bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Там където се срещат водите®

(пътепис)

 

 

Jules JelevЖул Желев

  

  В понеделник и вторник се опитах да кача всичките си налични вещи в колата. С мисълта за такава бъдеща ситуация си бях купил комби, но и то се оказа недостатъчно при опразване на 3 стаи плюс кухня, килери и баня. Разглобих шкафовете, опаковах, изхвърлях. Интересно, колко трудно е изхвърлянето на нещо което още може да ти върши работа. Като резултат, взех малките и скъпи неща, а големите и евтини изхвърлих. С големите и скъпи също се наложи да се разделя.
    В сряда прикачих и 2-та велосипеда към колата и седнах в нея. Странно усещане-все едно седях във Ферари. Бях почти на нивото на пътя. Колата тръгваше трудно спираше още по-трудно, а завоите трябваше да се планират няколко минути предварително.

Ontario - Highway 400
Kamloops, British Columbia
Paul Lake, British Columbia
moose, Onatrio (losa)
Lake Superior, Onatrio

    Пътешествието обаче започна. Отне ми доста време да вдигна до 100км/ч на магистралата след което включих режим за поддържане на скоростта и така за около час се добрах до Мисисага - предградие на Торонто, Онтарио, където се отбих във фирмата на един приятел. Там ми нагласиха един палет да разтоварвам и качвам неща на него. Свалих плоскостите на 2 шкафа и други тежки неща. Колата поолекна и в 11ч на 31 май вече бях на магистрала 401 посока изток, а малко след това на 400 посока север. Най-накрая свобода! Нямаше за къде да бързам, не ме интересуваше къде щях да стигна, но все пак следвах посока северозапад. Излезе силен дъжд като за довиждане, после утихна.
    Към един часа след обяд бях вече в Бери на езеро Симко, а стотина километра по-нататък спрях и излязах от колата. Каква разлика! Борове, езера, скали и свеж планински въздух. Как въобще някой може да живее там по-долу от където идвах. Няколко комара и черни мухи ме върнаха в колата и продължих напред.
    Карах с около 90км/ч в предвид тежконатоварената кола, дъжда и терена. Но и тази скорост беше висока. Малко преди Съдбъри, в ляво от пътя, забелязах раздвижване и преди да се усетя какво става, точно пред мен на пътя стоеше един женски лос. Спирането отне цяла вечност! Точно когато бях на 10м от краката му и почти спрял, той премина в дясно, където можах да му направя бърза снимка от колата.
    Транс-континенталното ми пътешествие щеше да завърши злополучно още в първите си 300км, а ме чакаха още хиляди километра през места обитавани от сърни, лосове, мечки, елени и муфлони.
    Пристигнах в Съдбъри в 5 след обяд. Мястото, доколкото може да се нарече място, нещо което се простира на хиляда километра на дължина и ширина, е силно планинско, с остри скали, червени на цвят и множество езера и реки из долините. Следваха завои, изкачвания и спускания, като зад всеки завой очаквах нов лос или мечка.
    Когато забелязвах подходящо място за спиране, правех кратка почивка. Първото ми спиране беше на Френската река(French river), Испанската река(Spanish river), реката Змия(Serpent river) и езерото Лаузен(Lauzen lake).

deer (syrnata)
Lake Superior, Onatrio
Columbia River
Magpie Falls, Ontario
Lake Louise, Alberta


    Към 9:30 вечерта бях вече в Су-Сейнт-Мери (Sault St.Marie). Заредих с бензин и без да влизам в града продължих на север покрай езерото Супириър(Superior lake). Стана тъмно и рискът от сблъсък с лос бе съвсем реален. Реших да отбия някъде и да се опитам да поспя. Към 11ч се озовах в някакъв парк който поради тъмнината не можах да разгледам добре, но имаше места за къмпиране, пейки покрай езерото, и паркинг. Разположих се тук и дремнах няколко часа. Някъде към 2 през нощта стана доста студено. Температурата падна до под нулата, но продължих пътя едва към 5 сутринта на 1-ви Юни.
    Спирах и проучвах всеки воден обект и извивка в брега, но това е трудно когато става въпрос за стотици и хиляди километри. Отбих при залива Агава(Agawa bay), Пясъчната река(Sand river) и реката на Старата жена (Old Womans river), която се вливаше в едноименния залив
    Тук спрях и се изтегнах на пясъка. Слънцето тъкмо бе напекло. Мушнах се в спалния чувал и отново се опитах да поспя. След около час и нещо въртене, на това удобно и хубаво място, накрая грабнах една въдица и реших да помятам в реката която бе съвсем плитка. Видях на едно място някакви скачащи дребосъци, но нищо не клъвна. В 11 преди обяд продължих и малко по късно хванах един чер път към водопада на Свраките (Magpie Falls). Цялата кола се покри с прахоляк, но изследванията изискват жертви. Под водопада хвърлих и на блесна няколко пъти, но нищо.
    В 10:30 стигнах в Уауа (Wawa) на индиански "гъска", където ми продадоха най-скъпия бензин за цялото пътешествие. Обядвах край река Депю (Depew), след което продължих през Бялата река, След още един маратон спрях отново в парка Рейнбоу Фолс където имаше каскада от малки водопади. Така и не стигнах до най-долния от тях.

Paul Lake, British Columbia
Crazy Creek, British Columbia
Kicking Horse, British Columbia
Kicking Horse, British Columbia
Crazy Creek, British Columbia

    Към 17 часа се озовах в Нипигон. Извършваха ремонт на моста и не можах да снимам от него. Река Нипигон е известна със световния рекорд по улов на сивен. Рибата която е била хваната тук преди 100-на години (на муха) е тежала около 7кг. Реката беше огромна доколкото може да се види и от снимките.
    Тъндър бей (Thunder Bay) ме посрещна с гръмотевици и слаб дъжд. Отне ми доста време докато заредя бензин и си купя храна. Скоро излязах и от него и в 20 часа стигнах парка Какабека фолс(Kakabeka falls). Той се намира на река Kaministiquia , която се е ползвала от племето Ojibwa. По нея то е намирало път за придвижване на запад още преди 1731 година. Водопадът е доста висок и пълноводен, но няма туристи както при Ниагара защото не е толкова известен.
    Тук вечерях и отмарях, но преди да се е мръкнало отново потеглих в познатата посока на северозапад. Докато се движех по пътя към Кенора, вляво от пътя видях нещо черно. Оказа се черна мечка. Това беше втората мечка която виждах покрай пътя тези дни. Излишно е да казвам, че при всяко спиране за да фотографирам тези животни винаги бях нащрек.
    Скоро съвсем притъмня и застудя. Долините се изпълниха с мъгла и стана призрачно. Кенора беше на доста път пред мен. Това е градче от около 10,000 жители. Установих че един тир се бе залепил за мен. Дадох му сигнал да отмине, но той от своя страна ми даде сигнал да изключа дългите светлини. След това примигна доволно със стоповете и ме задмина. Закрепих се зад него на 100км/ч, така че той да цепи мъглата и да ми служи като щит при среща с лос. Така мина някой и друг час, докато не се скапах от умора и разбрах че трябва някъде да спра за почивка. Открих един стръмен парк, явно обиталище на мечки. Влязах в него и спрях. След 3-4 часа на разсъмване пак се опитах да продължа, но се оказа че едва следя пътя и отново спрях. Беше някакъв друг парк. Извадих спалния чувал и се излегнах без да ме интересува има ли мечки или не. Така си отспах до към обяд. След още малко път се озовах в Кенора. Беше 14 часа на 2-ри Юни. Това се оказа хубаво градче с много езера наоколо и интересни скални образувания.

Moraine Lake, Alberta
Banff, Alberta
Rogers Pass,, BC
The railway, Yoho NP, BC
Bow river near Banff, Alberta

    Спрях край едно езеро за обяд и освежаване. Във водата съзрах някакви риби дълги по 10-15см които се изпотрепваха да ядат хвърляния от мен хляб. Пробвах с блесната и видях как разни дребни костурчета се хвърлят на стръвта. Накрая съгледах и едно доста едро сивенче, около 18см., да идва почти до мен.
    След Кенора, чак до границата с Манитоба, ландшафтът беше слабо начупен, но вече не правех спирки. Единствено зареждах с бензин и при всяко зареждане отчитах количеството гориво, мястото на което се намирам и часа.

    Ето и какво съм записал:

    Уинипег - Манитоба 16:30
    Брандън - Манитоба 19:00
    Реджайна - Саскачеван 23:00
    Лосова Челюст (Moose Jaw) - Саскачеван 23:30
    Бързо Течение (Swift Current) - Алберта 2:30(на 3-ти Юни)

    Продължих към Medicine Hat, Aлберта, но силите ме изоставиха преди да стигна до нея. Направих почивка на една отбивка за тирове и на развиделяване продължих. Мога само да кажа че равнините не са толкова плоски колкото очаквах, и че Саскачеван е най-призрачната провинция през която минах. Карах 3 часа през нея без да застигна кола или да ме застигне такава. Накрая, зад мен нещо се зададе и се загледах в нея за да видя как изглеждат номерата на тази провинция.
    Колата беше с номер от Алберта!

    Medicine Hat, AB 6AM
    Brooks, AB 7AM.

    В Брукс си бях набелязал един парк за посещение. Бях вече в съвсем друга часова зона. Седем часа по моя часовник беше в същност 5 часа тук. Беше доста светло. Имаше къде да почина и даже да се изкъпя. Поспах спокойно на тревата до други къмпиращи и на излизане пожелах да платя, но ми казаха че за времето което съм бил там, не дължа нищо.

Calgary, Alberta
Near Regina, Saskatchewan
Wawa, Ontario
Bow river near Banff, Alberta
Moraine Lake, Alberta

    Озовах се в Калгари в 11ч. Напазарувах, заредих с бензин и потеглих в посока Банф. Още на 116км от Калгари забелязах нещо което мислех че са планините. По късно се оказаха облаци над планините, но от Калгари вече се различаваше ясно ландшафта. Интересно бе че в Калгари бяха пуснали магистралата като обикновена улица през града, и спирах на доста светофари. В крайна сметка скоро се заизкачвах по високите хълмове към Банф. Планините се оказаха в ляво от мен. Имаше много силен автомобилен трафик. В едната посока засяках да минават между 13-15 коли на минута. Щом навлязох в планината, забавих скоростта и преминах в режим "турист". Спирах почти на всяко уширение. Спазвах почти всеки знак. Всички улици в Банф носят имената на животни (ул. Гризли, Вълк, Катерица, Рис, Пума, Мечка, Заек, Сърна и т.н).
    През града тече река Боу(както и през Калгари), която ми се видя доста голяма. Определено не бих тръгнал да газя из нея. Отбих се до езерото Луиз и в долината на 10-те върха. Тук ми се наложи изкачване от 13км по стръмен планински път с претоварена кола. На места имаше надигания на асфалта. От езерото Moraine Lake започваха пътеки, но беше задължително да се ходи на групи от над 6 човека, заради мечките-гризли.
    Спуснах се долу в долината и продължих към парка Йохо(Yoho)
    От него по долината на Ритащия кон (Kicking Horse river)вече влязох в Британска Колумбия.
    Реките тук бяха величествени и най-малките от тях течаха бели, разпенени от стръмния наклон. Топящите снегове ги зареждаха с мощни водни маси. Стигнах река Голдън образувана от вливането на реките Колумбия и Ритащия Кон. Настаних се в един мотел за през нощта. Имаше още време и след като изпих една бира се хванах да обиколя пътищата наоколо и да направя някоя и друга снимка. Река Колумбия бе също доста пълноводна, въпреки близките си извори. До мотела, на един склон, забелязах и група муфлони. Толкова много има от тях тука.
    На другия ден продължих към крайната си цел - град Камлупс. Преминах през прохода Роджърс с надморска височина 1330м. Навлязох в парка "Гледчер" и гр. Ревълстоук. Тук планините са интересно създадени. Проходите не са по билото а в долините! Проходът е завършен през 1962 г., но е опасно място за преминаване, особено през зимата.
    Спрях и край Лудия поток (Wild Creek). Определено ще е голямо нещастие някой да попадне в него. Отбих се и до река с име Illecillewaet. Пълноводна, бърза и силна и както констатирах, забранена за риболов. В нея се въди от така наречената бикова пъстърва (bull trout). Тя е от рода на сивена.
    Камлупс е индианско име и означава, "Там, където се срещат водите". Намира се при вливането на Северен и Южен Томпсън. И двете реки са големи, пълноводни и величествени.
    Районът е сух и полупустинен, но на минути път от него сред големите хълмове, има езера разположение сред борови гори в които обитава американска пъстърва. Въздухът е много чист и през деня комари липсват. Оказа се, че има голямо количество мечки както и единични пуми и гърмящи змии. Чух да се говори и за отровни паяци. Забелязах голямо количество разнообразни водни птици както и едно колибри.

Old Womans bay, Lake Superior, ON
A river near Golden, BC
Nipigon River, Ontario
Thompson River, BC
Nighttime at Lake Superior

    Днес срещнах и първата мечка гризли-женска с малки. Беше средно голямо животно, кафяво-червеникаво на цвят. Това откритие ме остави "леко" объркан. Срещата беше на пътя, доста под езеро Пол, което показваше, че вече имаше вероятност да се срещнат тези твари навсякъде из "ловните територии". Някъде прочетох, че се срещат и гърмящи змии!
    Да, кофти тръпка! Случаите на мечи нападения вероятно бяха повече, защото точно миналата седмица, преди да мина през парка, бе имало 3 случая. Иначе за телефониране, има дадени номера, но докато човек набере номера за помощ, работата вече е станала. Атаките траели за около 2 минути, освен ако мечката не е решила да се наяде.
    Не бях решил колко време ще остана тук, но след като вече съм тук, мога да отскоча и до Ванкувър. Това беше добра идея, преди да тръгна обратно или към някоя друга посока - Патагония или Аляска...


 


* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories