bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

      

     

Живот втора употреба

(VIчаст)

 

Dolomites Italy

Димитър Бежански

 

 

   ИСТИНАТА ЗА ИУДА ИСКАРИОТСКИ

 

" И като захвърли сребърниците в храма,излезе и отиде, та се обеси."

   Из Евангелие от Матея (27:5)

 

    ПРОЧЕЕ ИУДА НЕ БЕШЕ ЛОШ ЧОВЕК и продаде той Иисуса Христа не от злост, завист или греховни помисли. Подобно на Каина той бе човек земеделец, обичаше да сее, да жъне и да отглежда смоковници. И тъкмо една градина, засадена със смокинови дървета, на Изток от Йерусалим, бе легнала на сърцето му, сънуваше я Иуда нощем, а денем тя му се мержелееше пред погледа с короните си и с плодовете си. И затова Иуда склони да предаде Учителя на първосвещениците и старейте и да вземе мзда (награда) тридесет сребърника. Прочее тъкмо толкова му искаше търговецът за споменатата градина.
    И занесе Иуда тридесетте сребърника на търговеца и рече му: Ето ги. За тях продадох Учителя си и Душата си. Дай ми градината със смоковниците.
    А търговецът му рече, казвайки: Малко са.
    И се учуди Иуда: Защо казваш, че са малко. Нали толкова ми поиска.
    А търговецът му отвърна: Толкова ти поисках преди тридесет дни и тридесет нощи. Но тогава 30 сребърника бяха равни на 30 скили, 1 скила беше 5 динария, 100 динария се продаваха за 25 тетрадрахми, 1 асарий се заменяше за 4 кодранта, а 1 кодрант струваше 2 лепти - толкова, колкото вложи в съкровищницата на храма и оная бедна вдовица. Но минаха, както ти рекох, тридесет дни и трийсет нощи, фиксингът на динария се промени, скилата поскъпна с три тетрадрахми, асарият се повиши с една лепта, тетрадрахмата вече е 2 статира и 3 кодранта, 1 сребърник вече не е 5 динария, а 2, ще рече, че ако я искаш още градината със смоковниците, трябва да ми броиш 75 сребърника, или 2400 нови асария.
    И се хвана Иуда за главата, и заплака с кървави сълзи. И като плачеше, рече, казвайки: Елои, Елои, лама савахтани? (Боже мой, боже мой, защо си ме изоставил?)
    И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
    А Иисус, прочее, вече го водеха към Голгота.


    МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ


   Спомняте ли си, дами и господа? Това беше преди двайсет-трийсет години. Филмът е свършил, музиката е отзвучала, екранът е бял като съня на пеленаче... А ние седим вцепенени в салона. И въздишаме. Защото всичко това, което сме гледали допреди малко, не е истина. То става само на кино. То е една мечта, която в живота никога не се сбъдва.
    Мечтите бяха два модела - американски и съветски.
    В американския модел красиво и бедно момиче от Арканзас отива в Ню Йорк. Там то през деня шие илици в малка фабрика на Осмо авеню, а вечер ходи в склада на мистър Грегъри, където момчетата от квартала уреждат танци. Веднъж обаче момичето танцува с обаятелен джентълмен, който се оказва продуцент от Бродуей. Да се чудиш - какво търси той в склада на мистър Грегъри, но майната му! Те, продуцентите, са малко ексцентрици. По-важното е, че джентълменът от Бродуей се влюбва в красавицата от Арканзас. След две седмици тя вече е звезда от мюзикъла "Извади си револвера, Джо!", а продуцентът е неин любящ съпруг. Двамата са богати и щастливи. Край.
    В съветския модел събитията се развиваха по коренно различен начин. Наденка - колхозна птичарка и лудетина, изобретява нов тип трансформатор за доилни апарати. Разбира се, веднага тича с чертежите при председателя на колхоза чичо Гриша. Чичо Гриша обаче отхвърля чертежите. Първо, защото колхозът е птицеколхоз и в кокошарника доилни апарати не трябват, и второ, защото чичо Гриша, по причина на войни, революции и борби с кулачеството не е имал време да ходи на училище. С други думи - не разбира много-много от изобретения председателят. Наденка си тръгва разплакана. На входа обаче я среща партийният секретар Иван Ефимович. "Я да погледна и аз чертежите!" - казва той. Иван Ефимович също не е ходил на училище, но веднага разбира, че трансформаторът на Наденка е уникален. След две години Наденка завършва техникум и е избрана за делегат на поредния партиен конгрес. Когато се връща от конгреса, чичо Гриша доброволно й отстъпва председателското място, а на сватбата й с тракториста Ваня първия тост вдига Иван Ефимович. Той прочита и указа във вестник "Правда", с който Наденка е удостоена с държавна премия. Край.
    Така беше, дами и господа! Филмова мечта, която в живота никога не се сбъдва!
    Сега обаче и времената, и филмите са други! Сега, слава Богу, вече няма защо да въздишаме облещени пред угасналия екран. Това, което става на кино, вече го има и в живота. Във филма се трепят мафиотски босове. В живота го има същото - застреляха Крушата и Крокодила, да се готвят Слона и Портокалчето. Във филма скопяват едного с клещи. Е, на съседната улича пък колят едного с бичкия. Във филма крадат кола. Много важно! В нашата махала само на Пешо още не са му откраднали колата, ама причината е, че Пешо има Трабант и си го е качил на балкона. Във филма изнасилват ученичка на петнайсет години. А Коко Чифтето пък изнасили сетера на комшийката Мара. На три години! (Не Мара, а сетерът.) Във филма обират банка и заминават за Аржентина. Едни наши момчета пък обраха държавата и заминаха за Виена. Изобщо каквото в киното, това и извън салона! Как да не сме щастливи, дами и господа! Вече няма неосъществими филмови мечти! Мечтите се сбъдват! Дори и да не искаме!


    ИНСТРУКЦИЯ № 2000


   Нашата древна и млада родина, разделяйки се с миналото, кой знае защо взе, че се раздели и с разузнавателните си структури. По-рано имахме шпиони дори в Гренландия и в племето Алупа - Муту (жрецът на племето беше завършил ВИАС при професор Янчулев), а сега даже в братска Швейцария няма пукнат български разузнавач.
    Наново трябва да се изграждат мрежи, да се осигуряват конспиративни квартири, да се измислят пароли, да се съчиняват легенди. Дълга, трудна и главоболна работа. И понеже старите специалисти вече ги няма, а новите още не са специалисти, експертна група подготви комплект съвети към бъдещите разузнавачи, за да ги предпази от онези грешки, които най-често водят към провал.
    Предлагам част от комплекта на читателите, защото, знае ли човек - днеска читател, а утре току-виж му хрумне да се потопи в безбрежния океан на световния шпионаж.
   И така...
   Съвет първи: В Европа и в Америка, влизайки в заведение, никога не си поръчвайте студена бира. Веднага ще разберат, че сте българин. Там бирата се сервира само студена. Освен това не проверявайте за утайка в бутилката - в техните бутилки утайка, фасове, бурмички и прочие тела няма и не би могло да има. (Пример: През 1981 година в Мюнхен бе разкрит българският разузнавач Петър Попов с псевдоним Масажиста само защото редовно вдигал бирената бутилка срещу слънцето и търсел боклуци.)
    Съвет втори: Закопчавайте панталона си в тоалетната! Ако го закопчавате извън нея, околните веднага ще разберат, че сте родом от Балканите. (Пример: През 1977 година на летище Орли в Париж бе арестуван румънският шпионин Коста Драгостя с псевдоним Художника, защото продължавал да си закопчава дюкяна на петдесет метра от тоалетната. Не го спасява нито перфектният френски, нито фалшивата диплома от Сорбоната.)
    Съвет трети: Ако според легендата сте бизнесмен, журналист или изкуствовед, есенно време в никакъв случай не правете туршия - това е сигурен признак, че сте от Изток. (Пример: През 1979 година във Виена бе разконспириран разузнавачът Стефан Станимиров с псевдоним Професора само защото кършел клони в Пратера и под виенското колело се опитал да пече на тенеке червена капия.)
    Съвет четвърти: Не пейте! Колкото и пиян да сте, не пейте! (Пример: През 1984 година в чикагското метро бе заловен разузнавачът Харалампи Петрунов с псевдоним Готиния. След тринадесетото уиски Готиния влязъл в метрото и запял. Издали го както неравноделните тактове, така и думите от песента "Иванке, бог да те убие".)
    Съвет пети: Ако отидете при проститутка, плащайте веднага! (Пример: През 1986 година същият Харалампи Петрунов е псевдоним Готиния обещал на обслужилата го тайванска проститутка, че ще плати утре. Жрицата на нощта веднага звъннала в най-близкия полицейски участък и съобщила: "Цян чен май бюлген цък цък!", тоест "Бе тука май има някакъв български левак!" Залавят го в момента, в който увещавал красавицата да му изпере чорапите. И за тази услуга обещавал да плати утре.)
    Съвет шести и шестстотин и шести: Винаги отдавайте особено внимание на дреболиите! Както виждате, те най-често ни издават, че не сме истински европейци! По което впрочем на запад познават не само нашите шпиони, ами и нашите политици! И Бог да ви пази, скъпи колеги!


    В СВЕТА НА ПРЕКРАСНОТО И ИЗВЪН НЕГО


    Зима. Студ. Сточна гара. Кръчма.
    В кръчмата - одимено и уютно. Мирише на загоряла яхния.
    Край малка масичка до калорифера седят трима хамали, пият менте-мастика, замезват с кисело зеле от найлонов плик и спорят. Спорът им е литературен.
    - Пешо! Говориш като типичен екзестенциалист! - казва единият от хамалите - брадясал мъж с насинено око. - Не забравяй, че изкуството е субективно отражение на обективната действителност!
    - Ох, бай Никифоре. бай Никифоре! - въздъхва мургавият младеж с татуировка "Цура" на едната ръка и "Бухово" на другата. - Прекалено много си чел Белински, бай Никифоре!
    - Ти пък прекалено много си чел Сартр! - отвръща онзи с окото и отпива от мастиката.
    - Колеги, моля ви се, колеги! - басово се обажда третият хамалин - рус исполин с белег на бузата. - Говорехме за Шилер! Защо се отклонявате от темата?
    - Защото една творба не може да се разглежда извън контекста на литературния процес! - покровителствено се усмихва бай Никифор.
    Младежът с татуировките бърка в плика със зелето и също се усмихва покровителствено:
    - Нека не забравяме обаче: сам Шилер признава, че при него отправната точка са идеите, а не сюжетът! И това ли ще отречеш, бай Никифоре?
    - Не, това няма да отрека! - примирено вдига рамене брадясалият. - Шилер като каже нещо - казано е!
    И се обръща към кръчмаря:
    - Бучо, я сипи още по една мастика!
    Кръчмарят донася мастиката и пита:
    - Бе, момчета, кво ви става, бе?! Шилер-Милер - надухте ми главата! Кво е това от вас?
    - Как "кво", бе Бучо? - отговаря му русият с белега. Откак писателите земаха да се пцуват като хамали, ние па го ударииме на изкуство! Я, тури още едно шише у хладилника, структуралист такъв!


    ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИ ТИКВЕНИК ПРЕД ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКАТА


   Не знам кой дявол ме подкокороса. но и аз си турих телефонен секретар. Знаете я машинката, която, като ти звъннат, а теб те няма, тя казва: "Тук е телефон еди-кой си, ако искате да оставите съобщение, след сигнала разполагате с една минута, пю-у-ут!" Когато се прибереш вкъщи, пускаш записа и научаваш какви съобщения са ти оставени.
    Е, наистина, взех си беля на главата, казвам ви!
    Прибирам се вечер, прослушвам записа и чувам едноминутни съобщения горе-долу все от тоя сорт:
    "Стига се кри, ами ми върни най-после ония петдесет лева. че главата ти ще спукам, кретен с кретен!"
    Дрезгав мъжки глас.
    Разравям паметта си и установявам, че поне пет-шест души имат право да си искат "ония петдесет лева" и да ми спукат главата.
    Следващ глас - женски, мяукащ:
    "Ей, лъжльо! Какво ми обеща онази вечер, забрави ли? Нищо, ти може да си забравил, но аз помня, помня-а-а!"
    Майко мила! Коя ли е тази и какво ли съм й обещавал!
    Пак женски глас. Но не мяука, а направо реже ухото:
    "Слушай, мизернико! С мен може да си разведен, но с детето не си! Така че прати пари за маратонки, ако не искаш да дойда аз лично да ги взема!"
    Този глас ми е познат до болка. На бившата ми съпруга е. Доколкото я познавам, наистина ще дойде и тогава - Бог да ми е на помощ!
    Следващият запис започва с характерно хълцане. После чувам:
    "Трай бе, трай бе, бе яз че гоорим, бе! Ало, брато! Ние тука, рийш, сме се събрали, рийш, при Кирето! Ама страхотна гроздова има Кирето, рийш! Е, ако сега не станеш и не дойдеш при нас, да знаеш, че си последен боклук, рийш! Чекай бе, чекай да чуем какво ше каже, бе! Ало, ало! Ей, пияницо, ше доеш ли, или нема да доееш?"
    И така нататък.
    И така нататък.
    За двата месеца, откакто имам телефонен секретар, разбрах, че в очите на хората съм кретен, лъжльо, мухльо, мизерник, боклук, пияндур, педераст, некадърник, бандит, крадец, посерко, лигльо, кариерист, долен тип, галфон, олигофрен, безхаберник и лалугер.
    Тежко, много тежко е да научиш какво мислят хората за тебе!
    Сега разбирам защо в правителството още не са си инсталирали телефонни секретари.


    ЧУДНИ РАБОТИ СТАВАТ ПО БЕЛИЯ СВЯТ


    Към градския транспорт има две изисквания - да е удобен и евтин.
    Транспортът в нашия град отговаряше на тези изисквания с обратен знак - беше неудобен, но за сметка на това скъп. Ето защо хората предпочитаха да се возят предимно гратис. "Не стига, че се блъскаме като говеда - казваха си те - ами на всичко отгоре да дупчим и билети! Къде сте видели говедо да дупчи билет?"
    И се возеха гратис.
    По тази причина транспортната компания работеше на загуба. Нещо трябваше да се направи - или да подобри обслужването, или да се намали цената на билетите. Транспортната компания избра трети вариант - увеличи цената на билетите. С което се увеличиха и загубите, защото се увеличиха гратисчиите. Транспортната фирма реши да отвърне на удара. И то с два удара - отново увеличи цената на билетите, а паралелно - и броя на контрольорите.
    Така загубите й нараснаха още повече. Първо, защото на контрольорите трябваше да се плащат заплати, второ - защото гратисчиите се научиха да си правят фалшиви билети, и трето - защото пътниците взеха да бият контрольорите, така, че към тях трябваше да бъдат прикрепени бодигардове, на които също трябваше да се плащат заплати. И то по-високи от контрольорските. А в крайните квартали на града, редом с обявите "Възстановявам стари капачки", се появиха и обяви "Възстановявам стари билети".
    Транспортните шефове трябваше пак да измислят нещо. И измислиха. Вдигнаха още цената на билетите, назначиха още контрольори и още бодигардове и същевременно намалиха превозните средства.
    Намаляването преследваше две цели. От една страна се спестяват шофьорски заплати, а от друга - на всяко превозно средство се падат повече бройки от наличния контрольорободигардски състав, което в крайна сметка трябваше да доведе до печалба.
    Трябваше, но не доведе. При новите условия пътниците се научиха да правят вече и фалшиви карти, а съкратените превозни средства станаха толкова претъпкани, че никакъв контролен орган не можеше да се напъха в тях, а ако все пак успееше да се напъха, на следващата спирка биваше изхвърлян в насинено, нащипано и изподрано състояние.
    Транспортната фирма закъса съвсем. Сред шефовете й се запрокрадва идеята превозните средства да бъдат премахнати изцяло, а контрольоро-бодигардският екип да глобява пешеходците по улиците. В по-разширен вариант на проекта се предвижда глоби и по домовете. Тази идея обаче бе отхвърлена като крайно авангардна. Остана другата - най-старата и най-традиционната идея, а именно: да бъде организиран удобен и евтин градски транспорт.
    Точно тази идея бе осъществена.
    Но не в нашия град, а в друг.
    И не в нашата държава, а в друга. Казват, че хората там пътували не само с билети, но и с удоволствие. И транспортните им фирми печелели!
    Чудни неща стават по белия свят.

 

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories