bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

   

  

Изненадата®

 

Красимир Бачков

  

    Кинаджиите бяха заели цялото свободно пространство между чадърите на плажа. Обикновените плажуващи или трябваше да плащат за скъпите чадъри, макар сами да си носеха своите, или да ходят на друг плаж. Герасим се намръщи и бръкна в джоба на ризата си. Извади визитната картичка на адвоката от вчерашният разговор и я взе, заедно с хавлията си. Пое право към средата на очистеният от хора плаж. Веднага към него се спусна младеж, с овесен на врата фотоапарат.
    - Ако обичате напуснете периметъра на снимачната площадка! Не виждате ли, че снимаме?
    Геро присви очи и му подаде картичката на адвоката:
    - Ако за вас е периметър, за мен е плаж! Никой не ви дава право да пречите на обикновените хора да плажуват! И ми дайте данни на екипа си, защото възнамерявам да заведа дело срещу това ви своеволие!
    Младежът явно не очакваше такъв отговор, защото смутен се обърна и затича към групичката, която снимаше. В това време Геро си избра едно място с по-чист пясък и разстла хавлията си. Буквално за минута, десетки хора отстрани го последваха и заляха плажа. След малко към Геро се приближиха младежът с фотоапарата и още двама възрастни мъже, единият от които явно бе шефът. Той носеше английска плантаторска коркова шапка на главата и бе облякъл разкопчана пъстра хавайска риза. Огромната пура между пръстите му изглеждаше толкова банално и глупаво, че Геро се сети за онзи бай Ганьо, когото открай време всички осмиваха и в крайна сметка намираха понякога в себе си. Шефът започна с неприятен глас:
    - По- големи вредители от съдиите и адвокатите в тази държава няма! Това е отдавна доказано. И защо използвате служебното си положение и ни създавате проблеми?
    - Всъщност вие го правите! Аз просто повтарям след вас. Легитимирайте се ако обичате, за да знам срещу кого да насоча гражданският си иск! Както виждате - направи дъга с ръката си - тук имам достатъчно свидетели, а някои от тях вероятно също ще пожелаят да ви съдят.
    Режисьорът дръпна сърдито от пурата си, изпусна дима със свистене и приклекна. Преодолявайки някакво вътрешно съпротивление, предложи с тих глас:
    - Защо не дойдете при нас под чадърите, да се разберем като хора?
- Защо не? - надигна се Геро и всички заедно тръгнаха към чадърите на кинаджиите. Там режисьорът се представи намусено и го настани на сгъваем шезлонг, до две поставени една до друга походни масички. Изневиделица се появи бутилка уиски, лед и сода. Двете пакетчета бадеми завършиха картинката на запознанството. Режисьорът и Геро се чукнаха и миролюбиво отпиха.
    - Добре, де! - въздъхна режисьорът - Да речем, че сте прав! Какво ви пречи обаче, вместо да си губите нервите и времето да ни съдите, да приемете едно делово предложение?
    Вместо отговор Геро само поклати глава. Режисьорът продължи:
    - Сега ще ви спретна едно договорче за епизодична роля, от което ще получите кръглата сума от 200 лева и ще се снимате за около минута в нашият филм. Пак ще си карате плажа, при това в компанията на тия две красавици! - пурата се насочи към две момичета по монокини, които сервилно се усмихнаха. Едната бе блондинка, а другата брюнетка, но кучешкото изражение на лицата им, ги караше да си приличат като близначки. Геро глътна още малко от уискито и запита:
    - Друго?
    - Да. Значи вие просто ще обясните на хората които ви последваха, че си имаме редовно разрешение за снимки тук и ще ги помолите да се оттеглят. За целта ще ви дадем мегафон.
    - Значи ме карате да лъжа хората? После?
    - Това е! Смятам, че предложението ми е взаимно изгодно. А вие сте интелигентен човек все пак. Кажете, приемате ли?
    Геро се почеса по ухото и посочи почти пълната бутилка:
    - Ще се задоволя с тоя нищожен хонорар и ще се оттегля. Имам дело след един час. Вие си гонете хората с мегафона, а от мен стига, че няма да ви съдя. И ролята ви не ща! Така става ли, или да се връщаме на изходни позиции?
    Режисьорът повдигна рошавите си вежди, свали корковият шлем и преценил, че се е отървал твърде леко, побърза да се съгласи:
    - Не е идеалното решение, но приемам! Радвам се, че все пак се разбрахме като разумни хора.
    - За мен бе почти удоволствие! - отговори му в подходящ тон Геро - А ако нямате нищо предвидено за вечерта, звъннете ми точно в 7, за да ми гостувате на вилата. Имам домашно гръцко узо и на двадесет метра от брега, под асмата, ще можете да му се насладите тъй, както аз сега на уискито. И разбира се, ще ви поднеса изненада, напълно достойна за вас!
    - О, с удоволствие приемам още от сега! - раздруса ръката му за сбогуване режисьорът - И без това едва не се задуших от скука вече цяла седмица тук. А как да стигна до вилата ви?
    - Като се обадите довечера, ще ви обясня. А сега чао! - Геро се насочи с ленива походка към старото си Пежо, но отвътре бе доста притеснен, да не би старият глупак да вземе да набере номера на адвоката точно сега. Малко по- късно, на офицерският плаж, след кратко дирене, той намери един добър свой приятел и колега, от съседен отдел на фирмата където работеше. Знаеше, че в отпуската си, по това време винаги се печеше тук. Спокойно постла хавлията си до него и небрежно запита:
    - Боре, за какво бе оня бас, дето го загубих зимата?
    Колегата му, доволен от присъствието му, махна с ръка:
    - Бе мани го оня бас,бе! Аз вече забравих!
    - И все пак, за какво беше?
    - За бутилка уиски. И какво от това?
    - Ето ти го уискито! - сложи бутилката между двамата Геро - Е, не издържах докато дойда до тук и малко си глътнах, но не вярвам да се сърдиш!
    - Бягай, Бе! - учуди се колегата му - Че ти си бил абсолютен пич, бе момче?! Евалла! Ти си първият, който си държи на думата в нашата фирма!
    - Такъв съм си! - ухили се нескромно Геро и ни в клин, ни в ръкав добави - И да знаеш, че никак не е зле, да имаш под ръка една визитна картичка на някой адвокат. Не можеш да си представиш, какви приятни изненади може да ти донесе.


   


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories