bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

          

Коледно болеро®

 

 

худ.Камелия МирчеваКамелия Мирчева

  

    През онази нощ снегът заваля внезапно. Беше едър и бял. Валеше на парцали и постепенно затрупваше земята, дърветата и къщите. В малкото селце хората се бяха скрили в домовете си и се топлеха около печките. Наближаваше полунощ. Валеше неистово.
    Снегът бе като бял вихър, който като че ли искаше да затрупа земята, за да я пречисти. Но земята вече беше мръсна - Бог бе направил човека от кал. Бе вдъхнал живот на калта с надеждата, че сътворения от нея човек ще успее да извиси душата си. Но...

   ...Гласът й бе сладък и леко тръпчив, дълбок и вкусен, като карамелен бонбон. Глас, който може да те преведе през девет планини в десетата, да те потопи в дебрите на гори тилилейски и да те извиси в рая. Глас, който зове и очаква да го следваш...
    Гласът й беше като магия, която го потапяше в един друг свят. Дори когато казваше банални неща, гласът й звучеше, като че ли казва нещо специално, сякаш въвлича в някаква специална тайна.
    Тя бе жена на единственият му брат.
    Не можеше да си обясни как се случи всичко. В началото се срамуваше от мислите си. После срамът се примеси с една сладка тръпка на приключение, греховно и жадувано. Искаше да чува този глас. Той правеше света някак си по-красив, само защото звучеше в него.
    Беше готов на всичко. Щеше да им даде 20 те декара ниви и гори. За него те вече нямаха никакво значение. Щеше да им остави и бащината си къщурка. Тя бе толкова стара...

    Напусна я преди 30 години. Тръгна. Тогава брат му бе десетгодишно момче.
    Когато се върна разбра че родителите му са починали. Селото бе променено.
    В родният му двор бе останала само старата къща. Орехът бе отсечен. Геранът затрупан. На тяхното място се издигаше, като гиздава невеста голяма триетажна къща.
    Човекът, който излезе от нея бе брат му. Не го позна.
    Спомни си деня, в който се върна и отново видя страха в очите им, като им каза, че ще остане.
    - Животът е скъп и много тежък, тук няма работа - мънкаше брат му, а тя го гледаше изпитателно с мамещият си поглед.
    Поканиха го да остане в новата къща, но той отказа. Нанесе се в малката стая в къщурката, където бе минало детството му.
    Искаше да им каже, че умира, но не намери сили.
    Гледаше ги как се претрепват от работа и се чувстваше щастлив, че богатството, което ще получат след смъртта му ще промени това. Щеше да им каже и за богатството и за болестта, но искаше да ги опознае - тях и децата им.
    За него парите вече нямаха значение. Те не можеха да му върнат живота. Искаше да умре в дома си. Искаше да има някой, който да бъде около него през последните му дни.
    От близките му бяха останали само те. Заради тях се върна. Там отвъд океана бе толкова самотен, въпреки подреденият си и обезпечен живот.

    В онази нощ снегът заваля внезапно. Беше преди Коледа.
    Тя влезе в стаята му малко преди полунощ. Гласът й бе мамещ и жаден. Не се овладя и я целуна.
    Страстта ги повлече в бездни от грях, свобода, ярост и безумие. Страстта ги изгаряше и оковаваше.
    В онази нощ ослепително белия сняг затрупа всичко.
    В онази нощ бе безнадеждно късно. Човекът не можеше да стане бял. Той вече бе направен от кал.

 


* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories