bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Дядо Коледа ®

 

 

Георги Михалков

 

 

    Приготвих се за най-хубавите празници Коледа и Нова година. За мен празниците са работни дни. Хората почиват, а аз работя. Те заключват домовете си и заминават за провинцията или за чужбина, а аз ги отключвам и влизам, за да си взема това-онова. Не знам как ще прозвуча, ако кажа, че съм професионален крадец, но както и да го кажа - така е. Не изпитвам угрезения. Някога, преди години, може би изпитвах, може и да съм се страхувал, но постепенно се усъвършенствах и дори съм горд със себе си. Малко са професионалните крадци като мен. Да крадеш е също професия, не - изкуство е, което малцина владеят. А аз го владея и всики път, когато пристъпя към поредната си акция, измислям нови методи на действие, кой от кой по-оригинален и по-необикновен. Превъплащавал съм се в данъчен инспектор, в генерал, в коминочистач, а веднъж дори се нправих на на народен представител. Хората ми се довярват, а това означава, че не съм обикновен крадец, а необикновен талант.
    Сега в навечерието на Коледните празници реших да се направя на Дядо Коледа. Много е удобно, хем си маскиран и никой не може да те познае, хем на никой не му минава през ума, че вместо да раздаваш подаръци си тръгнал да събираш подаръци.
    Насочих се към най-красивия и най-елегантен квартал. Метнах една торба на гърба и потеглих облеченн в червена мантия, червена шапка с бяла брада и големи бели мустаци. По улиците хората любопитно ме заглеждаха в колата и се усмихваха, сигурно си мислеха, че някоя фирма ме е наела да нося подаръци по домовете на богатите деца. Познавах добре квартала. Големите къщи приличаха повече на палати и замъци, отколкото на градски жилища. Просторни дворове с охранителни камери, алармени инсталации, а някъде и с огромни зли кучета. Представях си какви чудеса се крият в тези необикновени привлекателни къщи. Преди месец често наобикалях квартала и го опознах добре. Опознах и много от живеещите тук. Разучих навиците им, дневната им програма и всичко необходимо, свързано с работат ми. Бях се спрял на една елегантна къща, в която живееше младо семейство. Имаше камери, но не ме плашеха. Щяха да видят, че един Дядо Коледа влиза в къщата с чувал на гърба, а после да излиза.
    Бях пристигнал по-рано, спрях колата в края на улицата и изчаках младото семейство да отиде на работа. Всичко вървеше по план. Точно в осем часа голямата порта на двора се отвори и отвътре излезе един великолепен мерцедес. Както винаги в мерцедеса трябваше да бъдат мъжът, жената и малкото им синче. Мъжът беше известен строителен предрприемач, жената работеше в банка, а синчето го водеха в някаква частна детска градина.
    От края на улицата, притихнал в моята кола видях как мерцедеса бавно потегли към града. Моят миг настъпи. Излязох от колата, нарамих чувала и спокойно се отправих към къщата. Не беше трудно да отключа нито дворната, нито входната врата, имам богат опит и досега никоя врата не ми се е опряла. Влязох вътре и се слисах. Всичко бях предполагал, но никога не си и бях помислял, че вътре е такъв разкош. Отвън къщата не изглеждаше голяма; на два етажа с мансарда, но вътре беше като дворец с много стаи, с холове, с бар в приземния етаж с басейн и шадравани в хола. Обърках се, но опитът и интуицията ме водеха. Трябваха ми няколко секунди, за да се ориентирам. Насочих се към спалните. Прегледах ги внимателно. Избрах си няколко ценни неща - златни бижута, диамантена огърлица, скъпа камера, модерен фотоапарат... От спалните тръгнах по коридора към кабинета на предприемача. В къщата цареше дълбока тишина и аз бях пълновластен господар на този неземен рай, златно гнездо, свито в полите на планината.
    Влязох в кабинета, разгледах го внимателно. Компютър, шкаф с документи, сейф, на стената акварели, изглежда от известен художник. Не ми се занимаваше със сейфа. Не се знаеше какво ще намеря в него. Такъв голям предприемач едва ли си държеше парите в кабинета. Виж акварелите ми харесаха и бутнах един по-малък в чувала. Обичам изкуството, нали и аз минавах за човек на изкуството.
    След като се огледах още веднъж, доволен от добре свършената работа, излязох от кабинета и се отправих към външната врата, но малко преди да стигна до нея зад мен една друга врата се отвори и едно звънливо детско гласче прошепна:
    - Дядо Коледа не си отивай, аз те обичам.
    Обърнах се. Едно момченце ме гледаше с големите си, изпълнени с възторг очи.

 

 




* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories