bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

          

Зъбите

 

 

ChessЕвгения Чолова

 

     ИСТИНА Е, ЧЕ ЧОВЕК никога не знае на какви спътници ще попадне във влака, особен по линията Пловдив - София. От пълна скука - пътуването може да се превърне в безплатен театър.
    И сега така се случи. Докато на гара Вакарел вагонът се пълнеше с виладжии, бизнесмени и шумни ромски семейства - аз с досада извадих вестник, но от топлината не ми се четеше, затова го оставих на коленете си и се огледах наоколо. Седалките около мен бяха все още празни, с изключение на някакъв господин, седнал успоредно с мен през пътеката. Във вида му имаше нещо много странно, но в първия момент не можах да си обясня какво беше то. Обувките му бяха идеално лъснати, но някак прекалено изострени отпред. Ризата и панталонът бяха семпли, подбрани с вкус в пастелни цветове, но кой знае защо му стояха като защитна ризница. Лицето му също бе много особено. Определено интелигентно - с високо чело, преминаващо в плешивост, и брада - нито рядка, нито гъста. Изобщо човекът не беше нито грозен, нито красив и би минал за симпатичен, ако не беше някак не хармоничното скъсяване на челюстта, което придаваше на цялото лице впечатление за някаква незавършеност. Той седеше мирно изпънат на мястото си и не проявяваше любопитство към хората наоколо.
    Стресна ме висок, бодър вик:
    - О, адаш, здравей! Откога не сме се виждали!
    Гласът беше арабийски и много артистичен. Притежателят му бе мъж с прошарена коса, стегнато тяло и ведро лице.Макар и леко отминал средната възраст, той излъчваше добро самочувствие и някаква закачливост.
    - А-а ти ли си? - апатично отвърна на поздрава по-младият мъж.
    - Какво правиш? Как си? Добре ли си? - продължаваше бодрягата.
    - Ами както ме виждаш - кратко и ясно отвърна другият.
    - Изглеждаш ми някак угрижен - рече арабията с някаква подкупваща и лицемерна загриженост.
    - Не съм много добре със зъбите. Сега отивам до София да си ги поправя. Нали знаеш, човек като не може да се храни както трябва…
    - Е, ще си ги направиш, не се притеснявай.А иначе как си? Къде живееш?
    - У нас си живея. Не съм се местил.
    - А шах играеш ли още?
    - Когато имам време.
    - Голяма работа бяхме навремето. Искаш ли да изиграем една партия сега?
    - Давай. Кон на С3.
    - Пешка на Е5.
    Кой знае, може би двамата бяха много добри шахматисти, защото размениха няколко въображаеми хода с въображаеми фигури по въображаема дъска. Но по едно време арабията се отегчи и започна да разпитва събеседника си:
    - И какво направи с къщата? Дострои ли я?
    - Още преди две години. Имам пари за още една такава - в гласа на по-младия обаче не се долавяше радост от този факт.
    - А какво ще правиш тази вечер в София?
    - Ами ще отида на ресторант а утре рано-рано ще се оправя и хайде при зъболекаря.
    - Защо не ми дойдеш на гости?Ще спиш у нас и утре пак ще си отидеш при зъболекаря.
    - Не, не, не е удобно. Не искам да притеснявам жена ти и децата ти.
    - Какво ще ги притесняваш. Те са свикнали с гости.
    - Не, не - дърпаше се по-младият, като че съзираше в поканата на приятеля си някаква опасна клопка. - Утре сутринта трябва да стана рано, да си взема душ, да си измия зъбите.
    - Е, и в нас ще можеш да си ги измиеш. Какъв е проблемът. Хайде, ела да си побъбрим и да пийнем по едно питие - свойски го увещаваше арабията.
    - Не, не! - все по-мрачно се дърпаше другият. - Довечера съм на ресторант, после в квартирата и утре при зъболекаря. Знаеш ли колко е страшно да не си наред със зъбите? Не можеш да се храниш, а това означава, че не можеш да работиш и да живееш!
    - Мани тия зъби, бе! - с недоверие махна ръка арабията. - Зъбите, та зъбите! Ти гледай другото да ти е наред.
    - Всичко ми е наред - отсечено изреждаше по-младият. - Имам си къща, кола, работа, пари в банката…
    - А, бе, адаш, ти ожени ли се? - нехайно попита арабията.
    - Не - сухо отвърна другият. - Какво значение има това?
    - Питам просто - подсмъркна адашът му. - А сестра ти какво прави?
    - Не съм се виждал и чувал скоро с нея. Скарахме се за наследството. - Настъпи малка пауза. - Знаеш ли, искаха ме за кмет на нашето село на миналите избори.
    - Е, и избраха ли те?
    - Само няколко гласа не ми достигнаха.
    - А-ха. А шах вече не играеш?
    - Нали помниш, че откакто през осемдесета станах вицешампион и ми погодиха онзи гаден номер, че да не мога да замина за Щатите - се отказах от шаха. . Гласът му звучеше почти плачевно, като на човек тотално прекаран за всичко в живота.
    - Е, адаш, ти нещо много негативно си настроен - с престорено умиротворителен тон говореше арабията.
    - И как иначе? Като закъса човек със зъбите и не може да се храни пълноценно!
    - Мани тия зъби, бе! - почти му се скара арабията. - Другото ако ти е наред, много важно как са ти зъбите!
    - При тези думи той посочи джоба на дънковата си риза. - Ето моето чене е тук и какво от това? Много ми пука, знаеш!
    - Не може да не ти пука! Един уважаващ себе си човек трябва да има принципи. Ако отстъпи от тях - е свършен.
    Арабията му хвърли продължителен поглед като на луд за връзване.
    - Виждам, адаш, че много си се променил. Я гледай по-ведро на живота! Зъбите не са най-важното нещо. Затова човек има тридесет и два зъби, но само един к.! - неочаквано завърши тирадата си арабията.
    - Не е вярна! - с непоколебима увереност отвърна другият. - Ами извънземните? Те са най-интелигентните същества, макар че са безполови.
    - Извънземните? - Арабията беше поразен. - Ама ти вярваш ли в такива работи?
    - Защо да не вярвам? Аз даже по някой път си разговарям с тях.
    - Е, адаш, ама ти съвсем си се смахнал! И ще ти кажа, че проблемът не е в това, че нямаш зъби, а в това, че май нямаш к.!
    - Искаш ли да ти покажа, че имам!
    - Добре, хайде, сваляй гащите!
    - Веднага! - изсъска приятелят му и стана. - Гледай де, нали искаше да видиш!
    - Всички билети за проверка! - Кондукторът беше до нашето сепаре. - Пипнах ли те най-сетне! - обърна се той към младия мъж. - Жените в този влак от доста време се оплакват от някакъв ексхибиционист!
    - Но, господине, имате грешка… Той ме предизвика! - отчаяно нареждаше нещастникът.
    - Ха-ха-ха! И с какво те предизвика, любопитно ми е да знам! - гръмко се изсмя кондукторът, при което грубо издърпа младия мъж от купето.
    Арабията се огледа виновно.
    - Аз му казах на моя адаш, че зъбите не са най-важното нещо, но той не ми повярва.Ето такива работи могат да ти се случат, като не обръщаш внимание на истински ценните неща в живота… - с тези думи арабията се изсули от влака на някаква малка гара преди София.
   



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories