bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Модерни приказки ®

 

 

дърворезба М.МирчевМирчо Мирчев

 

 

    Една отворена и устата младеж се е навъдила, адаш, да се същисаш ! Гледаш го, под носа му едвам наболи пет - шест косъмчета, а пък едни модерни приказки приказва.
    Слушаш, слушаш и на десет, я си разбрал една, я не. Па и носията им и тя като приказките... Нали го гледам моя хъшлак Цанко? Есенес, като го заведох в града да го запиша в гимназията не знаеше да откопчи и гледаше, като теле в гръсти, що рекъл един, ама я го виж сега!
    Разпуснали ги за лятната ваканция, та си дойде... Не можах да го позная бре, право ти казвам! Намъкнал пангалозинът едни тесни кюнци и си пуснал ризата отгоре им. Остави това, ами я и разкопчало чак до пъпа, магарето недно! Па нали си е и кльощав, та му се четат и всичките ребра, като на гърчаво дъначе. А пък перчемът му, да има, да има два пръста дълъг, ама го нарешил, та стърчи, като таралежови бодли.
    - Бре - викам - Цане, пъхни тая риза в гащите, бре! Какво си се разкопчал, като влашки циганин?!... Па я се закопчай! Или нямаш копчета?!..- и викам на жената - Жена, я му заший копчетата на ризата, че е срамота тъй да ходи!...
    - Има си копчета ризата ми - вика ми той - ама тъй по-гот и по-важи!
    - Какво е?! - викам - какво рече?!..
    А той:
    - Казвам ти, че тъй, както е разкопчана по-важи.
    -Ами, че мойта риза, като е закопчана, та не важи ли бре? - питам го аз - Ама работа?! Важи си тя - рекох му - че не ми се бляскат месата и хората ми се не смеят.
    - Да - кай - ама със закопчана риза е пейзанско - вика келешът и ми се хили отгоре...
    Нали, не видяло се макар, не съм дотам учен и речникът ми е слабоватичък, ама ми дойде наум, че това не ще да е нещо добро, та дигнах машата.
    - Какво рече, ти келеш кучешки, че като ми е закопчана ризата е фазанско?! Че аз да не съм фазан, бре?! - и щях да го шварна с машата, ама майка му ме спря.
    - Недей би детето бре, какво ти е сторило?!..- ревна тя
    - Как какво, да вика на баща си, че е фазан?!...
    А оня, моя песоглавец де се превива от смях.
    - Не фазан, а пейзан - вика ми той.
    - Пейзан, мейзан, все едно. Пак ще да е някоя келешка дума... А бре, викам му, вас даскалите на това ли ви учат,а?!...
    - На това я...Че и те са пейзани... Ей, като рече тъй, че като ми кипна, че като го погнах, ама де ще го стигнеш?!... Изхвръкна навън завчас.
    Снощи, току що се прибирам и още не съм си влязъл в къщи и той:
    - Ей, морук - кай - трябват ми мангизи за кецове. Да ти кажа право само разбрах, че нещо му трябва, от другите думи и бъкел не хванах. Та седа си аз и си мълча, ама оставя ли те пустото момче:
    - Давай мангизи, морук!..
    - А бре - викам - да давам това го разбрах, ама какво да ти давам, бре момче?!...Я ми го кажи на български, щото аз чужди езици не зная!
    Както и да е, рече ми че му трябвали пари за обувки.
    - Ами тъй ми речи, какво си ми задрънкал - кецове, мецове!... Ей, като те гледам тъй, много си напреднал по езиците, та чак и българския си забравил, биля, ама защо все тройки ти пишат, не зная?!... Е - питам го - защо са ти други обувки, на тези какво им е, здрави са си?!...
    - Здрави са - вика - ама са много кофти.
    "Ха сега де! пък това кофти, какво е?!..."- чудя се аз и му викам:
    - Кофти, мофти, пари нямам.
    - Не си арабия, морук - ми рече - и се изниза навън.
    Хептен се шашардисах, па рекох на жената:
    - Много напреднал, наш Цанко. Напредва, напредва в науката, виж какви приказки приказва?!... Три дни да мисля и да се чудя какво ми вика, пак нема да го разбера...
    То остави дечурлигата, ами и по-дъртите се поизучиха на такива модерни приказки. Отивам завчера в месарницата и викам на Пешо:
    - Дай ми едно черече, ама по-тлъстичко да е.
    Откачи Пешо един заден бут, само кокъл и жили и ми го подава:
    - Заповядай, прясно е, тая заран заклахме една фина овца.
    - Каква овца рече?!... - питам го аз.
    А той ми вика:
    - Фина, файнско нещо...
    - Че има ли такава порода овце, бре, Пешо?!...Аз зная да има кръвени и гърчави, ама фини не съм чувал досеги?!..
    - Има, има, тази е фина...
    Е, щом човека казва, че има, сигурно има. Гледай ти...-цъкам аз - е, щом е фина, нека да е фина. Притегли Пешо черека, зави ми го във вестник и ми го подаде.
    - Ще стане готина кльопачка, у вас ще падне манджорене...- ми вика на изпроводяк.
    - Какво ще падне, бре Пешо, каква ти готвена кльопачка, гювеч ще правим от него, за друго не е...
    - И гювеч да е и той е за манджорене - вика Пешо.
    Дип не разбрах какво ми рече, ама да не ме вземе за ептен прост му рекох:
    - Тъй, тъй... А довиждане, Пешо...
    Измъкнах се навън, че де да знаеш, току виж ми хвърли някой и друга купешка дума, та да стана за срам пред човека. Нося си месото и още от вратницата викам на жената:
    - Ей, жена, нося ти черек от фина овца, да вземеш да направиш една готина кльопачка за манджоране!...
    Тя седи и ме гледа, сякаш не ме е познала.
    - Какво се чудиш - викам й - Пешо тъй рече. И да вземеш и ти да се поизучиш по модерно му да приказваме. Не се бой, даскала си ни е в къщи. Нашият, Цанко, ще ни учи. Той, тия модерните приказки наизус ги знае. Аз ще схвана, ама за тебе не съм много сигурен, че ъкъла ти си е малко пачи, ама ако внимаваш и хубаво си отваряш ушите на четири, може и да стане работата.
    И ти казвам, решил съм, братко, от довечера да почна да се уча. Взел съм си една тетрадка и съм разделил листа на две. От едната страна ще пиша келешката им дума, а срещу нея - нашенската, та, като я чуя някъде да не се пуля като пукал, ами на часа да й разбера граматиката! Тъй де, иначе ще трябва все Цанко с мен да водя за преводач...
   

 

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories