bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Сделката®

 

 

Pano-Pavel Kostadinov

Георги Михалков

 

    ДИМИТЪР ОБИЧАШЕ ЕСЕНТА. Дните ставаха по-хладни, небосклонът се избистряше, озарен от езерна синева, дърветата пламваха като факли, листата на дюлите, ябълките и кестените се нашарваха, а гроздето натежаваше от дъхав сок.
    Сутрин, преди да отключи дъбовата врата на ателието, Димитър заставаше на прага и поглеждаше към отсрещните хълмове, чиито борови гори го зареждаха със сила за работа. Откакто дойде в балканското градче, животът му се промени. Потъна в ромола на планинския поток, който се спускаше през площадчето и пееше и денем и нощем.
    Преди две години го съкратиха. Беше офицер. Надя, жена му, го напусна. Върна се тук, в бащината си къща, постегна я. Още като дете се увличаше по дърворезбата. С часове дялаше от дървото животни и цветя. Дървото дишаше и тръпнеше в ръцете му като млада невеста.
    Направи олтара на новопостроения храм "Свети Георги", резбова таваните в старото кметство, където е историческият музей. Започна да изографисва и икони. Нае ателие на улица "Търговска", между магазините и работилничките на занаятчиите, които правеха сребърни и златни накити, съдове от кована мед и керамика.
    Колкото повече работеше, повече се увличаше и често последен затваряше ателието си. А вечер в съня му се виеха гранки и винетки, които вплиташе в дърворезбите си. Сега разбра какво значи божа дарба, също като жаждата в зноен ден. Пиеш, пиеш и все не можеш да се напиеш.
    В началото на есента взорът се рее, десницата укрепва, а на сърцето става леко, сякаш лети високо в небето.
    Димитър отключи. Вратата изскръца сякаш тихо възкликна. Влезе вътре, отвори широко прозореца, който гледаше към улицата, облече синята престилка и седна зад дъбовата маса. Днес трябваше да довърши иконата на Света Богородица. Беше му я поръчал Драголов, собственикът на хотел "Чинар", щял да я дари на манастира и искаше да е голяма, тежка, изписана по каноните на православната вяра.
    Както работеше приведен, долови шум от улицата. Сигурно пак беше група чужденци, дошли да разгледат градчето. Спря, надигна се от стола и надникна през прозореца, за да види коя е екскурзоводката. Искаше му се да е Нели. От две седмици не беше я виждал и вече я очакваше с нетърпение. Когато я съзря сред пъстрата група от възрастни туристи, ръката му омекна, а по лицето му се разля руменина.
    Нели беше двайсет и шест или двайсет и осемгодишна, дребна, подвижна като планинска пъстърва. Кестенявата й коса галеше раменете й, а бадемовите й очи, светеха като седеф. Бялата й рокля откриваше загорелите й от слънцето крака. Тя будеше у него вълнение, като бълбукащ минерален извор. Не можеше да скрие, че е влюбен в нея, а и тя не беше безразлична към него. Видя я за първи път преди година. Тогава Нели дойде в градчето с една група германски туристи. Съвсем неочаквано надникна в ателието му и го попита:
    - Може ли да влезем и да разгледаме?
    Димитър ги покани и германците прецизно разгледаха иконите. Преди да си тръгнат си купиха икони и пластики. Оставиха му доста пари.
    Оттогава Нели често водеше чужденци в градчето и не пропускаше да им покаже ателието на Димитър. Идваха шведи, испанци, гърци. Един англичанин дори му предложи да направи изложба от негови икони в Англия.
    След като разглеждаха ателието, Нели казваше на чужденците да се разходят половин час из Търговската улица, а тя и Димитър сядаха в кафенето на бай Васил "До чучура" , отсреща, за да изпият едно турско кафе, сварено на пясък.
    Нели беше завършила английска и немска филология.
    - Езиците ми се удават. Винаги съм учила с лекота - казваше тя. - Харесва ми да съм екскурзоводка. Непрекъснато пътувам, срещам различни хора.
    - А аз, когато докосна длетото, душата ми литва. В ръцете ми дървото е като дете и очаква да види в какво ще се превърне.
    Димитър не беше много сигурен дали Нели разбира какаво й казва, но тя го гледаше възхитена и леко отворените й устни имаха чудния цвят на азалия. Димитър искаше да й каже, че е решил да я извае, но не смееше.
    И сега Нели пак се изправи в рамката на вратата и звънкият й глас литна като медена камбанка.
    - Здравей, приемаш ли гости?
    - Разбира се. Влизайте, имам нови икони и нови резби.
    Групата днес беше от Австрия. След като разгледаха всичко, някои извадиха пари и започнаха да купуват.
    - Пак спечели - забеляза Нели.
    Австрийците се пръснаха като есенни листа по Търговската улица, а Нели и Димитър влязоха в кафенето на бай Васил. Бялата й рокля трептеше като лилия и Димитър вече беше решил да й каже, че често мисли за нея и има сериозни намерения.
    Нели опита глътка от гъстото кафе и го погледна.
    - Митко, отдавна искам да ти кажа нещо - започна тя.
    Димитър трепна, усети, че се изпотява. Понече да я прекъсне, да й каже, че и той си е мислел същото, но само преглътна, защото устата му пресъхна от вълнение.
    - Имам една идея - продължи Нели. - Често идвам при теб, чужденците харесват твоите икони и резби, купуват ги...
    - Да, така е.
    - И то на добри цени - добави Нели. - Ще водя всички групи при теб, но нали нямаш нищо против да делим парите от продажбите...
    Нели се усмихна.
    Димитър наведе глава. Това ли е искала отдавна да му каже? Той остави чашката с кафе. Отсреща се чернееше отворената врата на ателието, а на дъбовата маса го очакваше недовършената икона на Света Богородица.


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories