bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

      

Гого-стихийното бедствие

 

The WorksДеян Михайлов

 

    ГОГО ВСЪЩНОСТ СЕ КАЗВАШЕ ГЕОРГИ, но това не попречи на майка му да го нарича Гого още от най-ранна детска възраст. Това беше и причината, поради която Гого взе паспорт с петгодишно закъснение, защото винаги когато служителката го питаше: "Как се казвате?", той отговаряше "Гого", а под такова име нямаше човек в града.
    Ако трябва да сме честни Гого, беше едно прогресивно затъпяващо същество с голямо самочувствие, къдрава коса, стояща като изсъхнали макарони, черни и малки бързоподвижни очички, издут корем и хилави ръце. Гого беше тъп не само защото майка му го биеше до 17-тата му година с точилка по главата, но и защото не учеше много. Всъщност единствените му високи оценки бяха 3 и половина по физическо и 4- по изобразително изкуство.
    Гого живееше сравнително еднообразен живот - от понеделник до петък на училище, петък вечер гледане на порно, събота до обяд спане, след това три бисквитки с какао, докато гледаше за кой ли път епизод от "Ласи", събота вечер дискотека, където винаги задължително изпиваше 20 грама водка, а след това наблюдаваше редовните побоища пред дискотеката. В неделя Гого отделяше цялото си време за подготовка на домашната работа, което в случая значи спане над учебник по химия или физика.
    Когато завърши Селскостопанския техникум в Долни чифлик, Гого не влезе в казарма, защото военните не го искаха. Младото момче още си спомняше думите на един строг офицер: "Докато аз съм жив, ти в българската армия няма да влезеш...". Реакцията на военните беше продиктувана от факта, че Гого саботираше военния процес, продавайки в свободното си време въшки на войниците от поделението до тях.
    И тъй като не беше зает с нищо, Гого тъпееше и се потеше лежейки на дивана и гледайки нискобюджетни екшъни.
    Един ден младото момче влетя в хола, където майка му ревеше заради развитието на действието в "Дързост и красота" а баща му доизпиваше третата си чаша мастика, обилно смесена със зелева салата. Гого изгледа двата субекта, праставляващи родителското тяло, пое си дълбоко въздух, изпъчи гърди и най-гордо и силно извика: "Аз ще уча!". Майка му не реагира, защото по същото време Рич Форестър сваляше Брук Лоугън, а това беше важно. Бащата погледна сина си и гаврътна поредната чашка. Видял, че трябва да бъде по-убедителен, Гого спря телевизора на майка си и отне шишето на баща си
    "- Какво има, мами?"- запита майката.
    "- Аре дай бутилката ве, говедо!"- възропта бащата.
    "- Искам да ви кажа, че ще уча висше образование!"
    "- Че ти кога свърши техникума?"- запита учудено бащата.
    "- Гого, ти си тъп, но след като искаш учи, вземи пари от шкафа и тръгвай, а сега пусни телевизора, щото изтървах филма...!"- даде своята благословия и майката.
    Гого взе каквото трябваше, сложи си два лука и буца сирене в торбата и тръгна към Варна. Мечтата му бе да завърши Варненския свободен университет - ах какви работи беше чувал за там...
    Гого влезе в сградата на това заведение, за което някои мислят, че е университет, и се запъти към фоайето, за да се запише или каквото там трябваше.
"-Запувядайтиии"- го посрещна една ниска, трътлеста и воняща на пот, студентка от четвърти курс.
    "- Искам, таковата...да уча".
    "- Оооо, тувъ ие многу дубрие" - изхили се с развалените си зъби ниската - "како шъ учити?"
    "- Ем кво има?"- запита Гого.
    Щиляна му изреди всички специалности три пъти и след като видя, че Гого не я разбира, го записа в специалност "Моден дизайн" и му връчи една бележка.
    "- Сиа утиди ду третиъ итаж и там ши ти дъдът ноа билиежка, оттам утиди нъ читвъргия итаж да земиш ощи ина билиежка и слиед туй утиди ду стая 308, там ши ти дъдът ощи инъ билиежка, след туй ила при миен"
    "- Ааааа"- беше единствената реакция на Гого.
    За 12 часа той успя да изпълни препоръките на Щиляна и отиде да спи на плажа, докато започнат изпитите за влизане.
    На уреченият ден Гого изяде последния си лук, малкото сиренце, сложи бяла копринена риза, нахлу вълнения панталон и се отправи за изпита. В залата имаше две дрогирани техноманиачки, три момчета с обратна сексуална ориентация, както и някакъв който сам говореше на себе си. Всички кандидат-модни дизайнери. След два часа чакане най-накрая се вясна някаква откачалка с мръсна коса и дрехи съшити от самата нея, за която се разбра че е преподавателка.
    "-Добре дошли!"- започна тя и набързо разясни изискванията си.
    След три месеца Гого бе приет в свободния университет на първо място с най-висок успех - 3.25, поради което беше освободен от такса, защото бе отличник на цели три факултета.
    На 7 октомври рано сутринта гъстата мъгла, лекият дъжд и трите улични кучета не попречиха на Гого, облечен в униформа, да се намъкне във втория претъпкан и вмирисан безплатен автобус. В момента, когато возилото се изравни с първия безплатен Гого изкрещя: "- Не всичко е парииии...", след което се самовзриви и безскрупулно изби студентите от двата автобуса. Жалък и подъл атентат на 14 км. от ВСУ.
    След два месеца един амбициозен следовател установи, че зад всичко това стои ректорката на университета, Анна Недялкова, която бе убедила Гого да избие възможно най-много студенти, за да може да вземе парите от техните застраховки-живот...
    Колко жалко наистина!

 

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories