bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Котешки терзания

 

 

Going Fishing

Ели Димитрова

      


    СТОЯ И ПРОУЧВАМ В КАКВА ФАЗА на съня е Стопанката. Дали вече мога да се хвърля на косата й? Не дава, бе! А не разбира, че така й показвам обичта си. В началото й беше любопитно и май нещо се беше схванала, защото ме оставяше да се разхождам по гърба й и да й дърпам косата. После обаче реши, че я скубя, не можела да се среше... И край. Ама аз си знам. Като не ще с добро, я чакам да заспи. Свикнах вече да я обичам пък тя се сети да ме отказва. Не става така! Като в началото. Специално избрала баща ми, оорганизирала цялата работа, грижирла се за майка ми, на врата й спях...А накрая ме даде. Да се оправям. Та живях две години с други хора. И те ме обичаха, и аз тях. Но изядох едно пиле и почти се научих летенето. Влязох му в окото на оня и това беше. Върнаха ме обратно.
    А тука ме забравили. Всеки си препикал територията. Никой нищо не дава. Едва се научихме да се траем. Пък и то една джунгла... В къщата три поколения истерички. коя от коя по-гръмогласни. Е, с моята се спогаждаме. Два пъти ядох бой, защото не уцелих момента. Тя ядосана, аз скачам върху нея с чувство. Исках да й помогна, ама тя не ще. Накрая ме наби, а аз я изподрах. Замалко да остана без козина, но ми мина. И без това само нея си имам.
    Не че другите са лоши, но все дебнат каква беля ще направя. И викат повече.
    Кучето е най-важно. Все го вадят някъде, а после маха с опашка и гледа особено. Взех да ги чакам на вратата, но не разбраха, че и аз искам. После започнах да правя къде ли не тези неща, дето кучето ги прави навън, но и от това не спечелих кой знае колко. Но с кучето се спогодихме. Аз не му бъркам в очите, а той ме вози по плочките. Без майтап! Хващам се за козината му докато се гоним и преди да ме намери е голям кеф.
    Ама майка ми хич не ме иска. Отвсякъде ме гони. Но и тук намерих начина. Правя се, че не я виждам и всеки път се примъквам по-близо. Веднъж даже успях да се гушна в нея. Ама и тя спеше.
    Сега ще кажете, че съм малодушна сметкаджийка. Нищо подобно! И, ако искате да знаете, Стопанката ме обича. И по козината ме целува, и на главата й спя, даже по гърба й се разхождам...
    Ей, дават храна! Ще тичам, че пак няма да остане...

 

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories