bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

     

 

Тъжните песни на езерото®;

 

 

Love Love LoveЕвгения Йорданова

 

     ТЯ ГОВОРЕШЕ ЗА личния си живот в ефир. Беше най-нормалната луда, която някога, някъде се бе раждала. Диагнозата и беше щастливка. Обичаше музиката. Емоциите си изразяваше чрез танци. Не можеше да живее без любов. И тя обичаше. Обичаше живота такъв, какъвто е. Обожаваше утрините. Нямаше търпение да дойдат вечерите, защото тогава съзерцаваше звездите и мечтаеше. Тя колекционираше любов. Всеки миг от живота и беше любов.
     Един ден Ан реши да замине за няколко дни. Беше есен. Тръгна към Охридското езеро, което безкрайно много я привличаше. Там, на брега, наблюдавайки танца на охридската пастръмка, чиито бързи движения сякаш правеха леки вълни, тя чу песента. Някой свиреше на китара тъжна любовна песен. За нея любовта беше огнен танц. И тя ненавиждаше скръбните любовни песни. Много болка и мъка изплакваше китарата, но очите и не откриваха никъде "барда". После видя лодката, която идваше, и стария лодкар в нея. Момчето, което свиреше тъжните си песни, беше на около тридесетте. А момичето, на което той пееше-още по-младо. Когато лодката наближи кея, видя как момичето слезе от нея, като бършеше с длани очите си.
     - Извинете, освобождавате ли лодката?
     - Аз, да. - отвърна момичето.
     Ан приближи и попита стария лодкар:
     - Колко струва една обиколка на езерото?
     - Петдесет евро.
     - А момчето с китарата влиза ли в сметката?
     - Он е клиент као вас.
     - Днес ми се иска някой да ми свири на китара и да ми пее любовни песни и точно с тази лодка да обикалям езерото.
     - Важи! - усмихна се младежът. - Петдесет евро.
     - Само че искам весели любовни песни, а не тъжни!
     - Па я не знам. Сите са жални. Истината е, дека весели песни за любовта нема. Дойде ли любовта, после сев некой си тръгва. Тоя, що ,остава сам, пише песните и те за това тие са тажни. Можете ли да ми найдете текстописец, що се е оженил за своята изгора? Нема да найдете таков!
     - Още по-лошо, ако се е оженил за она, що е обичал, защо веке тоя въобще песни не пишува повеке, минал му е меракот - включи све в разговора старият лодкар.
     - А ти женен лиси? - попитах аз младия човек.
     - Яз ке се оженим, кога станам совершен, а до тогава ке си пеям тъжните песни за любовта.
     - Като пееш такива тъжни песни, виж какво направи! Разплака момичето! Ето, тя си отиде - продължих разговора си с него аз.
     - Она плаче от друго. Сакаме се, ама не ме аресуват нийните. Яз мога само да свирим и да пеам. Друго не можам.
     Момчето с китарата си тръгна. Аз седнах в едно кафене да изпия едно "каве" и продължих да гледам езерото. Красивата тишина отново бе нарушена от една кахърна любовна песен. До самото езеро двама мъже, прегърнали бутилки с бира, пееха песента за Биляна и винарите край Охридското езеро…
     Търся си място красиво, нежно и спокойно, където някой да ми изпее весела песен за любовта, ако може и да има езеро, море и птици. Пуснах съобщение в Интернет. Обади се един и ми поиска двеста евро. Видя ми се много скъпичко за една весела любовна песен. Реших да си я напиша сама и да помоля един приятел да ми напише ноти за нея.
     Отидох на езерото с надеждата да отпусна душата си и когато погледнах бистрата вода, помислих на колко ли любовни болки е било свидетел това място. После дойде ти. Погледна ме. Знаех, че един от нас ще си тръгне пръв и този, който остане, ще напише една нова тъжна любовна песен.



* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories