bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

     

 

Щастливци®

 

Graduate studentХристо Христов

 

    АБСОЛВЕНТКАТА И ГОСТИТЕ, току що бяха излезли и се канеха да тръгват с колите. Имаше много гости. Всички те стояха в полукръг пред входа на сградата и гледаха. Няколко коли бяха паркирани на улицата. Повечето от присъстващите ми бяха познати и аз се здрависах с някои от тях. Други изобщо не видях, защото бързах към момичето, което имаше абсолвентски бал. Тя се усмихна.
    - Видя ли - каза. - Исках да те дочакам преди да тръгна.
    Прегърнахме се.
    - Много си хубава - казах й.
    Тя се засмя. Жена ми стоеше до нея и ме гледаше. Отидох при нея. Тя се усмихна и ми каза, че съм закъснял.
    - Хайде бе, много закъсня - каза.
    Обясних й, че съм имал клиенти в магазина и не съм могъл да тръгна по-рано.
    - Ваня щеше да тръгне преди да я видиш - каза жена ми.
    Аз погледнах момичето, облечено в разкошна рокля. Завършваше медицина и днес беше балът й. Тя се беше нагърбила да организира цялото събитие и всичко беше перфектно изпипано, защото, както ми каза една вечер предишната седмица, докато пиехме водка в къщи; "иначе нямало да и хареса". И наистина тя трескаво подготвяше всичко за мероприятието, та дори няколко пъти не ходи и на курса по немски език, който посещаваха заедно с жена ми.
    Казах й, че за малко да я изпусна. Тя се усмихна и тръгна към колата. Раздвижих се наоколо и се здрависах с всички мои познати, които бяха поканени като гости на бала. Сетне всички потеглихме с колите към хотел "Санкт Петербург". Пред входа на ресторанта имаше много щастливи абсолвенти; всички облечени в официални дрехи. Момичетата носеха вечерни рокли, а момчетата костюми. Ние стояхме в страни от стълбището и ги наблюдавахме и повечето хора около нас коментираха на глас, че все пак това не е абитурентски бал и че медиците малко се престарават, но в крайна сметка беше красиво. Всички стояха заедно пред входа на ресторанта, бяха щастливи, фотографираха се, прегръщаха се, а под козирката пристигаха все нови и нови коли с официални гости. Шофьорите натискаха клаксоните и всички се радваха. Родителите бяха щастливи. Поздравяваха се. Повечето хора бяха стъпили върху високия бордюр, за да виждат по-добре своя абсолвент. Други пушеха. На паркинга имаше много лъскави коли, а ние си стояхме в тълпата и гледахме как пристигат все нови и нови абсолвенти в екстравагантни рокли и костюми, изкачват се по стълбището и се спират при колегите си да се снимат. Коментирахме и най-сетне някой от нас предложи да идем и да седнем някъде за по бира. В "Кастело" може би. Там предлагаха чудесни салати с макарони и картофи със сирене на фурна, така че тръгнахме надолу по алеята където бяхме паркирали колите и оставихме щастливците да се забавляват.


 

* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories