bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

          

Подаръкът®

 

 

DolphinesЕвгения Йорданова

 

     БЕШЕ БЕДЕН . Идваха големите коледни празници, а той имаше само празните си джобове, разбитото си здраве и желанието да и купи нещо, за да я зарадва. В новия век влезе безработен, с чувство за безполезност и че е изцяло зависим от нейната заплата. Живееха петнадесет години заедно. Бяха се събрали, след като животът ги беше поочукал здравата. Жена му го беше напуснала, по-точно бе го помолила той да напусне къщата, която бяха построили в годините на брака им. Тя не беше съгласна, че бедността не е порок. Мизерната му заплата не я удовлетворяваше, а той беше зодия Скорпион - трудно се намираше дори един ден в годината, който да му хареса. Не беше си избрал обаче сам зодията. Не че беше голям неудачник, но все така се случваше, че първият, който трябваше да напусне някоя работа, се оказваше той. Така или иначе, те се разведоха. Когато остана за кой ли път на улицата , без дом, без работа, той случайно я срещна. Тя беше добра жена. Готвеше му. Переше го. Грижеше се за него. За нея най- важното нещо бе да има човек до себе си, да не е сама в нощите, които и се виждаха кошмарно страшни в сивата и самотност. Тя нямаше нищо друго освен него. Рисуваше, но не така добре, че някой да и купува картините. Поради тази причина стана учителка. Учеше децата на изобразително изкуство. Естет в душата си, тя нямаше как да не го хареса, защото той беше висок, слаб, интелигентен и чувствителен мъж. Порокът му беше само, че бе по-беден и от църковна мишка.
    Както си вървеше по улицата веднъж, погледът му се насочи към възрастна жена, която плащаше на уличната сергия някаква детска книжка, за внучето и вероятно. Той проследи падащите от портмонето и пари. Закова поглед в петачката като котка, дебнеща мишката, и запристъпва към щандчето с художествена литература. Сърцето му биеше бързо, като на младоженец при подписване. Стигна падналата в калта петачка и бързо я настъпи с крак. После се наведе към земята, уж да си вземе нарочно изпуснатия от него ключ, бавно си вдигна крака и …онемя! Парата я нямаше. Отмести крака си … пак я нямаше. После обърна обратно към себе си ходилото на старите си износени обуща и я видя как красиво се бе залепила за подметката. Бързо си я прибра в джоба и заразглежда книгите, при това съвсем внимателно и сериозно. Едно заглавие му направи впечатление - "Остани при мен", от някаква непозната дотогава за него американска авторка. Това заглавие му допадна изведнъж и той погледна цената - три лева. Подаръкът беше купен. Така, поуспокоен, доколкото въобще можеше да бъде такъв, той тръгна към къщи. Междувременно заваля дъжд. Мокър до кости, докато се прибере, той забърка в джоба си да извади ключа. Там обаче ключ нямаше. Започна да претърсва всичките си джобове, за да установи накрая, че го е загубил. После се сети, вече съвсем премръзнал, мокър и див от ярост, как го бе пуснал сам на земята пред сергията. Забърза по обратния път под сипещия се като из ведро декемврийски дъжд. За негово щастие, ключът си лежеше все още там, под книжарската маса. Наведе се и с разярен поглед на стар гладен лъв, като го прибра в джоба си, с бързи крачки се запъти у дома.
    В коледната нощ, хремав и с температура, той седна на украсената от нея трапеза и и подаде кокетно опаковано пакетче с думите:
    - Да си жива и здрава! Ако не си ти, отдавна да съм в другото измерение. Благодаря ти. - Очите му сълзяха от високата температура.
    - Тя му поднесе своя също толкова мъничък подарък и с нетърпение се зае да разопакова своя. След миг на очакване и тишина, очите им се впериха един в друг и след още миг звучен смях изпълни стаята. Двамата държаха в ръцете си една и съща книга - "Остани при мен".

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories