bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

        

   

Живот втора употреба

(I част)

 

Dolomites Italy

Димитър Бежански

 

   
  КАКВО, ШВЕЙЦАРИЯ ЛИ?!

 

  АБЕ, КАКВО НИ НАДУВАТ ГЛАВИТЕ с тия швейцарци! Нали ходих и ги видех! Загубен народ! Ние бяхме ансамбъл, нали така. Аз свирим на дудук. Аз свирим на дудук, а швейцарците ми ръкоплескат като че ли на кой знае какво свирим! Бе аз на флигорна не съм ръкоплескал така, както те ръкоплескаха на моя дудук!
    Иначе - верно - направено, нагласено насекъде. Влезнеш в клозета, отвориш вратата - цсссът - пръсне дезодорант, затвориш вратата - пак цсссът - пак пръсне. Бе като я фанах тая врата - цсссът - напред, цсссът - назад - напълних си половин бурканче. Не че ми требе, ама що па да пръска залудо! В банята - друг номер - насекъде фотоклетки. Туриш крак под душа - водата потече. Дръпнеш си крака - спира. Епа турих една джапанка отдолу и тече цела нощ! Сигурно съм им източил половин язовир на швейцарците! Що ми се фукат с тия фотоклетки!
   А иначе - богати, мама им стара! Купи си швейцарчето нов хладилник и веднага изнася стария на тротоара - да го зима кой иска! Бе будала, що не го свалиш в мазето? Толкова ли си го нафрашкал с буркани, та нема къде един хладилник да сместиш? Ние в нашия рейс таман осем сместихме - сичките такива, изфърлени, обаче по външен вид - се едно сега са изкарани от магазина!
   Коли, мотори - същата работа! Кара, кара, и като не му харесва вече - закарва колата или мотора на един специален паркинг и - чао! Ако искаш - зимаш си мотор, зимаш си кола, регистрираш си ги на твое име и търкаляш! Обаче ония глупаци там - не - не зимат без мангизи от паркинга, а трошат пари за нови. Мислех да фукна два-три мотора в рейса, ама късно се сетих, вече го бехме натоварили с хладилниците.
   И бачкат като невидели. Да им се чудиш на акъла! Абе къщата ти къща, колата ти кола, обзавеждане, това-онова, сичко ти наред - що се трепеш като грешен гявол, а не го удариш на живот?! Бе отпусни си душата, бе човек! Налюскай се един път като хората, сбий се с некого, изкарай една песен! Не, нема такова нещо! За десет дена в Швейцария що па не видех един пиян швейцарец! Един път само срещнах двама да се люшкат налево-надесно по тротоара, ей, викам си, най-после, браво, обаче тия двамата като запеяха "Волим те, цуро, шашаво те волим!" и веднага разбрах, че не са баш швейцарци.
   А па възпитани - направо лошо да ти стане!? Къде и да влезнеш: "Бонжур, мосю! Бонжур, мосю! Бонжур, мосю!" За десет дена така се набонжурих, та ми стига за цел живот!
   Абе, изобщо...
   А тука като викнали: "Да стигнеме Швейцария, та да я стигнеме!" Бе, ай сиктир, бе! Швейцария! Много важно! По мангизи да я стигнеме, това да, това го разбирам! Обаче иначе... Мерси, мосю!


   ПЪТЕН ЛИСТ ЗА ЖИВОТА

   Хлапето влезе в гаража на Кирето с независим вид, седна на единствената свободна масичка и авторитетно поръча:
   - Киве, дай една гвоздова!
   Кирето изплува иззад тезгяха, любопитен като млад гъсок.
   - На колко години си бе, юнак?
   - На четиви! - гордо отвърна хлапето. - Дай по-бъвзо една гвоздова. че ми изговя душата!
   - Не си ли много малък за гроздова? - поинтересува се Кирето и огледа цялото заведение с усмивка.
   Всички посетители, също усмихнати, очакваха отговора на момчето.
   - Малък съм - отвърна то. - Обаче се подготвям за живота. Знам ли какво ме чака! Безваботица, мизевия... Каква двуга утеха ще имам тогава, ако не е гвоздовата?!
   - Умно! - врътна глава Кирето и след минута тропна една гроздова на масата.
   Малкият я глътна на един дъх, обърса с длан несъществуващите си мустаци и каза:
   - Дай сега едно уиски! Обаче гледай да е овигинално!
   - А сега де! - стресна се Кирето. - Няма ли да ти е много?!
   - Няма! - твърдо рече хлапето. - Нали ти казах, че съм вешил да се готвя за живота! Може пък и да ми пвовъвви, да стана милионев! Тогава - коктейли, бвифинги, бавбекюта! Твябва да съм готов за всичко!
   Уискито беше изпито със същия замах. След това момчето стана, измъкна отнякъде миниатюрно дървено пистолетче, извади и малка пластмасова бухалчица и тръгна с несигурни крачки към Кирето.
   - А сега, бвато, дай сто дойче мавки, да ти охванявам заведението! Иначе ще ти напвавя на сол целия инвентав!
   - Каквууу! - настръхна Кирето зад тезгяха. - Леле, като ти обърша два шамара!
   Всички обаче скочихме в защита на малкия:
   - Кире, да не си посмял! Нали ти каза момчето, че се готви за живота! Бързо му давай сто марки, няма да му разваляш сефтето, я!
   И Кирето даде. Къде ще ходи!


   КАК ПРОДАВАХ БЪЛГАРИЯ

   Вчера реших да продам България. Закъсал съм за пари, а друго за продаване нямам. Пък и чувал съм, че да продаваш България е хем доходна, хем безопасна работа.
   Изнесох една сгъваема масичка на пазара, турих отгоре България и почнах да я продавам. Наоколо - хора и студ. Студът даже повече от хората. С други думи - времето крайно неподходящо да продаваш каквото и да е, обаче няма как, закъсал съм, стоя и продавам. Продавам аз, но какво продаване е това, когато никой не купува?! Е, случва се да поспре някой пред моята масичка, да се поинтересува:
   - Какво продаваш, чичо?
   Аз отговарям учтиво и изчерпателно:
   - България продавам, господине. Екстра стока, заповядайте! Онзи обаче или ме поглежда кръвнишки и отминава, или подигравателно пита:
   - Че то остана ли от нея още за продаване?! - и пак отминава.
   По едно време идва някакъв чужденец.
   - Вие - казва - какво продава тука така, мистър?
   - Ми, какво - отвръщам му. - България продавам. - Обаче само срещу долари, имайте го предвид! Е, може и срещу марки...
   - Ай сий! - кимва той. - Разбира! Вий желае твърд валута, да! О'кей, аз мога купи ваш България! Но ваш България мен изглежда много мършав, много... как се казва... едва-едва на крака държи... Как мен купи такъв България?
   - О, мистър! - успокоявам го аз. - Не се притеснявайте! Това е само от кризата! Кризата я направи такава. Ако се позахрани малко, ако се положат необходимите грижи, така ще заглади косъма, че няма да я познаете!
   - Не, не! - казва мистърът. - Нека първо вий погрижи, вий нахрани, пък тогава аз купи!
   И също си отиде проклетникът.
   А аз стоя, мръзна. продавам. Времето минава, студът се усилва, а нови купувачи не се появяват. Вместо купувачи, появяват се полицаи. Двама.
   - Ти кво продаваш тука, бе?! - пита ме единият.
   Аз, нямаше как, хък-мък - казвам му какво продавам.
   Че като се разбесняха ония ми ти служители на реда!
   - Ба, ти ли - вика - ще продаваш България?! Кой си ти, бе! Я си дай документите! Какъв си ти! Депутат ли си, министър ли си, лидер ли си някакъв, че ще я продаваш?! Няма ли си хора за тая работа, че ти! Да си обираш веднага крушите, че ей го де е районното! Ама ха!
   Ща, не ща - сгънах си масичката и - бегом към къщи! Прибирам се обаче и какво да видя: донесъл съм само масичката, а България я няма! Няма я и това е!
   Още се чудя - дали съм я загубил някъде по пътя или я е задигнал някой от онези, дето имат право да я продават?!...

   ПРОБЛЕМИ СЪС СПАСИТЕЛЯ

   У наше село се яви спасител. Един такъв - длъгнест, кльощав и бос. Ходи по къщите и прави чудеса.
   Най-напред отиде у къщата на Лазар. Лазар - болен. Пред умирачка. Тоя, спасителят, застана пред него и му вика:
   "Лазаре, стани!"
   За вас лъжа, за мене истина, обаче Лазар стана!
   Оня пак: "Лазаре, ходи!"
   И Лазар, три месеца крачка не беше направил, сега побегна като коза! И къде-къде - право у кръчмата! Влиза Лазар тичешком у кръчмата и моментално си поръчва шише вино.
   А Зарко кръчмарят му вика: "Немам. Лазаре! Ако искаш водка нумер пет - има! Ама вино нема!"
   Лазар пцува. "Яз - вика - човек пред умирачка, съм дошъл едно вино да ударим, а ти немаш! Бем ти кръчмата!"
   И те ти го спасителят пак. "Сипи му - вика - едно шише вода!"
   Зарко се дърпа. "Яз - вика - водка нумер пет му давам, а он се мръщи, па вода ако му сипем, нали главата че ми строши!"
   "Нищо - вика спасителят. - Ти му сипи, аз отговарям!"
   И Зарко сипа.
   Бе каква беше тая вода, какво беше това чудо! Пие Лазар, брише мустак и вика: "По-убав мавруд не съм пил! Сега и да умрем, нема да ми е жал! Бем ти живото!"
   Това - чудесата с Лазар и с виното. Ама имаше и други чудеса.
   Баба Цона Кьоравата. От десет години е кьорава горката, понеже й се явиха пердета на очите. Синовете й викат: ''Спокойно, мамо. - викат - че ти направиме операция, че прогледнеш!" Да, ама днеска - операция, утре - операция, синовете се немат време. Тоя син апартамент изплаща, оня син продава москвич, та да купи мицубиши, абе, гайлета имат ората!
   И - те ти го спасителят!
   "Дай - вика, - бабо Цоне, да ти пипнем очите!"
   И как я пипна, бабата прогледна! Нема пердета, нема завеси. Гледа като ястреб и даже вестник чете. "Средношколско знаме" от преди двайсе години. Намерила го некъде под кацата за зеле и по цел ден го чете на глас.
   Най се разчу обаче за Витлеемското чудо. Прибира се бай Витлеем от циганската махала с три риби под мишница и сам си говори. "Как - вика - сега с тия три риби да нахраним десет циганчета и три циганки?! Оня ден яре откраднах и пак гладни останаха, а сега - три риби!..."
   И пак спасителят. Явява му се насреща, зима му рибите и влиза в махалата. И не само десетте циганчета на бай Витлеем, не! Целата махала нахранил с тия три риби, па останало още риба и за сушене, и за саламура, даже един циганин, братов син на бай Витлеем, отвори и рибарски дюкян!
   Абе - чудеса!
   Питаме се само що да го правиме сега тоя спасител!
   Бамбашка човек! Верно, чудеса прави. Ама почна и много акъл да ни дава! "Грешни сте - вика, - не живеете праведно! За пъклото сте се приготвили до един!" Така ни вика!
   Дали па да не земеме да го разпнеме на един кръст, па ако е толку гявол - да възкръсне! Ако не - майната му!


   НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ЧЕЛЕБИЯТА

   В ония години най-беден в селото беше Иван Челебията. Ама беден, беден!... Къщата му - с издънени прозорци, дворът му - разграден, кучето му - куцо и с отхапано ухо. Абе, сиромашия ви казвам!
   Челебията износваше чужди дрехи. Като умре някой от селото, роднините съберат каквото е останало и му го дават. Някой му даде риза, някой му даде каскет... За Бог да прости и от човещина. Случваше се понякога дълго време никой да не умира и Челебията оголяваше като циганин. Целият в парцали!
   Но се случваха и епидемии! Инфлуенца, примерно. Или лошо гърло. Мре народът, като муха мре!
   И тогава Челебията тръгваше из село нагизден като секретар-бирник! Глеш го - обул габардинените гащи на Киро Денин, турил капата на Стоян Кривото, а като се спомина и даскал Георги, даже и папийонка си върза! Същински гражданин!
   Минаха ония години... Е, рекохме си, няма вече такава сиромашия да ни гази, та човек чужди дрехи да износва и да чака някой да пукне, та той да се облече! Така си рекохме...
   Но не би!
   Чета оня ден вестника и що да видя!
   Майко мила. Господи и Света Богородице! Нашите депутати изпаднали до дереджето на Челебията! Чужди дрехи износват! Търкам си очите, трия си очилата, пак чета - пак същото! Бе, чужди дрехи, бе!
   Народните избраници - пише във вестника - носят сака на Валентино!
   Брех. мама му стара! Кой е тоя Валентин и кога е умрял, Бог да го прости, не знам, ама направо ми се доревава за тия момчета в парламента!
   За това ли - викам си - са учили, за това ли са се борили, за това ли по митинги са студували, та сега чужди палтета да износват!
   Чета по-надолу - още по-лошо! Палтенцето, как да е връхна дреха! Ама то и ризите на гърба им не били техни! Те пък били на някой си Версаче! А обущата пък на Вог!
   Остави това, ами вратовръзките! Какво е вратовръзката? Едно парцалче! А те и за вратовръзки нямат пари, горките, щото във вестника пише, че носели вратовръзки на Гучи!
   Затова значи, като ходят в чужбина, никой никъде не ги уважава и все ги подритват!
   Чета вестника и си мисля - добре, че не ми влезе муха в главата да ставам и аз депутатин, та да се излагам пред народа като Челебията!
   Бог да го прости и него, сиромашкия!

 

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories