bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Лудостта в българската политика

 

 

Камелия Мирчева

 

 

    Лято е. Горещо и предизборно лято. И вместо изнуреният български народ да се поотпусне отпускарски е подложен на нов стрес. Избори, избори, избори...
    В продължения на два месеца, те, българските политици са навсякъде - по медии, по билбордове, по площади, по градове и села...И тук възниква въпроса:защо са толкова невидими през другото време и невероятно видими и активни преди избори?!...
    Предизборно са на всеки ъгъл. Плакатите им са налепени навсякъде. Те скандират, крещят, викат, спират корупцията и обещават ли, обещават онова светло бъдеще, дето 20 години все го чакаме.
    "На кого да повярваш?!...За кого да гласуваш?" - се пита умореният и апатичен българин. За онзи, който бе показан 5067 пъти в медиите, за другият ли, дето ти звъни по телефона и те агитира, за третият ли или за някой от многото?!...
    Сред цялото безумие да се похарчат толкова пари за два избора, сред компроматите, сред скандалите всеки разумен човек се пита има ли политически лидер в България, който иска да поеме отговорност и да прави политика или всички се стремят да оцелеят и да бъдат в политиката на всяка цена. Възниква и друг важен въпрос, а именно: може ли човек да се съпротивлява на лудостта, която поражда властта?
    И прав ли е Франсоа Митеран, като твърди, че "властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси"?
    Какво ни показаха европейските избори?!..
    Две основни неща: първото е, че в България личността е по-значима от програмата и второто е, че видимото е по-важно от същественото. Тези констатации ме провокираха да запиша разсъжденията си, /подкрепени от професионалната ми подготовка на психолог/ относно взаимоотношенията между човекът /личността/ - властта - политиката и лудостта.
    За всеки средно статистически психолог е ясно, че незадоволеността на базовите човешки потребности ръководи поведението на индивида. Хората могат да бъдат класифицирани според реакциите си към потребностите. Личността на един индивид би могла да се определи по определени параметри. На базата на определени данни би могъл да се изготви неговият психопортрет и да се предвиди поведението и неговото изменение при определени ситуации. Това е валидно и за политиците.
    Расовата омраза на даден политически лидер също би могла да се обясни от гледна точка на психологията. Тя е свързана с това, че личните фрустрации на индивида и неговите комплекси изискват изкупителна жертва, върху която може да бъде съсредоточена неговата подтисната лична агресия и собствено чувство за малоценност. Човешката омраза има декомпенсиращ механизъм. Човек мрази у другите това, което е свързано с неговите собствени слабости.
    Расистките предразсъдъци са особено присъщи на авторитарните личности. Чрез дискредитиране на другите / общност, нация, група и т.н./ те предават стойност на себе си и задоволяват потребността си от нужда от самоуважение. При расизма е характерно, че колкото по-безпомощна и уязвима е социалната група към която насочен, толкова повече се засилват натрапливите идеи.
    Какво би могло да се случи, когато човек с расистки идеи попадне във властта?! При личност, която се характеризира с нестабилност и импулсивно поведение силният стрес и постоянното натоварване, съчетано с желанието за величие ще повиши значително чувствителността към критика и различно мнение. Това постепенно ще доведе до все по-силен параноичен гняв, който ще формира поведение движено от логиката на безумието. Деградацията на такъв тип личност, подсилена с власт, би могла да стигне до чудовищни размери. В историята е пълно с такива примери /Хитлер, Сталин, Мусолини и т.н./
    Границата между лудостта и психичното здраве е твърде размита в съвременния свят. Много трудно е да се измери лудостта? И въпреки това съм категорична, че: човек е луд само по отношение на дадено общество.
    Всяка общност създава собствени модели за психично здраве и лудост. И докато един бушмен ще сметне за луд всеки човек подложил са на операция за премахване на бръчките, в западният свят това се счита за нещо нормално.
    Според американският Диагностичен наръчник на психичните разстройства "антисоциалната личност" е индивид, който отговаря поне на три от изброените 7 критерия. Ако личностовия профил отговаря на повече от три критерия в зависимост от тяхната бройка се определя и степента на опасност за обществото. А ето и самите 7 критерия:
    1. Трудност за съобразяване със социалните норми и липса на гражданско чувство при непрекъснато възпроизвеждане на незаконни и осъдителни действия;
    2. Повтарящи се лъжи, използване на измами и хитрини за лична полза;
    3. Импулсивност, трудности при съставянето на дългосрочни планове;
    4. Гневност, агресивност, проявявани предимно чрез физически атаки;
    5. Пълно безгрижие за добруването и сигурността на другите;
    6. Постоянна безотговорност в работата или при изпълнението на финансови задължения;
    7. Отсъствие за угризения относно кражби и лошо отношение към хората и проява на пълно безразличие към страданието на другите;
    Но това са си американските критерии, ако ги съотнесем за българската политическа действителност, то ще се окаже, че политиците ни в по-голямата си част са си антисоциални личности, а някои от тях са особено вредни за обществото.
    Като прибавим и съмненията за криминалната проявеност, то си става направо страшно. Бъдещият ни парламент ще бъде забавно място. Жалкото е, че тази забава ще излезе твърде скъпа на българскиянарод.
    "Човек може да лъже от време на време всички хора или през всичкото време да лъже някои хора" казва Чърчил. В контекста на казаното следва нов въпрос: доколко дълго българският народ може да понесе да го лъжат?!...И когато му писне от всичко това какво би могло да се случи?!...
    И докато политиците си играят на кой по-най-велик от Европа ни пишат доклади, в които четем, че сме сред най-корумпираните държави, сред най-бедните и нещастни народи и още един куп все по - негативни констатации...
    Има дин психологичен термин наречен "предел, граница на поносимост". Ако нещастен, уплашен и несигурен в живота си човек дълго време е бил подложен на емоционално негативно пресищане, той, като защитна реакция ще блокира. И в следствие на това ще стигне до отказ да види баналността и повторяемостта на лошото и пошлото, защото осъзнаването й става непоносимо тежко за личността. Поведенческите модели в следствие на това биват изтласкани в двете крайности: пълна апатия или ирационални действия и подкрепи.
    Ирационалните действие се характеризират с огромно доза безумие.
    А всяко едно безумно действие във всяко общество или група, би могло да бъде прието за добро и нормално, ако то е в съответствие с представите и идеалите на общността или групата.
    От тук следват два въпроса дали и доколко българина в по-голямата си част е способен да различава кое е добро и кое е зло?!...И тази му неспособност, не се ли формира бавно и сигурно чрез образователната система, социалните модели на поведение, семейната и културната среда?!...
    Личността не е изцяло унаследена, а се развива в зависимост от семейната, социалната, медийната и културната среда на дадено общество. Същото се отнася и за лудостта, която засяга хората с власт. Тя винаги е свързана със социума и властовата среда, в която се развива.
    "Фикс - идеите водят или към лудост или към геройство" казва Виктор Юго.
    Към какво водят в България е ясно, тъй като героите отдавна изчезнаха от българската политическа действителност. В българската политика вълците си купуват агнета и ги отглеждат за гласоподаватели и ако овчарите се опитат да си предпазят стадото, за назидание биват публично изядени, оплюти и изхвърлени в медийното пространство за дооглозгване.
    В какво се превръща един индивид, който бива оставен да се развива без да има граници пред неговите желания?! В егоцентричен тиранин.
    В какво може да се превърне един политик в България?!..По стълбата към властта в повечето случаи политикът привиква към незабавна реализация на желанията си. Другите - това са някои си там, предназначени да му служат, да задоволяват нуждите и фантазиите му. И ако това не стане незабавно фрустрацията започва да става все по-непоносима и нейната пропорционалност е свързана с растващата власт.
    Персоналът, които обслужва политикът се научава да откликва на най-малките му нужди от една страна, от друга страна блюдолизците подсилват егото му, а за това спомагат и медиите, който го поставят в центъра на вниманието. Представете си какво се случва с никому неизвестният дотогава човечец. Той бива обхванат постепенно от опиянението на собственото си величие. И колкото по-дълъг е престоят му във властта, толкова по-голяма е опиянението му и зависимостта му от придобивките и привилегиите, които тя ме подсигурява.
    Опиянението от силата, всепозволеността, нарцисизма и вярата в собственото всемогъщие, безнаказаност и всепозволеност постепенно стават безгранични.
    Как и какъв човек би могъл да запази трезвият си разум в такива условия?!...В какво се превърне един политик, живеещ в такава среда?!...В егоцентрично чудовище, в машина която не може да чака, не понася да му противоречат, опиянява се само от звука на собственият си глас и спира да чува гласа на другите. И тъй като всемогъществото е дълготрайно /няколко мандата/, а ласкателите са доста изобретателни в даден момент всички инакомислещи се превръщат в непоносими дразнители. И те биват игнорирани в по-интелигентния вариант и оплюти и смачкани във всички останали. Това води до изолацията на политикът от реалният свят и до загубите му на контактите с действителността. И той започва да живее в собственото си измерение, като изопачава фактите, създава сценарият на собственият си живот и дори може сам да си повярва в даден момент.
    И тъй като нищо не е прекалено достатъчно или хубаво, за повечето от онези, които имат огромна власт, започва собственото им пътуване към онова тиранично всемогъщие, което рано или късно ескалира в безумие.
    Капризите и отклоненията на обикновеният човек могат да нанесат вреди на околните, но не в такъв мащаб, както капризите и отклоненията на човекът, облечен във власт. Защото голямата власт е придружена с големи страхове. Страх, че ще загубиш всичко това, което те прави значим. Колкото повече човек може да загуби, толкова по-силен е страха и толкова по-голяма е готовността да направи и невъзможното за да запази сигурността, облагите, привилегиите и значимостта, която му дава властта.
    Звучи страшно, звучи почти безнадеждно, но все пак има изход за ограничаването на всичко това.
    Изходите са гражданското общество, свободната преса и независими медии и натискът на общественото мнение. Те могат да променят мисленето на хората и да поставят граници на желанията и поведенията на политиците.
    В Германия например, човек който сочи Хитлер и Сталин, като свои кумири никога не би могъл да направи политическа кариера.
    Но дали това се отнася за България?!...И кой би могъл да каже има ли у нас гражданско общество и кои са свободните и независими медии?!...
    Може ли човек да бъде във властта и да избегне синдрома на българската политическа лудост?!...Фактите доказват, че в много малки случаи и редки изключения и това е възможно да се случи.
    Съществува ли лудост в българската политика?!...Въпросът е уместен в това горещо и предизборно време, а отговорът е скрит в предизборната кампания, която ни залива всеки ден.
    В крайна сметка животът ни ще протича така, както сме решили да го изживеем или да го разрушим... Животът ни може да бъде това, което ни се случва, докато мечтаем за нещо друго...Животът ни ще бъде такъв, каквито сме ние самите и каквито са нашите избори или липса на избори.
    Усмихне се Българийо,здравей българино, докато "лудите се налудуват, мъдрите се намъдруват"ти имаш избор да покажеш на политиците, че зависят единствено от теб. В противен случай много от тях ще продължат да си вярват, че са там, благодарение на себе си и на шанса си да бъдат галенци и избраници на съдбата.
    Здравей БЪЛГАРИНО, усмихни се и докато все някой те лъже в очите и се опитва да употреби трудът ти, да смачка вярата ти и да убие надеждата в живота ти, направи своя избор и на 5 юли им докажи, че ти имаш значение и че можеш да бъдеш част от промяната, която желаеш.
    От утре може да започне твоя нов живот и твоето ново начало или да продължи твоето минало. Всичко това е въпрос на избор. Твоят избор.

 




bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories