bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories     

Циганско лято

 

Pear slices and Grapes

 

Димитър Бежански

 

   

       

    НЕМА ДА ПРАВИМЕ ЦИГАНСКИ РАБОТИ!

    ВЧЕРА БАЙ ВИТЛЕЕМ преби кака Гюла. Удари я с тъпото на теслата между веждите, после със същата тесла й изкърти два златни зъба и сега пропива зъбите в кръчмата на Ахмедчо.
    Някой ще каже: циганска работа - гюрултии, бой, пиянства!...
    Не е то така! При бай Витлеем и кака Гюла гюрултии нямаше. Кака Гюла най-мирно и най-кротко му рече:
    - Господ да те убие дано и чумата да те тръшне! Дано червата ти се провлачат ей тука през прага, а яз да стоим и да викам: "Те, това са на Витлеем червата!"
    Така му рече.
    А бай Витлеем учудено я погледна, запали намерен на двора фас и попита:
    - Оти ма?
    - Оти се кикоти под гъзо ти! - отвърна кака Гюла. Другите цигани - като цигани! Пият що пият, па като профукат парите - секи се фаща на работа! Гого кабели крадне, Серафим казани прави. Албен калайдисва! А ти?!
    - А яз що? - поинтересува се бай Витлеем. Кака Гюла му отговори, че той нищо! Когато свършили парите от социалната помощ - той продал каруцата. Когато изпил парите от каруцата - продал телевизора. Като изльокал и телевизора, отковал ламарината от покрива и нея също я продал!
    - Лъжеш като дърта циганка! - репликира я бай Витлеем. Ламарината от покриво не я продадох! Загубих я на карти!
    При тези негови думи кака Гюла му пожела да пукне, да отиде в пъклото и там да играе карти в най-катранения казан. И пак повтори, че другите цигани са цигани и мъже на място - щом изплюскат парите, веднага се хващат на работа и единствено той (конска фъшкия кисела!) не се хваща на работа, ами се чуди какво още да продаде!
    - Чекай малко! - прекъсна я бай Витлеем и очите му светнаха като запаления преди малко фас. - Яз от циганите ли да гледам, ма кучко шугава, или от държавата да гледам! А?!
    И най-аргументирано й обясни, че държавата не постъпва като Гого, Серафим и Албен, ами постъпва по съвсем друг начин! Закъса ли държавата за пари - веднага продава нещо! Завод продава, нефтохим продава, ЦУМ продава! Ако се наложи и Странджа-баир ще продаде, ама нема да се захване като Албен да калайдисва или като Юсуф кошове да плете!
    - Пу, мамка ти мръсна! - миролюбиво завърши обясненията си бай Витлеем и почна да рови из джобовете си за нов фас.
    Кака Гюла понечи да каже още нещо. Но когато тя отвори уста, бай Витлеем изведнъж забелязва двата й златни зъба отпред.
    И сега весело черпи наред в кръчмата на Ахмедчо.
    - Пийте и споменавайте с добро държавата! - приканва бай Витлеем при всяка нова поръчка. - Нема да правиме цигански работи!



   ПУ, ДА НЕ СА МУ УРОКИ!

 


   - Събуди се бре, обеснико! У-у-у, да пукнеш дано! Бай Витлеем скочи и разтвори очи:
    - Що ма, мамка ти циганска! Що ме будиш? Да не се е отвързала мечката?
   Кака Гюла обясни, че мечката не се е отвързала, а и няма начин да се отвърже, понеже и тя като бай Витлеем била изплюскала цяло шише мастика и сега спи под сайванта.
    - Е, що ме будиш тогава? - поинтересува се бай Витлеем и понечи пак да легне.
    - Ставай да ми даваш пари да ми даваш!
    Бай Витлеем й поднесе голям ноктест среден пръст:
    - Кат ти трябват пари - ей го де е пазара - иди си открадни.
    Кака Гюла взе да се ядосва:
    - Леле, като хвана някой кърпел, главата ти ша смажа! Не ми трябват таквиз пари на мене! Марки ми трябват!
    - Какви марки?! - ококори се бай Витлеем.
    - Какви! Дойче марки, какви!
    Бай Витлеем се разсъни окончателно:
    - Що, ма? Що са ти дойче марки? Холдинг ли ша отваряш или нова мечка ша купуваш?
    Кака Гюла още веднъж му пожела пукване, после най-подробно му обясни, че парите й трябват за най-малкия им син, за Зюмбюлчо. Понеже Зюмбюлчо вече е ученик! Първокласник! И всичко друго му е нагласено! Албенка му откраднала учебници. Джалма му ушила маратонки "'Nike" за физическото обучение. Бай Ахмед му дарил тетрадки и мобифон. Сичкото му било нагласено, само че сега му трябвали дойче марки да си купи въшки. Щото една въшка вече десет марки вървяла.
    Бай Витлеем се облещи и загуби дар слово. А кака Гюла продължи да обяснява:
    - И сега Зюмбюлчо плаче! Сълзи кат пендари рони! Българчетата, кай, до едно си накупиха въшки и цели десет дена, кай, няма да ходят на училище, а само аз, кай, нали съм ромче и съм социално слабо, само аз съм без пукната въшка и само аз ша са мъча ченгели да пиша и компютърно да се ограмотявам!" Реве детето, та са къса! Дай, Витлееме! Дай барем десет марки! Дай, баща си му, кон да те ритне дано и бесно куче да те ухапе!"
    Бай Витлеем категорично поклати глава.
    - Не давам!
    - Що, бре? Що не даваш! Толкоз ли сърце нямаш или детето ти е отмиляло?
    - Не ми е отмиляло то! - строго рече циганинът. - И точно затова не давам. Ша ми купува той въшки да клинчи от училище! Аз за кво го пращам в това училище, ма?! А?! Да учи! Да се изучи! Учен човек да стане! Щото то - кво? Турците се изселват в Турция! Евреите се изселват в Израел! Арменците се изселват в Канада, а българите се изселват в Южна Африка! Тая държава на нас остава и ако нямаме учени хора кой ша я управлява? Бягай сега му обърши на оня копелдак два шамара и повече пари за въшки да не си ми поискала!
    Бай Витлеем бръкна под дюшека, извади недопито шише мастика, глътна осем глътки и замечтано въздъхна:
    - Ей, мама му стара! Аз съм управлявал каруца! Мечка съм управлявал! Маймуна съм управлявал! А Зюмбюлчо ша управлява държава! Пу, да не са му уроки!



    ВРАЧУВАНЕ ПО ИНТЕРНЕТ


    Трети ден вече кака Гюла тъне в размисли и изпада в колебания. От една страна - жал й е за зъбите (оня серсемин бай Витлеем два вече й изби с теслата!) обаче от друга страна - времената вече се промениха, не можеш да я караш по старому.
    По-рано - какво? Дойде, примерно, Серафимчо. Аман-заман, како Гюло, да ми направиш муска против уроки!
    Готово, Серафимчо! Половин глава чесън, корен от коприва, нокът от петел, малко плюнка, малко синапено семе и бегай! Ходи Серафимчо, като аслан ходи и никакви уроки не го ловят!
    А сега? Сега същия Серафимчо пак иде, ама не иска муска против уроки, а иска муска против енергото. Да я закачел на електромера, белким спре да се върти като бесен!
    Кво да прави кака Гюла? Принуди се на стари години да учи физика, та муските й, освен на чесън, и на електромагнитно поле да миришат.
    Дотука - добре. Обаче с врачуването голяма беля! Кой ти гледа вече на ръка. на боб и на карти?! Накупиха врачките от махалата компютри и току си услугват една на друга кое със софтуер, кое с принтер или с тонер. А как Гюла седи отстрани и гледа как й прелапват клиентелата!
    Ей затова тя трети ден вече тъне в размисли и изпада в колебания - да си извади ли зъбите или да не си ги извади?
    От бай Витлеем, то се знае, не може да иска ни съвет, ни подкрепа. Откак й изби ония два зъба с теслата и зазими мечката под навеса в двора, бай Витлеем по цял ден само пие мастика. Ту в кръчмата на Ахмедчо, ту в кръчмата на близнаците. Пие, пие, пие, а вечер, като се прибере, само псува като хакер и в главата му ни файл, ни директория! Как да разчиташ на такъв човек?!
    Мисли кака Гюла, колебае се, пак мисли, пак се колебае, пък накрая решава - ще извади осем златни зъба и ще си вземе и тя компютър!
    Пък после, живот и здраве, може да жертва още един зъб. За Интернет. Хубава работа било това интернетът. Бог да го убие! Най-прочутите врачки си имали страници в него! Влезнеш вътре, разположиш се, па - кеф ти страница на Джафирето от Калкута, кеф ти на Зуза от Самоков! Информация, чалъми - тече отсекъде! Абе, богата работа, струва си зъбите.
   Кака Гюла въздъхва, поклаща глава, па грабва клещите.


КАСАНДРА - НЕПРИОБЩЕНАТА


    Зима.
    Студ.
    Ситен сняг злобно вали над махалата и засипа сайванта на бай Витлеем. Под сайванта спи мечката Касандра, нежно прегърнала бронзовия бюст на поета Дебелянов.
    Това е навън. А вътре, в къщурката, бумти зачервена печка и край нея замислено крачи по долни гащи бай Витлеем. Перчемът му е разчорлен. а въздишките му миришат на мастика.
    Трудно му е на бай Витлеем. Не може да вземе решение. От една страна, ако речеш - неговата е лесна: нали казаха - малцинствата ще ги приобщават към властта! Добре! Бай Витлеем е готов за приобщаване! Ахмедчо му уши костюм "Армани", Кичо му открадна обуща "Вог", Джалма му изплете вратовръзка "Гучи". Даже една златна пендара й закачи Джалма, та връзката лъсна - по-истинска от Гучевите.
    Та от една страна, ако речеш - неговата е лесна! Ще стане я депутат, я заместник-министър, па дори и кмет може да стане! И ще си живее живота! По коктейли ще вечеря, по резиденции ще спи, по шведски маси ще си избива махмурлука!
    Това - от една страна.
    От друга страна, покрай него и кака Гюла ще живне. Нема начин тя да не отвори некоя фондация "Леле, како!" или "Бъдеще за врачките" - името после ще го мислим.
    Ахмедчо, Караджата, Пъшо и те... Абе, целата махала е уредена! Кой - посланик, кой - митничар, кой - ваксаджия на летището, гладни нема да одат!...
    Това - от друга страна.
    Обаче - от трета страна?! От трета страна е мечката! Касандра! Що да я прави бай Витлеем сега тая мечка? Добитък! Ни у парламент да го водиш, ни у борд на директори да го цаниш! А и без нищо да го оставиш...
    Мисли бай Витлеем, пие мастика, пак мисли, пак пие мастика, накрая къса живо месо от сърцето си и решава: "Не, мечката, не! Касандра няма да я приобщаваме! Ще играе хоро тя! Още ще играе! Хоро, хоро, хоро! И ще гази народа за здраве! И ще показва по панаирите как Стоичков ляга за дузпа и как Божков целува ръка на Макгърк! Бе все некой требе и да работи у тая държава, бе!
    Бай Витлеем решително облича костюма и отива под сайванта.
    - Айде, Касандро! - разтърква той мечката. - Айде, чумо проскубана! Стига летаргии и зимни сънища! Тебе работа те чека!
    Мечката бавно вдига глава. Погледът й е влажен и тежък като бронзовия бюст на поета Дебелянов.


   СРЕЩАЛ СЪМ И МНОГО ЩАСТЛИВИ ЦИГАНИ


    Бай Витлеем плете кошница.
    Не, не, не! Думата не е точна! Той не плете кошница, той вае кошница! Обелените ракитови пръчки танцуват между хладните му пръсти, очите му блестят като две чаши, пълни с гроздова, а сърцето му пее в такт с оная песен, в която циганинът кон си купил, но девойка си откраднал, защото знаел, че с пари вярност се купува, но любов - не!
    Щастлив е бай Витлеем и вплита своето щастие в тази малка лъскава кошница.
    "Ех. мама му стара! - мисли си бай Витлеем. - Как ми се падна тоя убав късмет!"
    И клати глава, и цъка с език, и плюе през рамо против уроки.
    Рано тази заран при бай Витлеем дойдоха важни хора. Черна ги кола возеше, бели им ризи лъщяха.
    - Ние сме - рекоха - от министерството.
    - Ъ! - хлъцна бай Витлеем и се разтрепера, понеже открай време си е свикнал пред важни хора да трепери.
    - Не трепери де, не трепери! - скараха му се те и го почерпиха с цигара. - Не трепери, ами ни слушай внимателно! Решили сме, значи, нова потребителска кошница да правиме, щото старата нещо се поиздъни...
    Главата на бай Витлеем пламна. Ами ако кажат, че той е издънил кошницата?!
    - Та ти - продължиха хората - трябва да изплетеш тая нова кошница! На тебе сме се спрели! От стар кошничарски род си, няма друг циганин да може да я изплете като тебе!
    Бай Витлеем спря да трепери и дръпна силно от цигарата.
    - Добре, ама колку да е голема тая кошница? - попита. - Не знам дали имам толу матриал...
    - Няма да е много голяма! - успокоиха го. - Малка кошничка. Потребителска. Да побира едно яйце, едно кисело мляко, една глава лук и сто грама сирене! Толкова!
    После му дадоха чертеж, рисунка, още една цигара, качиха се на колата и разплискаха калта пред прага на комшията Пъшо.
    И ето го сега бай Витлеем седи, плете кошница и благославя тоя късмет, дето го има.
    "Добре, че съм се родил български циганин! - мисли си. - Едно яйце, едно млеко, една глава лук... Нема и час да мине и кошницата - готова! Ами ако се бех родил английски циганин?! А? Ееееей толчава кошница требеше да плетем! Да побира бекони, шунки, тояги за голф да побира! Па и кола да побира, па и яхта да побира! Жална им майка на английските цигани!"
    Кошницата вече е готова - белее се малка и тумбеста в ръцете му, а сърцето му пее в такт с оная песен, в която циганинът кон си купил, девойка си откраднал, нож си изковал, но накрая отишъл при Бога да моли за малко щастие, защото знаел, че всичко може да се направи, да се купи или да се открадне, само щастието единствено Бог ти го дава!

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories