bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

       

    

Живот втора употреба

(IVчаст)

 

Dolomites Italy

Димитър Бежански

 

     РЕЛИГИЯ И ИКОНОМИКА

   В КВАРТАЛНИЯ ГАРАЖ на Кирето можеш да срещнеш всякакви хора. Но най-често можеш да срещнеш бай Боре от Требич. Миналата седмица го срещнах пак. Седеше в ъгъла и пиеше гроздова с мезе тиквени семки.
   - Ела да ти кажем, що съм измислил! - повика ме бай Боре. Едно уточнение: бай Боре по произход е шоп, по професия - стрелочник, а по призвание - мислител.
   Взех си и аз една гроздова и седнах при него.
   - Та какво си измислил? - попитах.
   - Измислих как да се опраиме! - гордо заяви той.
   - Кой? Аз и ти ли?
   - Море! Яз и ти! Целата държава!
   - Сериозно?!
   - Най-сериозно! Слушай ме сега! Па нали си учен човек, можеш, ако сакаш, и да си записваш!
   Отпи бай Боре от ракията и започна:
   - Нали разправят, дека овци, говеда, свинье - сичко е изклано и изнесено по странство! Такааа... Яз мислих, мислих и те що измислих! Първо требе сите, целио народ, да станеме мохамедани! Сещаш ли се защо?
   - Не! - признах си аз чистосърдечно.
   - Оти мохамеданите свинско не ядат, те затова! Така за година-две свиньете па че се наплодат! Това първо. После сите, целио народ, че станеме индийци. Това второ. Оти за индийците кравата е свещено животно и един индиец никога нема да ти заколя крава! Така за една-две години че се наплодат и говедата.
   - Сега вече схващам идеята - прекъснах го. - Ами после?
   - После че станеме ескимоси, оти па ескимосите не ядат овчо! Така за десетина години че си стъпиме на ногите и па че станеме православни, ако църквата не се нацепи дотогава ептен. Ако па се нацепи, че станеме италиянци-католици, оти италиянците ручат жаби, а по нашите гьолове барем жаби - дал Господ! Те това съм измислил! А сега окни още по едно ракиче!
   Не знам дали идеята на бай Боре би могла да се осъществи глобално за цялата страна, но в гаража на Кирето още на следващия ден се появи ново мезе - панирани жабешки бутчета. Не са лоши на вкус.


   
    СТОЯН И ЦВЕТА


   Боже, каква любов, каква севда беше? Изкара Стоян заран овцете, раздрънкат се ония ми ти звънци и хлопатари и цялото стадо вдигне пушиляка баш покрай Цветината къща. Не че не може Стоян по друг път да ги прекара! Може. Ама по му е кеф край Цвета да мине!
   А Цвета, като чуе звънците и хлопатарите, като чуе как Стоян им подвиква "Ряа, ряа, да пукнете дано!", покаже се на пенджерката и попита:
   - Надека бре, Стояне? Надека си тръгнал?
   Погледне я Стоян милно и премилно, па отговори:
   - Ма ти, Цвето, кьорава ли си! Не виждаш ли дека съм покарал шугавците на паша!
   И отмине.
   Отмине Стоян със стадото, а на Цвета сърцето рипа, рипа като малко прасе в нова кочина! Любов!
   После цял ден Цвета и вълна да преде, и пипер да плеви, и царевици да копа - все за Стоян си мисли. Представя си го как седи на некой кютук и свири на двоянка, как псува овцете и вади кърлежи от опашката на кучето.
   А вечер!... О, дойде ли вечер. Цвета грабва стомните и побягва към чешмата в Долната махала. Там, във върбалака, я чака Стоян. Чака и примира! Щом Цвета напълни стомните, той изскочи из върбалака и каже:
   - Бау!
   А на нея само това й трябва. Обърне се, изгледа го, па рече:
   - Уу. Стояне, Бог да те убие!
   - Бе, може! - смее се Стоян. - Може Бог да ме убие! Ама дай първо да те цунем, Цвето, па после, ако иска, и гръм да ме тресне!
   И не е Стоян някой дървеняк, та направо да целува, ами най-напред плюне, обърше си мустака и чак тогава сграбчва изгората си. Па галене, па щипане, па кикотене!
   Ама пусто, немаха късмет Стоян и Цвета... Баща й, проклет да е, не я даде на Стоян, а я даде на един другоселец. А другоселецът хем патрав, хем кривоглед, ама не бил прост овчар като Стояна, а имал воденица, огън да я гори дано!
   Съдба!... Посвири Стоян още месец-два жално-милно на двоянката, па продаде овцете, утрепа кучето и отпраши към София. Изучи се там за стрелочник, ожени се за една вакарелка, направи си къща в Булина ливада, деца му се народиха...
   А Цвета? Цвета - нищо. И тя народи деца, децата й отраснаха, отслужиха войници и се запиляха и те по София станаха стругари в Кремиковци. Па като се спомина патравият й мъж, Цвета се пресели при най-малкия син в "Младост 4".
   Така щеше да свърши тази история, ако не беше пресъхнал язовир "Искър" и не беше дошла в София голямата водна криза. Обаче язовирът пресъхна и кризата дойде. И се срещнаха Стоян и Цвета. Срещнаха се на чешмата пред Централна баня. Тя дошла от "Младост", той - от "Люлин". Тя - с шишета от "Кока-кола", той - с туби от антифриз. Видя я Стоян и веднага я позна. После я изчака да си напълни шишетата, приближи се до нея и каза:
   - Бау!
   Цвета се обърна, изгледа го, и рече:
   - Стояне, ти ли си, бре. Бог да те поживи! - и изпусна мрежите с водата.
   А Стоян я сграбчи както едно време и прошепна:
   - Цвето, Цвето, да е жив и здрав водният режим! Той ни върна младостта!
   После плюна и си обърса мустака.
   

   НИЕ - СКРИНОВЕТЕ


   Въпреки твърденията на народната поговорка, лудият и пияният много си приличат.
   Пияният, тоест не пияният, а бъдещият пиян, на първата ракия обикновено започва да си прави самоанализ наум и съвсем предпазливо си казва: "Втора няма да поръчам, хвана ме!" На осмата ракия обаче същият човек вече гласно обявява:
   "Нишшшо ми нема, бе, а на бас, че нишшшо ми нема! Келнер, дай още по ено!"
   При лудия положението е горе-долу същото. Щом получи първата депресия или първата нервна криза, бъдещият луд моментално тича при психиатъра и му се оплаква, че листата на дърветата шумолят адски гръмогласно, че сънува виолетови папагали, които го псуват на майка, леля и братовчедка, и че от време на време има нужда да крещи като Лайза Минели във филма "Кабаре". Този човек още не е луд. Той е само невротик. Когато полудее истински, той вече ще твърди, че е заобиколен от луди, и че той, нормалният, не може да живее между отявлени психари.
   Преди много години, когато все още само сънувах виолетови папагали, попаднах на един умен човек. Той беше психиатър. Между другото повечето психиатри, колкото по-умни стават, толкова повече започват да приличат на пациентите си, но този тогава беше все още само умен. Та ето какво ми каза той тогава:
   - Скъпи приятелю - казва ми, - листата не шумолят гръмогласно, а виолетовите папагали са красиви птици, макар че понякога псуват наистина доста каруцарски, но така или иначе сънувай ги колкото щеш. Лайза Минели също си я бива и щом ти се крещи като нея, иди в гората или под някой желе зопътен мост и си крещи на воля. В това няма нищо лошо. Но за да не полудееш истински, съветвам те да приложиш метода на чекмеджетата. Какво представлява той? Той представлява ето какво: представи си, че всеки твой проблем е едно чекмедже. Докато чекмеджето е отворено - проблемът съществува. щом обаче затвориш чекмеджето, проблемът го няма, забравяш го. И отваряш друго чекмедже. И после и него затваряш. И трето. И четвърто. И пето. Ама нямало пари? Затваряш чекмеджето. Ама началникът ти бил идиот, а колегите - полуидиоти? Затваряш чекмеджето! Гаджето ти правело номера! Затваряш чекмеджето и си намираш друго гадже! И така нататък. Разбра ли ме?
   Разбрах го...
   И започнах да живея по метода на чекмеджетата. Пари? Тряс - чекмеджето! Началник? Тряс - чекмеджето! Партия? Тряс - чекмеджето! Правителство? Тряс - чекмеджето! Квартал, град, държава, полуостров, континент? Тряс-тряс-тряс чекмеджетата тракаха като шевна машина!
   Докато един ден осъзнах, че съм се превърнал в скрин ли, в кантонерка ли, в друга някаква мебел ли - не знам, но целият съм отрупан със затворени чекмеджета, а ръцете ми нямат сили да затварят все още зеещите.
   "Ами сега какво да правя, докторе?" - ще ми се да го попитам оня умник, но първо, отдавна не си спомням къде живее, и второ, не знам дали все още е само умен или вече от затваряне на чекмеджета е заприличал на пациентите си.
   А други познати доктори нямам, за да ги попитам как да я караме ние - скриновете...


   
    КУПИ МИ ТОП, СЛАДУНО МОМЕ!


   Седя вчера в гаража на Кирето, пия си бирата и си чета вестника. И не щеш ли - влиза Интелигента Парушев. Направо щях да се срутя от стола! Първо - Интелигента Парушев влиза в заведение като гаража на Кирето, второ - без папийонка и трето - небръснат и погледът му мътен като на замразен кефал и четвърто... Четвъртото, братко, Интелигента Парушев си поръчва двойна мастика! Как да не се срутиш от стола?! Това той! Интелигента Парушев, дето в махалата не случайно му викат Интелигента! Ами че той носи папийонка дори когато си тупа килимите, и даже на кучето си говори на "вие". Със собствените си уши съм го чувал. "Не бива - казва - да постъпвате така, Ричард! Не бива да препикавате всяко дърво! Изберете си, моля ви, едно дърво и само него си препикавайте!".
   А сега - хоп - при Кирето и - цап двойна мастика без папийонка!
   Сгъвам вестника и го питам.
   - Кво става бе, комшу? Нещо не си на кеф, май, а?
   Интелигента Парушев си поръчва втора двойна, сяда при мен и въздиша:
   - Как да съм, как го казахте, съседе, ъъъ на кеф, когато... Не, не, просто не ми се приказва за това!...
   - Кажи де, - викам - кажи! Мое па да ти олекне!
   Той пак въздиша:
   - Снощи, - казва - бях на опера.
   - Еее - викам - айде сега, голяма работа! На всеки мое да се случи!
   - Не, чакайте - прекъсва ме Интелигента Парушев и погледът му става още по-мътен. - Не можете да си представите такова нещо! Още Станиславски е казал, че театърът започва от гардероба. Това се отнася и за операта. А тук - Боже мой! На гардероба стои някаква мургава личност и размества кутийки от играта "Тука - има, тука - нема!" В операта! В храма на изкуството! Възмущавам се, естествено, гласно се възмущавам, а мургавата личност знаете ли какво ми казва? Казва ми: "Бегай оттука!" И гордо добавя, че той изкарвал заплатите на половината творчески състав! Както и да е - влизам, започва първо действие. "Севилският бръснар"! Росини! Тенорът обаче, вместо арията на Граф Алмавива, започва да пее някаква гадост! "Волим те, душо моя", или нещо от този сорт. Можете ли да си представите! Някаква компания от втора ложа си била поръчала това нещо! Ужас! Нататък просто не ми се разказва! Фигаро подслушва Доктор Бартоло и Дон Базилио и същевременно бръсне някакъв субект от четвърти ред. Аз, естествено, се възмутих отново, но разпоредителката ми обясни, че зрителят си бил платил за услугата. Нататък вече наистина не ми се разказв.а! Граф Алмавива пя втори път "Волим те, душо моя" плюс "Кръчмарице-проклетнице", плюс "Лепа Цуро, бели су ти ноге", а Дон Базилио пък изпълни "Сладуно моме", и докато той пееше, някакъв тип непрекъснато му лепеше банкноти на челото! Не, наистина, съседе, имах чувството, че се намирам не в опера, а в някаква механа или дявол знае как се казва там;
   Или аз вече не разбирам от изкуство, или това снощи с било някакъв сън, кошмар някакъг!
   Обясних на Интелигента Парушев, че той от изкуство може и да разбира, но не разбира от пазарна икономика, и го попитах ще пие ли още една мастика.
   - Ще пия! - мрачно махна с ръка той.
   Изпи още седем. А на тръгване двамата заедно изпяхме "Купи ми, мамо, топ". И хич не пееше лошо пустият му интелигент! Сигурно от мастиката му се отвори тоя глас. А когато излизахме, Кирето ни спря и вика:
   - Извинете, господине, обаче случайно чух разговора ви... Не можете ли да докарате някоя вечер цялата опера тука? Щото имам един клиент - баровец... Страхотни мангизи ще снесе! Разправя, че много си падал по Росини.
   Интелигента Парушев седна на плочника пред гаража, изхълца и рече:
   - Ай сиктир, бе! Много си отворен!
   
    ЩО ЗА НАРОД СМЕ НИЕ И ЗАЩО СМЕ ТАКИВА
   На В. Самуилов
   Мнозина се питат що за народ сме ние и не могат да си отговорят. Загадка! Тъмна балканска загадка! Ето, за англичаните се знае що за народ са. За французите - също. При нас обаче - мрак.
   А нещата всъщност са много прости. Цялата работа е в това кой какво пие. Защото не битието, а питието определя и съзнанието, и характера. И не само на отделния индивид, а на нацията като цяло.
   Какво пие например типичният англичанин? Типичният англичанин пие уиски. А това питие разширява кръвоносните съдове, премахва комплексите и изостря паметта. То те кара да си спомниш, че пралелята на прабаба ти е била придворна дама. че твой роднина е участвал в кръстоносен поход и че вуйчото на баща ти е бил губернатор на остров, преди да го изядат жителите на острова. Ето така действа уискито и ето затова англичанинът дори в Сахара облича фрак преди вечеря и дори за Америка говори като за бивша колония.
   Водката има друго действие. Тя взривява дълбоката славянска тъга, тя те подбужда да си дереш със замах ризата, да размазваш с юмрук по брадата си бликналите мътни сълзи и да пееш песни за родината, както постъпват в Полша, Русия и Украйна - в страните, където водката е национално питие.
   Виното пък подбужда към песни, танци, любов и бикоборство. Справка - страните от Средиземноморието.
   А какво пие българинът? Българинът пие главно ракия. Обикновено - пърцуца. И как въздейства пърцуцата? Ами обърнете едно шише и ще видите как въздейства! Сто на сто няма да си турите папийонка като англичанина, нито ще целунете роклята на жена си като французина, нито пък ще изпеете националния химн като поляка. Просто ще хванете празната бутилка и ще се огледате: "Абе, мама му стара, на кого да я очукам у главата!"
   Ето така действа нашата ракия! Тъмни сили бушуват в нея, тъмни и непредсказуеми! Затова и народът ни е такъв непонятен и непредсказуем! Ех, ако можеше и българинът да пие уиски, ама истинско, а не произведено на Гара Искър, ако можеше да пие водка, ама оригинална, а не от цар Киро, ако можеше да пие вино, ама качествено, от избите в Коньовица!... Да видите тогава дали нямаше българинът да бъде горд като французин и патриот като полски шляхтич! Ако можеше, ама откъде толкова пари?! Бе, нема ли кой да викне още една грозданка, бе!
   


    ТЪРСЯ ФРАНЦУЗОЙКА!

 
   - Ето! - каза жена ми и ме посочи на влезлия с нея господин.
   Той ме огледа с воднист синьозелен поглед и мълчаливо кимна. После приближи до мен и опипа с показалец торбичките под очите ми.
   - Пие, да?
   - Малко! - отвърна жена ми. - Само като го черпят.
   - Ай сий! Разбира! - отново кимна онзи. - А пуси? Смокинг?
   - Но смокинг! - излъга жена ми. - Отказа ги! - И добави: - Вчера!
   - Ай сий!
   - И зъбите са му здрави! - пак излъга жена ми. Непознатият обаче явно не й повярва, защото ме хвана с едната си ръка за носа, а с другата - за брадичката и надникна в устата ми.
   Това вече беше прекалено! Пернах го през ръцете и скочих от фотьойла.
   - Гергано! - креснах. - Къв е тоя педераст!
   - Шшшт! - изшътка мойта. - Какви думи употребяваш! Господинът разбира български! Освен това не е педераст, а бисексуален!
   - Добре! - продължих да крещя аз. - Какво прави тоя бисексуален педераст вкъщи и защо занича в устата ми?!
   - По-тихо! - умоляващо преплете пръсти жена ми. - Човекът е англичанин. Бизнесмен. Дошъл е да инвестира в България.
   - И по тая причина трябва да ми разгледа сливиците, така ли?
   - Стига си викал! - скастри ме тя. - Излагаме се пред човека! Казах ти - дошъл е да инвестира в България. Но докато другите бизнесмени купуват заводи и телекомуникационни компании, той купува хора. Решил е да си вложи парите в българи!
   Отново рухнах във фотьойла.
   - И ти ме продаваш?! - едва успях да промълвя.
   - Е, какво толкова! - вдига рамене жена ми. - Знаеш ли каква цена ти сложих? Три милиона! При това - не долара, а английски лири! Знаеш ли какъв е курсът на английската лира в момента?
   После извади някакви документи от чантичката си, хвана чужденеца подръка и го поведе към масата в столовата.
   Останах във фотьойла, онемял от учудване и гордост. Господи! Моята Гергана ми е турила цена, по-висока от цената на завода в Провадия! Ми че тя е по-умна от цялото ни правителство! Ама и мен явно си ме бива, щом е решила толкова много да иска!
   В следващия миг скочих и тихо, на пръсти, се измъкнах от хола. Мааму стара! Ще потърся начин да се продам на някоя французойка! Не ги харесвам бисексуалните англичани!

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories