bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

     

      

Живот втора употреба

(VII част)

 

Dolomites Italy

Димитър Бежански

 

    ПИРАМИДА


   СЕДИМ В ГАРАЖА на Кирето аз, Пешо, Драган и Бухала и пием мастика. Времето навънка топло, слънце пече - бе, кво да ви разправям - точно мастикарско време.
   Пием си ние мастиката и аз предлагам:
   - Искате ли - предлагам - да направим пирамида?
   - Бе, ти си луд! - отвръщат и тримата. - На тая жега! Па и да не сме фараони, та да правим пирамиди!
   - Не, бе! - викам им. - Не египетска пирамида, а такава като варненските!
   - В никакъв случай! - още повече се дърпат те. - За такава работа се влиза в панделата!
   Виждам, че пак не са ме разбрали правилно, и обяснявам бавно като на олигофрени:
    - Не става дума - казвам - за финансова пирамида, а за мастикова! Обърнете внимание - мас-ти-ко-ва! А сега внимавайте! Значи аз поръчвам на Пешо една мастика. А той в отговор ми поръчва две. Драган също поръчва на Пешо една мастика. Пешо в отговор - две. Бухала и той - една мастика на Пешо. Пешо на Бухала - две. Разбрахте ли сега?
   - Другите не знам кво са разбрали - вика Пешо, - обаче аз разбрах, че от цялата тая работа аз ще съм прекаран!
   - Защо? - питам.
   - Как, защо, бе, как защо?! - дръвчи се Пешо. - Проста аритметика - поръчвам шест мастики, а пия три.
   - Това е само при първия кръг! - прекъсвам го. - Защото ще има и втори! Тогава вече ти ще си поръчал дванайсет мастики, а ще си изпил шест!
   - Значи минавката е още по-чепата! - ядосва се Пешо. - Що ме правиш на баламурник!
    Разбирам, че наистина имам работа с олигофрен и продължавам обясненията още по-бавно:
   - Пешак, слушай внимателно и разсъждавай! След втория кръг ти наистина ще си поръчал дванайсет мастики и ще си изпил шест. Спор няма! Но за сметка на това всеки от нас Драган, Бухала и аз ще сме изпили само по четири мастики. Следователно ти, с твоите шест ще си пиян като релса, а ние с нашите четири все още ще сме кукурячета! При което, значи те хващаме и те занасяме у вас! Чакай, не ме прекъсвай! Това днеска! Утре пирамидата се завърта! Всички викаме по една мастика на Бухала, той на нас - по две! После ние - още по една на Бухала, той на нас - по две! Накрая - Бухала пиян, ние трезви! И го носим у тях! На следващия ден...
   - Ясно! - прекъсва ме Пешо. - Така съм навит!
   Другите също се навиха.
   И оттогава вече цяла седмица си правим пирамидката и си живеем задружно като първокласници. Днес - аз кьоркютук! Носят ме! Утре - Драган! Носим го! И пирамидата ни никога не рухва! Защото в основата й стоят трезви и честни хора! А варненските пирамиди защо се разнебитиха? Защото там всеки мисли първо за себе си, ето затова! Не, дами и господа! Така здрави пирамиди не се правят! Ако не вярвате, питайте фараоните! И Драган, и Пешо, и Бухала!
   — Ало, Кире, дай на всички по две мастики от мене!


       СВИНСКА ИСТОРИЯ


   Застуди ли се времето, падне ли първият сняг и започват да се разправят разни небивалици за прасета. Дори и вестниците ги описват.
   В нам кое си село нам кой си решил да си коли прасето, то обаче се измъкнало изпод ножа, съборило оградата и се напъхало в здравната служба, където сръчният фелдшер първо му ударил една инжекция с приспивателно, а после най-спокойно го разфасовал с подръчни хирургически инструменти.
   В друго село пък друго прасе също побягнало, но не се набутало при фелдшера, ами хванало гората. Там се сдружило с други избягали прасета, организирало нещо като хайдушка чета или партизански отряд и тръгнало да мъсти за загиналите си побратими посредством нападения на мандри, палежи на кметства и разлепване на позиви.
   Говори се и за някакво прасе, което прокопало тунел под кочината, измъкнало се през тунела, пресякло нелегално границата и сега пращало писма от Канада. "Живот си живея в Канада - пишело то в писмата. - живот си живея благодарение на канадското дружество за защита на животните. Мъчно ми е само. че тука не се хваща българската национална телевизия."
   Имаше и случай с едно прасе от някакво село край град Добрич, което, след като избягало, постъпило в цирк "Добрич", станало звезда и сега хем обикаля света, хем никому и през ум не минава да прави от него суджуци. Как ще правиш от звезда суджуци?! Може ли от Ален Делон да правиш суджуци?! Или от Сашка Васева да правиш суджуци!
   Друго прасе от Пернишко пък прогонило стопанина си и заживяло със стопанката на съпружески начала. Стопанката била много доволна и дори се хвалела на комшийките: "И оня беше свинче, и това - свинче! Ама това свинче барем не пиье!"
    И още много подобни свински истории се разказват, скъпи приятели. И забележете - колкото по го няма прасето на трапезата ни, толкова по го има във фолклора ни.
    А това вече наистина е свинска история!


       ВТОРА УПОТРЕБА


    Колегата Станчев купи кола втора употреба. Калниците й закърпени с марля и маджун, диференциалът й вие, балансът й чука, стоповете й са боядисани с лак за нокти.
    - Абе, това е! - вдига рамене колегата Станчев. - Втора употреба! Някой преди мене я е карал, карал, та душата й е извадил!
    Съседът Мишо пък си купува дрехи втора употреба. В някакъв магазин му ги продават на кило. Последният път си купил три кила ризи и кило и половина панталони. Като ги изпра. ризите олекнали с двеста грама, а панталоните - с триста. Освен това тук-таме се появили дупчици. По ризите - дванайсет, по панталоните - пет.
    - Абе, това е! - вдига рамене и той. - Втора употреба. Преди мене са ги носили, носили...
    А брат му Пешо, той пък си взе жена втора употреба. В махалата дори говорят, че била не втора, а сто и втора употреба.
    - Ами това е! - вдига рамене и той вечер в гаража на Кирето. - Втора, сто и втора!... Много важно! Аз нали си я такова... Аз нали си я обичам! Вярно, че преди мене са я обичали, обичали... Ама сега - к'во? Да я изхвърля ли?! Плюс това жена втора употреба се трае, ами вчера Кирето като ми пробута бира втора употреба?! На първата глътка още усетих, че тая бира някой я е пил преди мене! Ей това вече е кофти номер!
    Слушам ги и си мисля: кола втора употреба - бива, дрехи втора употреба - може, жена втора употреба - става, дори бира втора употреба се понася. Обаче какво да правя аз, като имам чувството, че живея живот втора употреба?


       БЕДНОСТТА Е ПОРОК


    Седя вчера в кафенето до кварталната поща и наблюдавам група пенсионери. Наредили се пред пощата на опашка за пенсиите и се оплакват от бедността си. Ама се оплаквааат! Млякото струвало нам колко си, сиренето поскъпнало толкова и толкова, а пенсиите не били вдигани от еди-кога си...
   В същото време на две крачки от тях едно момче говори по мобифон.
   - Ало! - вика момчето. - Ало, бе! Донеси ми ониа хиляда долара, щото ше доем и ше ти отвинтим главата! Разбра ли ме или не моеш да ме разбереш?
   След малко нов разговор:
   - Слушай, кифло! Дължиш ми хиляда марки! Как откъде, ма, как откъде? Три дни се чекнеш на мой терен! По триста марки - деветстотин! И сто за закъснението - хиляда! Носиш ги веднага, да не стават инфекции, ясно?
   Момчето врътва глава, пали цигара и набира друг номер:
   - Брато, ти ли си бе? Кво правиш? Обедваш? Кво обедваш, бе? Лелей, ти ме утепа! У таа жега - таскебап! Е, убаво, обедвай! Обаче слушай сега - онаа работа е готова, само че требе да кихнеш хиляда английски лири! Английски, английски, не италиански! Абе не става, бе! В долари не става! Партньорчето иска лири! Ами бем ли го що така, обаче така! Значи - хиляда лири до утре сутринта! Чу ли ме?
   - Серьожа! - свързва се с друг човек момчето. - Тука всьо готова, да знаеш! Нужна толька ти да переведеш ония десет тисачи франка и тавар уже твой тавар, панятна? Ама не можна завтра бе, Серьожа, не можна завтра! До тая вечорка са нужни, панимайш? Айде, переведи ги, браток, ти си знаеш по каким начинам! Бай, бай!
   През цялото време, докато момчето говори по мобифона, пенсионерите пристъпват от крак на крак, слънчасват на опашката и не престават да се оплакват от бедността си...
   Е, не беше ли прав Иван Костов, като каза преди време. че в България бедни са предимно мързеливите?
   Прав беше!
   Ето ви пример. Младежът за пет минути по мобифона си докара хиляда долара, хиляда марки, хиляда английски лири и десет хиляди франка! За пет минути! Но работи копелето! Ало - тука, ало - там!
   А тия дъртаци ги мързи един мобифон да вдигнат... Ами като ги мързи, да не се оплакват, че са бедни!


       ЕСМЕРАЛДА СЪЩО ПЛАЧЕ


    Сюжет за сапунена опера.


    Бедната девойка и кръгло сираче Есмералда Родригес е влюбена в Диего - син на богатия латифундиер полковник Габриел Лопес. Диего също е влюбен в Есмералда. Предстои сватба. В деня на сватбата обаче се разбира, че бракът е невъзможен, тъй като Есмералда е незаконна дъщеря на полковника и следователно - незаконна сестра на Диего.
    Есмералда плаче от мъка.
    Напълно съкрушена, тя се оттегля в манастир. Там Есмералда се сприятелява с монахинята Кончита. която й разкрива невероятна тайна. Всъщност не тя - Есмералда Родригес е незаконна дъщеря на полковник Габриел Лопес! Незаконна дъщеря му е нейната сестра-близначка Фернанда Родригес!
    Есмералда плаче от радост.
    После пита къде е сестра й Фернанда. Монахинята Кончита разкрива още една тайна: близначката Фернанда още като бебе е открадната от странстващо семейство на цигани-катунари.
    Есмералда плаче от мъка.
    Два епизода по-късно игуменката на манастира й съобщава, че ако желае, може да се откаже от обета си за безбрачие и да се върне вкъщи.
    Есмералда плаче от радост.
    В родния град обаче я чака нов тежък удар. Нейният възлюбен Диего вече не е между живите! Изяден е от крокодил по време на лов в долината на Амазонка.
    Есмералда плаче от мъка.
    Животът за нея губи смисъл. Отчаяна, тя решава отново да постъпи в манастир. Но ето че в града пристига отец Малкиадес, който преди месец е ходил да покръства индианците край Амазонка. Той съобщава на Есмералда. че Диего не е мъртъв! Диего е жив! Крокодилът, който го е нападнал, не е успял да го изяде напълно, а само го е изпохапал. Есмералда плаче от радост.
    Но отец Малкиадес не й е разказал всичко. След дълги колебания той решава да й разкрие цялата истина. Да. Диего е жив, но след случката с крокодила е загубил паметта си. Сега той смята, че е индианец и е женен за индианка от племето кариоки.
    Есмералда плаче от мъка.
    Животът й отново е безсмислен, единственият й път е пътят към манастира. Тя вече е изпрала и изгладила монашеските си одежди, когато в града идва семейство странстващи цигани-катунари. Една от циганките поразително прилича на Есмералда. Двете се срещат и Есмералда разбира, че красивата циганка е изчезналата преди години нейна сестра-близначка Фернанда.
    Есмералда плаче от радост.
    Тя разказва на сестра си за своята любов и за нещастието, сполетяло Диего.
    Докато разказва, Есмералда плаче от мъка. Фернанда я успокоява. Тя е научила много цигански магии, с които може да върне паметта на Диего.
    Есмералда не вярва. Фернанда се кълне в златния си пръстен и в циганския бог Джаго. Вече повярвала, Есмералда тръгва със сестра си към долината на Амазонка. Там двете намират Диего в племето кариоки и Фернанда наистина му възвръща паметта.
    Есмералда плаче от радост.
    Тримата се връщат в родния си град. Есмералда и Диего отново ще се женят. Вече нищо не може да попречи на щастието им. В деня на сватбата обаче Есмералда неочаквано ослепява. Местният лекар доктор Хуан Перес установява, че през последните години тя просто е изплакала очите си и отсега нататък до края на живота си ще бъде сляпа.
    Всички плачат от мъка. Сляпата Есмералда също плаче.
    Но ето че на другия ден в града пристига доктор Куин лечителката. Тя се е омъжила за своя любим Съли и двамата правят сватбено пътешествие из Латинска Америка. Доктор Майк Куин научава за нещастието на Есмералда. Трагедията на момичето така я разтърсва, че тя решава да прекъсне сватбеното си пътешествие и да направи първата в живота си очна операция. Съли я разубеждава. Доктор Хуан Перес - също. Доктор Куин обаче е непреклонна - тя ще оперира Есмералда!
    Операцията е успешна! Есмералда отново може да вижда! И да плаче!
    Целият град плаче от радост!
    (Край па седемстотин шестдесет и пети епизод. Очаквайте продължение.)
    Автор: Хосе Роналдо Санчес
    Консултант от българска страна: Д. Бежански


       ШАТОБРИАН ЗА ДЕВЕТИМА


    В гаража на Кирето можеш да срещнеш всякакви хора. Като започнеш с бай Боре от Требич, дето пие по осемнайсет мастики и чак на деветнайсетата вместо "чаша" казва "шаша" и свършиш с този, вчерашния образ.
    Сяда вчерашният образ на ъгловата маса и си поръчва водка.
    - Обаче - вика - Кире, дай ми от тая дето е най-менте! Щото аз друга не пия!
    - Аз па друга немам! - отвръща Кирето и: "трак" на масата сто грама царкировка.
    Отпива образът от водката, потърсва се и започва:
    - В шибана държава живеем, Кире, в шибана! Смяташ ли ти, че не мога и аз да карам Мерцедес? Мога! Обаче, защо?! За да ми го откраднат на третия ден ли?! Или да ми го гръмнат на петия! Ей затова си карам трабантчето. В цяла Европа му викат "Пръдливия Ханс", аз обаче си му викам "кола" и си го карам!
    Нова глътка от водката и пак:
    - Много шибана държава. Кире, много! Смяташ ли ти, че не мога и аз да гледам "Панасоник" с най-плоския екран в света! Мога! Обаче, защо?! За да ми разбият апартамента заради него ли?! Та покрай телевизора да ми откраднат и бурканите с лютеница! Не-е-е, имат много здраве! Гледам си операта от преди трийсет години, нищо че на нея Вяра Анкова излиза с мустаци, а Иван Гарелов по потник! Поне ми е спокойно!
    Още една глътка и отново:
    - Или друго нещо, Кире! Смяташ ли ти, че не мога и аз да отида в "Шератон"? Па уиски, па сода, па "Шатобриан за двама"! Не за двама! Шатобриан за деветима мога да изям аз, обаче защо?! За да ме одрусат с две хиледарки сметка и после рекетьорите да ме возят в багажник и да ми искат откуп в зелено! Цъ! Не съм съгласен! По-добре да си смуча тука от твоите ментета и да си замезвам после вкъщи с лютеница! А, наздраве! Пак глътка и пак:
    - Ако не ни беше такава шибана държава, Кире, смяташ ли ти, че аз щях да търпя вкъщи тая кръстоска между крокодил и носорог! Майко мила, каква жена щях да си взема! Клаудия Шифър щеше да припка след нея и да й се моли: "Како Пенке, може ли да се снимам с тебе!" Обаче, защо ми е сега такава жена?! Мутрите веднага ще я отмъкнат и ще я закарат на паркинга край Хасково! Ей затова, Кире, си търпя аз моята кръстоска и си трая!
    Допи си образът водката, поръча си още една малка, глътна я и нея, стана и си замина.
    - Кире - попитах, - к'ъв е тоя бе? Кирето вдигна рамене:
    - Според мен е малко откачен. Но иначе в едно е прав - държавата ни наистина е шибана!

 

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories