bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

     

Момичето от сладкарницата "Фея"®

 

 

Indian doing the Indian callХристо Христов

 

    ИЗЛИЗАМ ОНАЗИ СУТРИН от къщи за работа и си вземам книгата да почета малко, докато пия кафе в сладкарница "Фея".
    Климатичната инсталация в сладкарницата вече е включена, подът е още влажен, но вътре няма много хора; две-три жени и един възрастен евреин. Беше подпрял бастуна си на стола и решаваше някаква кръстословица. Аз се отправям към бара. Барманката си е там като всяка сутрин и се усмихва. Имаше две барманки, които се сменяха през деня първа смяна. И двете бяха любезни, но тази ми се усмихваше повече. Всеки ден беше гримирана с ярки сенки. Видя ме как се приближавам към нея и усмивката отново изгря на лицето й. Побърза да ме поздрави първа:
   - Здрасти, здрасти!
   Аз й кимвам все още с книга под ръка. Тя забелязва томчето с черна платняна подвързия.
   - Не се ли изучи вече? - подхвърля ми уж на шега.
   - Това е книга.
   - Ъхъ... Библията!
   - Да. - не държа особено да й обяснявам.
   - Едно кафе в пластмаса, нали?
   - Да, с малко мляко.
   - С малко?
   - За цвят.
   Тя слага кафе в ръкохватката, постави я на машината и пуска водата. Сетне дръпва някаква ръчка с малка черна топка в края. Машината зашумява. Аз я наблюдавам.
   - Ето ти за кафето.
   Тя се пресяга, прибира стотинките.
   - Нещо друго ще желаеш ли? Нещо за хапване? - сочи ми към тавите със закуски.
   - Не.
   Тя отново поглежда към книгата с подвързани корици и вече иска да я вземе.
   - Наистина ли е библията?
   Подавам и я.
   - Не, майтапя се!
   Тя я разтваря.
   - Това е Тургенев. - казвам.
   Барманката ме поглежда. Не разбира нищо. Само разлиства страниците.
   - Тургенев! - повтарям.
   - Ааа... да! - тя продължава да разлиства. Върху заглавната страница се четат заглавията напечатани с едър шрифт. "В НАВЕЧЕРИЕТО", "БАЩИ И ДЕЦА", "ПУНИН И БА... "СТИХОТВОРЕНИЯ В ПРОЗА"
   - Да, да... - тя ми връща книгата и отива да спре кафе машината. От чашата се вдигаше пара, а кафето е с каймак.
   - Бива те да правиш кафе, - казвам и аз - но не си ли чувала за Тургенев?
   Барманката се чуди малко преди да каже каквото и да е. Кани се да сипва от една кутия мляко в чашата.
   - Не. - казва тя. - Поне интересно ли е?
   - На мен ми е интересно. - в този момент съжалявам това момиче. Поглеждам към евреина на близката маса, забол нос в глупавата кръстословица и отново към барманката.
   - Сложи ми малко мляко, за цвят.
   - Окей!
   Кафето добива бежов цвят, когато тя налива млякото. Вземам чашата, захар, лъжичка и сядам сам на една маса да почета. Съжалявах цялата днешна младеж, а Тургенев така ме радваше, че нямаше начин денят ми да не започне добре.

 

* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories