bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

     

 

  Гости®

 

Camaguey Cuba

Евгения Йорданова

 

      ПИЕХА ЧАЙ в малката стаичка, единствената, която можеха да си позволят да отопляват в зимните месеци.
    - На нас ни трябва апокалипсис. Време е нещо много силно да ни разтърси, за да се вразумим - мислеше на глас Геро.
    - Не предизвиквай съдбата - с тези думи се обърна към него домакинята, като разбъркваше с дървената лъжица боба, който къкреше на печката.
    - Всички забравихме ужаса от голямото наводнение - отпи глътка чай и каза Симеон. Това беше най-добрият приятел на Геро.
    - Днес дойдохме при теб, за да ти се оплачем. Ето, виж рецептата. Как да ги купя, пустите лекарства, като цялата си пенсия трябва да дам. А и тя свърши. - с тих глас Геро я молеше за помощ.
    - Пълно унижение. Докъде стигнахме и двамата. Все едно ни няма. На никого вече не трябваме. Да се чуди и мае човек какво се случи, че хората толкова озверяха. Затвориха се в себе си и ето, една дума няма с кого да си кажеш. - Симо се закашля и спря. После засърба от чашата.
    - Стана лошо за нас, пенсионерите. Но нека не сме егоисти. Вижте какво става с младите. Взимат пари назаем и си купуват еднопосочен билет за където и да е. само и само да не останат тук. - вайкаше се Мария.
    - И по наше време сме виждали лошо. Ако не си с властта, значи си враг, но въпреки това, ако си мълчиш, живееш си спокойно. Паричките ти стигат криво-ляво. Всички екстри - безплатно. Жив си! - Симо запали цигара и продължи: - Уважавахме възрастните хора. Не е имало кой знае какво, но с баща ми и майка ми винаги сядахме заедно на масата. Сега младите я дойдат два пъти в годината. все са заети.
    - Така си си възпитал сина. Не си го направил човек. Значи като баща нищо не си направило - опита се да го подразни Геро. - Дъщеря ми има голямо семейство - три деца и болен съпруг, но не и се сърдя, че сигурно ми е забравила адреса. Останах в гарсониерата. Всичко им оставих на тях и сега мизерствам. Можех да си живея в големия апартамент, да го давам под наем и да си живея като твоя адаш горе, високо във властта.
    Симеон го погледна и попита:
    - Какво стана с твоята балдъза?
    - Овдовя. Пияницата, който и тровеше живота трийсет години, си отиде от света и сега, мисля, че е по-добре.
    - Трябва да и отидем на гости на по един чай. Сетих се за нея, голям мерак и имах едно време. То не се знае какво му е писано на човек.
    - Бобът е готов. Ще сложа и салатка от туршия. Сега сте при мен. Остаряхме, а мераците ви са същите... Хубаво ще направиш, като и се обадиш, да я уважиш. Кой знае колко самотна е, милата и каква тишина е около нея. само дано има какво да сготви.
    - Я да вземем тенджерата с боба и да вървим при нея.
    - Взимаме и туршията и тръгваме. Вече така се ходи неканен на гости. Иначе може и да не ти отворят.
    - Тя, като ме види, ще отвори, ще се зарадва.
    - Самотата е по-страшна и от глада.


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories