bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

Корабокрушенци

 

Bora Bora French Polynesia

Деян Копчев

 

   ПЪРВА ЧАСТ

 

   РАЗПУСКАХ В "МАЛИБУ". Бях пиян. Не го попитах кой е или какво иска, когато дойде и седна на масата ми. Продължих да отпивам на мазни глътки от мартинито си, а той явно решен да ми покаже, че при него няма пет - четири или горе - долу, изстреля молбата си.
   - Името ми е Франки. Искам да убиете жена ми. Разбрах, че сте професионалист.
    Без много да му мисля паднах от стола.
    - Професионален съм. - скалъпих, докато се изправях.
    - Цената няма значение...
   Напоследък никой не се интересуваше от услугите ми, затова се чух да казвам:
    - Приемам.
   Вдигнах тост и заспах.

2

    Хората ме дразнят. Не всички, но повечето. Може би затова професията ми е тясно свързана с тях. Името ми е Андрю Чукански. И съм професионален наемен убиец.

3

    Събудих се към осем с намерение да потичам в парка. Станах, измих си зъбите и пак си легнах. Към десет и половина слънцето напористо печеше през прозореца ми. Станах. Работех в къщи. Бях си направил офис в съседната стая, където сега звънеше телефонът. Вдигнах.
    - Чукански. - представих се.
    - Ало, Франки е.
    - Ъ?
    - От снощи? - поясни - В "Малибу"?
    - Спомних си.
    - Минете да доуточним недоуточненото. Към три?
    - Ще дойда. - посвети ме и затвори.

4

    Франки беше висок и изискан. Подаде ми ръка и се здрависахме.
    - Вчера заспахте и не можахме да се доразберем.
    - Възможно е, - признах и му посочих канапето срещу бюрото ми - заповядайте.
    Разлях по чашка, а той ми припомни за какво става въпрос. Запалих цигара. Когато от нея остана само фас Франки вече беше свършил.
    - Значи, - замислих се - жена ви заминава в командировка с кораб. Къде ще сте вие през това време?
    - В Европа.
    - Добре, - почесах брадичката си. - мога да я удавя. - предложих.
    - Оставям избора на вас. - усмихна се и ми подаде дебел зелен плик - Другата половина когато параходът се върне с пасажер по - малко. Заминавате в сряда сутринта. Всичко е уредено.
    Налях по още едно. Франки извади папка.
    - Тук има информация за нея. Снимки, биография, разбрах, че ги изисквате.
    Прибрах документите. Когато си тръгна ги прегледах. Жена му беше типична красавица, която изисква много пари и малко любов. Но красотата компенсираше глупостта и наглостта. Отделих някои от по - добрите й снимки.

5

    Когато се събудих корабът се люшкаше като танцьор на ламбада. Отвих се и скочих на пода. Под нямаше. Навсякъде вода. Чувах крясъци, трошащи се предмети, а пред вратата ми двама се биеха. Внезапно параходът изпращя и многозначително поде посока вляво и надолу. Сега...си еба майката!

6

    Намирах се на остров. Бях се изкачил на най - високата му точка - един обезпалмен хълм, и наблюдавах синия хоризонт, който ме обкръжаваше. Бях се превърнал в Робинзон Курозо. Трябваше ми план за действие. Като за начало реших да намеря някое безопасно място за през нощта. Когато се свечери се намирах на един сравнително удобен висок клон. През нощта беше нощ. Лежах на дървото и гледах небето. Звездите бяха толкова много, че ми разказваха играта на очите. Навсякъде - блестящи, искрящи, мигащи, светещи, падащи. Беше тихо и спокойно. Почти приятно. Чувах само прилива. Заспах.

7

    На сутринта бях жив. Слънцето печеше. Морето наподобяваше аквамариново огледало. Влязох да поплувам близо до брега. Трябвяше да тръгна на оглед.
    Бродех из острова. При други обстоятелства той щеше да ми се понрави. Беше съвършен. Плажове с кристална вода. Чист, бял пясък. Палми. Слънце. Всеки ден навлизах по - навътре из джунглите. Съградих си паянтова колиба. Натроших прътове за риболов. Заживях на острова.

8

    Когато видях перката й бях прекалено далече от брега. Плуваше бавно и за момент си помислех, че ще ме отмине. Внезапно промени посоката си и заплува като шибано торпедо към мен. Окензах се. Перката й пореше водата. Заплувах с всичка сила обратно към сушата, но нямаше смисъл. Обърнах се, но не я видях. Беше се потопила. Гмурнах се и я фокосирах на метър от мен, устремена към черния ми дроб. Светкавично се извъртях и се разминах с огромните й челюсти на по - малко от най - малкото. Отплува и в далечината направи завой. Не виждах къде съм изпуснал пръта за риболов. Изплувах да си поема въздух. Очите ме боляха. Сърцето се луташе из петите ми. Изведнъж установих колко ми се живее. Акулата се стрелна отново. Сега тя играеше моято игра, а аз бях жертвата. Заби носа си в корема ми. Сякаш върху гърдите ми бяха изпуснали топка за боулинг. Изкара ми въздуха и се нагълтах със солена вода. Вдишах за секунда, после забих ноктите си в нея. Някакси успях да я изтласкам над себе си. Трябвяше ми въздух. Бях се гмурнал прекалено дълбоко. Погледнах нагоре и видях слънцето през водата. Осветяваше пръта, който безучастно се носеше по повърхността. Изстрелях се нагоре и го сграбчих. , малко преди акулата да ме захапе за десния баджак. Забих импровизираното острие в тялото й и тя светкавично ме пусна и се отдалечи. Водата смени цвета си от аквамаринов на токущо си еба майков тон. Заплувах към брега, но болката в крака ми ме караше да потъвам. Стигнах пясъка и се довлякох на безопасно разстояние от водата. Погледнах към мястото на схватката. Акулата се отдалечаваше.

9

    Малко след това нещо причерня, пригърмя и природата ми разказа играта. Дъждът валеше. Гръмотевиците трещяха. Ни луна, ни звезди - тъмно като в ... От време на време светне някоя светкавица, раздере небето и освети морето. А то приличаше на планинска верига. Огромни планини се приближаваха към брега и се разбиваха с несравним тътен. После пак мрак. Само звуци. Трошаха се клони. Маймуните крещяха. От време на време и аз.

10

    На брега бе изхвърлено някакво животно. Отдалече приличаше на акула. От близо също. Беше акула. Гледах я. Чудех се дали е безопасно да се приближа. Хищникът все още мърдаше. Представих си как се приближавам и ми гепва крака. И докато аз пищя от болка, тя грубо се оригва. Изчаках я да си каже и последната молитва. После изчаках още малко. Когато се приближих забелязах, че вляво над перката си акулата имаше дълбока рана. Като че ли от прът. Досега се хранех само с кокос от кокосовите орехи и пиех млякото им. Това сега си беше истинска храна. Завлякох акулата далеч от морето. С несравним труд запалих огън, но бях щастлив корабокрушенец.

11

    Раната ми не беше напълно заздравяла и болката ме караше да куцам. Това обаче не ми пречеше да навлизам всеки ден все по - навътре из джунглите на острова. И в един прекрасен ден зад един хълм дочух гласове.
    Внимателно надзърнах и установих, че не съм сам (в смисъл, че тук има и други хора). Бяха двама - мъж и жена. През долинката, в която бяха съградили колибите си, течеше малка река. Бяха оборудвани по - добре от мен. И не се учудих, като видях част от корпуса на кораба да лежи изхвърлен почти на брега. Огледах лицата им. Едното напълно непознато и едно познато. Лицето на жената беше лицето от снимките на Франки. Мамка му! Беше по - красива отколкото на фотоса, над който праснах пердашка. Не бях контактувал с хора повече от две седмици. Огледах се. Свечеряваше се. По небето звездите вече светеха. Бях с разпрани дрехи, рошав и зажаднял за секс. Изправих се и затичах куцайки към долината.

ВТОРА ЧАСТ

1

    Казваше се Заб. Бeшe се гмурнал и вадешe поредния куфар от кораба. Почти стигна повърхността, когато видя размазаното й очертание във водата. Беше на около десетина метра от него. Изпусна куфара и заплува към брега. Разстоянието не бе голямо, но според скоростта, с която се движеше акулата шансовете му бяха отрицателни. Почувства се захвърлен, изоставен и обречен. Обърна се. Делеше ги по - малко от метър. Профуча покрай него и отплува. Забеляза, че над перката си акулата има дълбока дупка, от която изтичаше кръв. Заплува към сушата. Чувстваше се по - истински и по - жив отколкото е бил през целия си живот.

2

    По небето нямаше следа от облак. Дремеше на плажа, когато той дойде. Имаше още трима оцелели. Две жени и един мъж.
    - Свободно ли е до теб? - попита го. Той му кимна да заповяда и се понадигна. - Заб ли беше? - поинтересува се за името му.
    - Ъхъ.
    - Аз съм Ним.
    Полегна до него и се загледа в небето. Беше около двайсет и три годишен.
    - Накъде беше тръгнал? - попита го.
    - Към Маверикс.
    - Сърфист ли си?
    - Ъхъ.
    Свечеряваше се. Звездите се появяваха една по една.
    - Абе майната му! - измърмори и се обърна с намерение да поспи.

3

    Слънцето още не бе изгряло. Беше студено. Всички спяха. Само Ним го нямаше. Заб си наплиска лицето с вода от реката, която минаваше през долината им. Утоли си жаждата, разсъни се, протегна се, подпръдна и тръгнах да търси Ним. Той беше на плажа. Седеше и гледаше гладкото море.
    - Добро утро. - каза Заб, сядайки до него.
    - Как е?- прозина се - Погледни какво е изхвърлил приливът. - усмихна се и показа сърфа, който лежеше на пясъка до него.
    Слънцето бавно се подаде над синия хоризонт.

4

    Казваше се Барбет. Беше повече от красива. Но в момента, в който си отвореше устата ставаше непоносима. Имаше някаква мания, че мъжът й иска да я убие. Затова и тръгнала на тази командировка.
    - Може би корабът потъна заради него. - предполагаше - Нищо чудно да е подкупил някой или там както се казва. Човек с неговите възможности може да си позволи всичко...
    Грейо беше възрастен азиатец и почти не говореше. Само кимаше и се хилеше.
    Втората мацка се нравеше на Заб. Беше около двайсет и седем, и осем годишна с пищни форми и красиво лице.

5

    Вятърът биеше жестоко. Дъждат неуморно се сипеши върху корабокрушенците. Палмите бяха почти легнали. Вълните бяха огромни. Бурята продължаваше вече втори час. Барбет се беше свила в единя ъгъл на подслона и хъркаше. Грейо и мацката също спяха. Ним го нямаше. Заб не беше толкова притеснен за него, колкото любопитен къде е. Внезапно той се появи. Беше гол. Заб не знаеше как точно да отвърне на погледа му.
    - Чакам те на големия плаж. - прошепна и отново изчезна.
    - Ъ? - не разбра. Не го чу да повтаря. Почуди се малко. Наметна се с една шуба и излезе.
    До плажа се стигаше през една малка джунгла. Докато минаваше през нея си помисли, че ада изглежда точно така. Стигна големия плаж.

6

    Беше тъмно. Слънцето отдавна бе залязло, а пясъкът изстинал. Плажът беше пуст. Морето приличаше на кошмар. Вълните бяха несравними. Издигаха се на огромна височина и се разбиваха с ужасяващ грохот. Мънички кристалчета пяна достигнаха до него и овлажняваха лицето му. Поредната вълна се разби. Беше огромна и завладяваща. Ним седеше на пясъка и галеше сърфа си, загледан във вълните-планини. Заб разбра за какво става въпрос, но не каза нищо. На Ним просто му трябваше свидетел. Това бе той.
    Вълните постепенно станаха по - големи. Забеляза, че там навътре в морето, плува кораб. Виждаше стотиците му светлинки. Ослепителни и ярки. Корабът бе голям.
    Светлините изчезнаха. Вече ги нямаше. Ним се изправи. Ужасът бавно се промъкваше и завладяваше душата му. Или корабът бе потънал или Тя се приближаваше. Но корабът не бе потънал. Светлините му бяха останали зад Нея. Леко потрепера и прокара длан по сърфа си. Вгледа се навътре в морето и му се стори, че Я вижда. Различаваше се от другите. Беше несравнима и зловеща. Гребенът й разпръскваше пяна. Беше широка и беше наблизо. Чуваше се глухия й тътен. Ним Я чувстваше. Огромната И маса и огромната И мощ. Тя бе могъща. Вълната съвсем наближи. Ним се обърна към Заб, който не знаеше какво да направи. Просто седеше и го гледаше. Той вдигна сърфа си и тръгна към морето. Преди да влезе отново се обърна. Заб очакваше той да каже нещо, но той само кимна, сякаш му благодареше, че не се опитва да го спре. След това влезе във водата. На Заб му се стори, че го зърна за миг малко след това. Пускаше се по най - огромната вълна, която някога бе виждал. И изчезна.

7

    Бурята продължи два дни и шест минути.

8

    Беше приятна и прохладна вечер. Небето бе обсипано с искрящи звезди. Барбет и Грейо отдавна сънуваха. Заб и Алийн лежаха на големия плаж от двете страни на малкия огън, който бяха запалили. Той се любуваше на плътните й устни, на зеленикавите й очи, на съвършената й фигура. Говореше й стандартните глупости.
    - Осъзнаваш ли колко нищожни сме двамата с теб? - замислено подхвърли. В отговор тя се усмихна. Явно доста й ги бяха говорили подобни. Затова Заб смени тактиката. - Сигурно нашата вселена е част от лайното на някакво същество, което дори не можем да си представим.
    Засмя се, но беше заинтересувана.
    - Разкажи ми. - подкани го.
    - Няма нищо за разказване. Просто ние живеем в гъза на някакво същество. Всичко - Париж
    Лондон, Дисниленд, морето, плажа, аз и ти на плажа - всичко е в гъза му. Сигуно има доста такива гъзове, което ще рече, че всеки гъз е отделна вселена, отделни светове, отделни планети. Схващаш ли, демек следиш ли ми мисълта?
    - Разбирам те напълно. - замисли се тя - Значи това ме прави толкова изключително нищожна, че направо се потискам.
    - А не трябва. - забеляза той.
    - Така ли?
    - Да, защото сигурно и в твоя гъз има вселена. Както и в моя, както и в гъза на Де Ниро.
    Тя се усмихна широко и на него му се прииска да опита вкуса на тези устни.
    - Знаеш ли кога работата сериозно се преебава? - попита я, шепнешком докато се навеждаше над нея. Тя затвори очи и подложи устните си. - Когато някой тръгне да сере... - целуна я. Устните им се сляха за повече от минута. Помисли си, че може да стои така до края на живота си. Но внезапно от лагера долетя зверски писък. И двамата скочиха и се затичаха натам. Когато стигнаха видяха труп, от който стърчеше прът. Барбет ревеше.
    - Помислих го за дивак, мамка му! Беше се затичал към нас. Клатушкаше се. Просто аз... се...уплаших... Господи! О, Господи...
    Грейо я утешаваше, но безуспешно. Заб погледна трупа. Колът за риболов, който Барбет бе забила в стомаха му, зловещо стърчеше. На десния си крак убитият бе стегнал плат, под който се виждаше рана, почти заздравяла. Това бе причината за куцането му. По - късно се установи, че трупът се казва Андрю Чукански.

ТРЕТА ЧАСТ

    Морякът почука на каютата на капитана.
    - Влез. - дочу дрезгавия му глас.
    - Извинявам се капитане, сър, за безпокойството.
    - Какво те гризе, Григорий?
    - Мисля, че зърнах хора на един от островите, капитане, сър. - сподели морякът.

 

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories