bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

        

 

Балерини®

 

 

Manning The PostХристо Христов

 

     МОМИЧЕТО ВЛЕЗЕ ПРИ НАС с някаква нейна приятелка и каза: "Момчета, това е балерината!" А тя се хилеше насреща ни. Ние мълчахме. И двете момичета бяха лъчезарни, с хубави тела, облечени в светлосини копринени рокли и аз виждах как прозираха бикините им при чатала на светлината от прозореца.
   После Стоян се наведе към познатото ни момиче и тихичко каза: "Хайде, вървете си, че жена му е тука." Имаше предвид мене и моята жена. Аз мълчах. Но жена ми я нямаше в момента в помещението. Беше отишла някъде. Мълчах. А балерините сякаш не го чуха. Не им пукаше, че жена ми всеки момент ще влезе при нас в магазина. И какво ли значение имаше това за тях.
   Адвокатът седеше зад нас на ниската кожена табуретка облечен с панталон и риза и криеше лице в дланите си. Ние стояхме прави край бюрото. Балерината попита: "Кой от всички е Данчо?" "Той" - каза другото момиче и посочи Данчо. "А това е Стоян." "Стоян и Данчо" - повтори балерината и се засмя. "Това там е Ицо." Тя ме погледна. "А отзад на табуретката седи дългият. Аз даже не му знам името. Знам само - дългият!" Другите се засмяха. Адвокатът мълчеше. "Ние ще ходим на дамско парти." - каза момичето.
    "Къде?"
    "Тайна!"
    "А мъже?"
    "Защо са ни мъже!" - каза балерината.
    Стоян им каза отново: "Жената на Ицо ей сега ще дойде." Те не казаха нищо. Не им пукаше нито за мене, нито за жена ми. Отиваха на купон и искаха да направят прекарването си приятно. Само не можех да разбера защо минаха през магазина. Може би, за да ни подразнят в тази приятна пролетна вечер.




   

* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories