bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Сашо Пингвина ®

 

 

Хелиана Стоичкова

 

 

    Пингвина седеше на тротоара с разбита глава и бършеше сълзите си. Наистина го болеше, но как щеше да успее без да го боли. Кръвта се стичаше на вади по лицето му и разнебитеният му вид беше направо страховит. Той загаси цигарата, стана и се приближи към стената. Върху сивата мазилка имаше малко червено петно с леко кафеникав отенък. Застана с лице срещу стената, извади окървавена кърпа от джоба на панталоните си и избърса кръвта от брадичката си да не пръска. След това се наведе назад и с все сила си удари главата в стената. Извика от болка и се преви на две. Така му се виеше свят от удара, че приклекна. Въпреки болката се надигна застана срещу стената и далеч по-слабо, но по-изпъчен се засили и пак удари глава в нея като този път болката беше толкова силна, че цялото му тяло се отпусна и той се свлече на земята напълно безпомощен. Вдигна един капак от кофа за боклук и си затисна главата с капака право в стената. Натискаше и пъшкаше, но така и не припадна.
    - Леле колко боли! Защо не мога да се... - той почти плачеше и се държеше с едната ръка през главата докато с другата си опипваше панталоните в търсене на кърпата. В този момент до него се спря непознат, който клекна и загрижено го заоглежда.
    - Добре ли сте?
    - Да, да. Все по-добре... - каза Пингвина и заплака като малко дете.
    - Да не са ви ограбили? Колко пари ви взеха?
    Пингвина вдигна очи и видя висок мъж с издължено лице и малки очилца, закачени на дълъг, крив нос. Така издълженият клекна и коленете му изпукаха зловещо силно.
    - Ти кой си? - Пингвина извади кърпата от джоба на панталона си и я сложи на нараненото си чело.
    - Аз съм...Грънчаров. Продавам прахосмукачки. Искаш ли прахосмукачка? Тази е с форсиран мотор.
    - Не ми трябва никаква прахосмукачка, бе! Не виждаш ли, че ме боли!
    - Ако имаше сега нямаше да си тук на улицата, а в къщи на чисто.
    - Я се разкарай от тука, бе! К`ъв ти е проблема! - Пингвина се обърна на другата страна и очите му зашариха по паважа с леки превъртвания, просто му се виеше свят.
    - Да помогна с нещо. Да ви заведа в болница?
    - Още е рано. - Пингвина въздъхна - Малко остана!
    - Вижте аз по професия съм ватман, но все ще мога да направя нещо за вас. Не съм толкова некадърен колкото изглеждам. В интерес на истината съм доста сръчен. Работил съм при един часовникар цели четири години! Много тежка работа за малко пари. Обаче часовниците цъкат без да спират. В това е хватката. Няма друго. Важното е часовника да продължава да работи. Знаете ли, че има часовници, които работят по двеста, триста години без да спрат? Произвеждат ги...
    Пингвина се надигна и изрева с глас.
    - Ти къв си, бе, идиот ли си? Не ме интересуват твоите часовници!
    - Виждате ли, а мен ме интересува защо се опитвате да си разбиете главата в стената. Човек винаги има какво да научи.
    - Ще ти кажа защо, нагляр такъв! Защото искам да се приключи с тая простотия - моя нещастен живот! Защото ми писна да ме третират като утрепка и ми е писнало такива като теб да си врат гагата в чуждите работи! Защото ако успея да изпадна в кома ще си оправя животеца жалък! Ето за т`ва! Айде върви да си продаваш комините някъде другаде!
    - Прахосмукачки продавам.
    - Същото. Довиждане!
    Дългуча се надигна и го загледа замислено. Потърси из джобовете си и извади цигара и кибрит. Запали и пак клекна като коленете му изпращяха толкова силно, че тихо ехо пропълзя по улицата.
    - Защо, ако не е тайна, искате да изпаднете в кома? Да няма няква далавера в това?
    - Тебе какво те интересува? - опъваше се Пингвина, а всъщност малко се страхуваше да не изглежда смешен в очите на тоя досадник. А и да не му откраднат патента.
    - Не знам. Много е яко. Срещам някакъв човек, който вместо да се боричка като мене да продава по една прахосмукачка на пет месеца е седнал тука на паважа и иска да изпадне в кома. Каква е далаверата? Какво ще спечелиш? Дай! Кажи ми нещо, което не зная!
    - Ще ти кажа, ама няма да казваш на никой.
    - Айде да видиме дали ще ме впечатлиш! - дългуча засмука жадно от цигарата и огънчето стана ярко червено. Пингвина се огледа подозрително и се приведе към непознатият.
    - Добре. Ще ти кажа. Ето каква е работата. Миналата година съседа отгоре, над нас, си фраснал главата в една метална греда на строеж някъде по Пампорово и като се събужда някви мили хора го настанили в къщата си да го спасяват. И тоя ни документи носи, ни нищо, ни пари! Лежи там в къщата на хората и не знае кой е. Гледай к`ва е хватката. Той не знае кой е. Те не знаят кой е. И кво да видиш залюбва се той с щерката и хоп - сватби, кръщенета, годежи! Развод със старата! Айде таткото да му намери работа, айде да му даде да управлява ресторант! Една година по-късно пича е собственик на малко хотелче в Пампорово! А кажи ми! Една седмица кома! Некъв никаквец беден като цървул стана човек! - Пингвина невъздържано клатеше ръка и ръкомахаше и даже изхлипа - Само това!
    - Да де, ама... - дългуча се надигна и коленете му пак изпукаха - Теоретично... К`во ще стане ако се събудиш след десет години? Десет години губиш! Целият ти живот в кома ще мине...
    - И за тва съм помислил. Всичко съм обмислил - Пингвина почна да тършува из джобовете на панталоните си и от там извади пълни шепи с изрезки от вестниците и започна да ги хвърля около себе си. - "Повече средства за хората в кома", "Болниците отварят нови помещения със специално оборудване за хора в кома", "Исул ремонтират ново крило специално за хора в кома", "Мъж се събуди след 25 години кома и правителството му отпусна специална доживотна пенсия"!
    - Е? И какво от това?
    - Как какво!? Не виждаш ли! Ще си живея в най-луксозна стая, току-що ремонтирана, ще идват красиви медицински сестри да ми четат вестници, ще ме хранят и ще ме поят и всичко това безплатно. Не се налага да работя, не се налага да се ядосвам, нищо не трябва да правя. Не се налага да ставам за да ходя до тоалетната! За всичко е помислено! Всичко е безплатно. И при това с шанс когато се събудя някой да се погрижи за мен!
    - Да де ама... Така погледнато в затвора може би е по-добре...
    - Не. В затвора е по-трудно. Щото като си буден ти се искат някакви неща, а като спиш какво ще искаш. Спиш си. Сънуваш там нещо...
    - Аз... - Дългуча пак клекна и се наведе към Пингвина - На мене идеята за затвора по ми хареса. Поне си буден... Четеш си вестника сам, никой не иска нищо от тебе, ти не искаш от никой нищо... няма кой да ти хленчи за сметките, да те тормози хазяйката. Не могат да те изгонят от затвора, нали? Хитро!
    - Ти пък. Тая глупост ти харесва?!
    - О, да. Много при това. - Пингвина се огледа в очите на дългуча и за момент се уплаши. - Ще ти предложа сделка. - Дългуча се изправи и започна да крачи съсредоточено в кръг. - Точно така. Леля ти Гинка ще полудее. Овца! Не мога да я понасям! Къса ми нервите само като влезе в стаята и съм готов да я удуша с ей тия две ръце. И все ми говори за проклетите прахосмукачки. Мразя ги! Мразя да е чисто! - той ритна прахосмукачката и тя издрънча - Най-обичам да си хвърля дрехата на земята! В кочината! Обожавам да ям с пръсти! Обичам скърцащи врати. Обичам звука на метала! Скръц, скръц! Щрак! Как не съм се сетил по-рано! Удивително! Като часовник, който отмерва времето... Аман от тези капиталистически глупостии! Минимализъм! Това е истината! Как може до сега да не съм виждал истината?!
    - Каква истина, бе човек? - уплашено го гледаше Пингвина.
    - Че вегетираме! Съществуваме за да създаваме енориаши, данъкоплатци, да ги отгледаме скопени! И да работим! Работим какво ли не! Вместо да работим, сега те ще ни гледат! Искаш малко, получаваш много. Искаш ли много все ще си незадоволен...
    Дългуча клекна пак и Пингвина подскочи като се чу пукането на хрущялите.
    - Аз те пребивам, ти изпадаш в кома, аз отивам в затвора. Перфектно. Сделка? - Дългуча протегна ръка за да скрепят договорката със здрависване.
    - Уоу! Я чакай малко! - Пингвина се отдръпна. - Ами ако ме убиеш?
    - Ще ми сложат доживотна. Страхотно!
    Пингвина скокна като ужилен.
    - Как страхотно, бе, нали ще умра!
    - И какво като умреш? Тя твойта и без туй си я закършил!
    - Ама аз не искам да умирам. Искам само да си оправя живота...
    - Аз ще ти помогна... Ще сме си взаимно полезни, нали? - Дългуча се надвеси над него и чак сега Пингвина видя колко е висок. Пингвина заотстъпва назад и се спъна в прахосмукачката на дългуча. Падна на земята и започна да се влачи на лакти.
    - Стой далече от мен. Ти си луд! Помощ!
    - Аз лекичко ще те ударя! Само веднъж ще те ударя...
    - Не се приближавай!
    Дългуча стъпи върху прахосмукачката и тя изпращя под краката му. Той протягаше жадно ръцете си напред:
    - Ще бъда много внимателен...
    - Помо-ощ! - Викаше Пингвина, но нямаше никой на улицата. Проклет късмет, бе избрал най-пустата улица за да не може никой да го спаси, а сега отчаяно се надяваше някой да мине. - Спри се, бе, човек. Не така. Дай да поговорим... Ще се разберем за ден, за час. Не е сега момента.
    - О, - очите на дългуча светеха - Ще бъда много внимателен...


 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories