв свят се е навъдил, с двете ръце да се кръстиш! Срам нямат, мари сестро, перде нямат на очите си, ма! Ами, че ний кога бяхме млади булки ръкав не смеехме да засучем пред свекър и пред свекърва, а то сега - да пази Господ - хабер си нямат туй младите! Завчера, като ходихме да събираме сяно на блока в Лъките, край реката, един огън даде Господ, ще речеш, че ще пламне земята. Та да ти кажа... Обърнахме сяното и чакаме да засъхне, че да го сбираме. Поседнахме, тъй да починем малко, под бряста на сянка, ама и там не се седи от горещина... Я, чакай, рекох аз, да ида да се поумия малко на реката и да си поопера забрадката, че е станала на масленик.
    Га слязах ниско и таман се наведох да си намокря очите, нещо прицапорца във вира под кривата върба. Понадигнах се и гледам, що щеш?! Тонко, какин Пенин, дето работи в София, булката му и един пангалозин , рунтав, като мечка и едно остригано такова, та булка ли му е, каква е, не зная, се цамбуркат във водата. А пък, срам ме е да ти кажа, ама то си бяха ачик голи, ма сестро. Турили тук, отпред по едно парцалче, колкото да не е без хич...Както си бях намокрила кърпата, уж да я пера, тъй я сграбчих и тръгнах да си вървя. Гледам ги, изскочиха из водата и се натъркаляха по брега. А Тончо, песоглавеца иде към мене и ми се хили.
    - Какво правите лельо Дешке, сяно ли събирате?! - вика ми той, ама аз мълча.
    - Ние, рекохме да поплуваме по реката и да направим малко плаж - продължава Тончо - Много е хубаво тука. Никъде няма такава чиста и бистра вода, като нашата.
    А ония, там се печат, като гущери, голи, голенички. Мълчах, мълчах, па ме не сдържа, та като отворих една уста, направих го на бъзе и коприва.
    - Не е ли ва срам, бре, Тонко - викам му- по сред бял ден голи да се къпете в реката? Да ви гледат хората срамотиите? Па да сте сами, ами и жените си сте помъкнали. Не сте малки деца, дърти мъже сте!...
    - Ама, чакай лельо Дешке, какво срамно има, нали сме с бански костюми? - вика той - Така навсякъде на плаж се ходи...
    - Какви плажове бре, мискини - викнах му аз - от хората срам нямате ли?! Това ли ви е науката и културата?! - и какво още му надумах вече не помня. Нали, знаеш, аз като се ядосам, каква съм припряна в приказките?
    Стой Тонко пред мене, поусмихва се под мустак, дето го няма, ама дума не можа да ми откопче. Аз като си изказах цялото словесно си дръпнах забрадката и нито я прах, ни нищо, ами си тръгнах завчас въз брега. Па им разправям на другите там какво съм видяла, а Кининото момиче, дето учи за счетоводителка във Варна се позасмя, па ми рече:
    - Че какво толкова, бабо Дешке, хората си използват почивката, къпят се, печат се?...Навсякъде тъй правят плаж...То от това нищо няма...
    - Тъй ли, ма - викнах й аз, а тя млъкна - от това нищо нема, от онова - нищо. От кое има, бре?
    Калпав свят, сестро-о-о! Калпав свят! Оная вечер Пенка, внучката... Мойта Пенка, бе, на дъщерята, като ме забра:
    - Айде, бабо, да те водя на кино.
    - Какво ще ме водиш?!.. Върви, върви - викам й аз - какво ще правя аз там, не ми прилича на годините?!... Чунким, досега, като не съм ходила по такива работи, та съм умряла?!..
    - Не - вика Пенка- ще дойдеш, та ще дойдеш. - е, хайде, рекох и аз, да ида, па да видя, какво правят на това кино.
    Отидохме там. Платихме /зер и там без пари не може/. След малко, като угасиха тока и по стената, като почнаха да играят едни човеци, като живи и здрави. Един там взе да задиря една. Па тя уж го не ще, ама види се, че на четири гледа как да се докопа до него. Па после, като ръгна па тя след него, като започнаха да се прегръщат и целуват, срам да те хване, ма сестро. Аз бутам пущинското момиче да ме изведе да си вървим, да не гледаме тия срамотии, а то ми шътка да мълча и ме натиска да си сядам на стола. Хале, най-накрая, тия на стената се качиха на едно моторно колело, преобърнаха се. Тя се притрепа, че я погребаха и свърши цялата работа. Щом киното свърши, аз дърпам Пенка да си вървим, а тя:
    - Забава, ще има, бабо, ако искаш ти си върви, аз ще поостана малко.
    - Че как тъй ще си вървя?!- викам й аз - Ами, че ти с кой ще си дойдеш после, мари?
    - Сама, кай, а може и с другарки.
    - Как сама, ма Пенке, какви другарки, я, да тръгваш да се прибираме, че коя време стана?- дърпам я аз, ама не щя пущината и аз, какво да правя, останах с нея на забавата.
    А, там, като зави оня ми ти грамофон. Свири нещо, но да речеш да е като хоро или ръченица, не е. И като се наловиха, двама по двама и въртят ли се, въртят... Срама нямат, сестро-о-о... Срама нямат! И нашето и то, нали е още мома, устата му дето викат на мляко мирише и то се върти за резил... Тегля я да си вървим, ама слуша ли те някой. Хеле, кога петлите запяха на они им дойде наум да затварят забавата, та си тръгнахме. Вървим по пътя, а пред нас, зад нас, като се улеперили под ръка момче-момиче, момче-момиче... Вървят и се закачат и хич не ги е грижа, биля, че месечина свети. А то се случи една месечина, светло, като ден - игла да затриеш на пътя ще я намериш, тъй се види.. Вървя аз и се ядосвам, а Пенка току ме ръчка:
    - Мълчи, бабо, ще те чуе някой какво приказваш и ще ти се смее, че имаш ръждиви понятия...
    Че като ми кипна:
    - Какво имам, мари, магарице - викнах й аз и малко остана да я ступам на улицата - я го речи пак?!...
    Като се прибрахме у тях, събудих майка й и й казвам, а тя с всичкия си ум ми изтърси:
    - Сега, мамо, - вика ми тя - живота е друг, не е като едно време, когато си била ти млада. Не връзвай кусур на младите, те си живеят в своето време...
    Е, сестро, да ти кажа, яд ме стегна и на дъщерята. Надумах й, каквото се сетих и у тях нема повече да стъпя... Та, такива работи сестрице, друг стана света дру-у-уг... Калпав свят, сестро, калпав свят!....

 

 

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories