bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Коледен спомен ®

 

Мария Гюзелева

 

 

    ...ЕТО Я, усмихва се като никоя друга. После му се изплезва невинно и с театрален жест му подава подаръка, който му е взела за Коледа.
    Не, тя никога не може да чака и му го връчва двайсет и девет часа, 30 минути и двайсет секунди преди Бъдни вечер.
    Той го разопакова и е доволен. Имат обща страст - филмите от средата на миналия век, които аз смятам за досадни и сега, естествено, той си получава поредния диск с класика.
    Доколкото си спомням, му взе "Коледен спомен" и навярно сега той ще я покани да я изгледат в дома му.
    А тя, доколкото я познавам, ще откаже за пореден път посещението в ергенската му квартира.
    Опасява се, че той ще й предложи брак за н-ти път, а тя отново ще му откаже и ще развали празника и на двамата.
    ...Ето ги излизат от ресторанта, а тя го моли да я изпрати до тях. Целува го престорено задъхано и се опитва да скрие факта, че си мисли в този момент за съвсем друго.
    За съвсем друго...
    За мен...
    ...Затръшва входната врата след него и сега ще разопакова подаръка, който й подаде той миг преди да си изчезне в нощта.
    Поредния парфюм! Какъв е този път? "Черна роза"?!
    Тя се усмихва горчиво.После го подрежда на библиотечката си до другите два /добро момче е, ама все докторската му дисертация е в ума/ и се обръща с гръб към нея. В другата стая се чува равномерното похъркване на хазяйката й, а тя прекосява мъничката си стаичка, застава на прозореца и поглежда небето. И се пита кой е решил да е така нещастна в любовта си.
    А сега изважда GSM-а си от джоба на дънките си и сигурно ще му напише SMS, с който ще му каже, че има приятелски чувства към него, че го обича, че го чувства като по-голям брат, но... нищо повече.
    И ще продължи да се чуди защо ориста й е била такава, макар че вече й е време да уреди живота си.
    А аз... аз продължавам да я обожавам.
    Усещам уханието й, виждам искрящо сините й очи и си мисля, че понякога мойрите си играят прекалено много с нас.
    ...Ето, вече е Бъдни вечер. Тя звъни на родителите си, после на сестра си, студентка в Лондон и се чуди дали не е закъсняла с поздравите си относно предстоящия празник, тъй като никога не може да се с оправи часовите зони.
    После се настанява до масата, на която са подредени девет ястия и слага две чаши вино. Кани хазяйката си, но тя, естествено, отказва да пие алкохол/стара е вече за такива неща/ и аз разбирам, че и този път не ме е забравила.
    След има-няма десет минути хазяйката се оттегля в своята стая и тя пуска някакъв диск на лаптопа си.
    Аха, взела е и за себе си "Коледен спомен"... и времето до 12 минава много бързо.
    Филмът е изпипан, не е като тези, на които я водят колежките й и дори на мен ми е интересен.
    ...Ето, 12 и 1 е. Младенецът се е родил и тя както винаги първо на мен ще пожелае "Весела Коледа, скъпи!"
    "Макар че не можеш да ме чуеш, където си сега.", довършва тя и една сълза се търкулва по бузата й.
    "О, не! Все край теб съм.", иска ми се да изкрещя, но не трябва да прекрачвам границата.
    А аз и без това я нарушавам всеки ден, когато се завъртя покрай нея.
    Тя заравя лице във възглавницата си и неспокойно се обръща насам-натам, докато заспи, току пипайки нещо под нея.
    Пръстена ми!
    Значи не е изхвърлила все още /макар че се зарича постоянно да го направи/ годежния пръстен, който й дадох при последното ми тръгване за провинцията, от което така и не се завърнах.
    Простенва леко насън... и си мисля, че ако бях прекарал онази Коледа с нея, сега и двамата щяхме да носим халки.
    Но времето не може да се върне и се замислям дали филмът "Коледен спомен" казва истината.
    После й прошепвам с тъга "Весела Коледа, бебчо! Време е да ме забравиш."...
    ...Боя се, че сценаристите грешат.



 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories