bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

Борчески натури

 

African Lions

Димитър Бежански

 

   

        НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ

 

   ТОВА НАИСТИНА Е невероятна история. Абсолютно невероятна! Суперневероятна! Толкова е невероятна, че направо не е за вярване!
   Всъщност, ето цялата история, разказана без ни най-малко преувеличение.
   Миналия понеделник човек на име Петър Георгиев Петров, ръст 190, тегло 120, женен, осъждан, с пет висящи дела, известен в известни кръгове с името Пепи Кютука, се събуди с очила. Черни, тип "Сицилианка".
   - Мълей! - помисли си Пепи Кютука. - Много съм се бил надрънкал снощи, щом съм легнал с очилата.
   И посегна да ги махне. Обаче - цъ. Не можа! Първо, защото очилата - да, да - няма лъжа, очилата се бяха сраснали с челото му! Това - първо. И второ - лявата ръка, с която Пепи посегна да махне очилата, нямаше пръсти... Нито един пръст нямаше! От китката надолу, точно от татуировката "Нема да забраим Бухово!", ръката му не се разклоняваше в пръсти, а продължаваше в мобифон!
   Пепи, разбира се, веднага посегна с дясната ръка. Обаче - пак цъ. И дясната нямаше пръсти! Тя пък продължаваше в пистолет! В хубав, лъскав, добре смазан и напълно зареден "Макаров".
   - Бафмааму! - простена Пепи Кютука и понечи да стане от леглото.
   Но и това не се получи. Не се получи, защото задникът му тежеше поне два тона. И нямаше как да тежи по-малко, след като от кръста надолу тялото му постепенно преминаваше в луксозно беемве, цвят - сив металик.
   - Е, сега се наредихме! - въздъхна Пепи и замислено почеса с мобифона левия си калник. - Станах като ония, като митичните кентаври станах...
   После притвори очи с надеждата, че ако поспи още малко, работата току-виж се оправи от само себе си.
   Може би някой вече се пита кое е невероятното в тази история. Как кое, как кое?! Ами това, че Пепи Кютука знае какво е кентавър, не е ли невероятно?


    ШЕФА ЧЕ МЕ ИЗГЪРБИ


   Най-шибаното е кога некой сам се набута. Е така - като мене. Седа си оня ден и си обедвам. Свинско със зеле. Много обичам свинско със зеле. Бех си тропнал на масата целата тава и си обедвам. По едно време по радиото:
   "Прода-а-а-ва-а-ат се, ма-а-а-мо, бе-е-ли-те ма-на-а-стири-и-и..."
   И що ми требваше! - дигам мобифона и - на шефа:
   - Здрасти, шефе!
   - Здрасти, Тупан! - вика шефа.
   - Не е Тупана - викам. - Картофа е.
   - О, здрасти Компир! - вика шефа.
   - Здрасти! - викам.
   - Кво правиш, бе Компир? - вика шефа.
   - Обедвам - викам.
   - Кво обедваш?
   - Свинско със зеле.
   - Добре! Обедвай! - вика шефа и прекъсна. И аз чак тогава се сетих за кво му се обаждам. Пак дигам мобифона. И пак: "Здрасти, шефе", "Здрасти, Тупан", "Не е Тупана, Картофа е", "Какво правиш", "Обедвам"...
   И аз пак се отнесох. На третия път обаче звъня и още веднага:
   - Здрасти, шефе! Обедвам свинско със зеле, обаче знаеш ли кво съобщиха по радиото?
   - Кво? - пита шефа.
   - Ми продават се некакви манастири! - викам.
   - Кви манастири? - пита шефа.
   - Бели - викам.
   - Ъхъ - вика шефа. - Купуваме ги. После вика:
   - Слушай, Тупан!
   - Не е Тупана - викам. - Картофа е!
   - Нема значение! Слушай, Картоф! Отиваш и веднага проверяваш чии са тия манастири! Към кой синод са! И побързо докато некоя друга групировка не ги е купила преди нас!
   Дояждам аз тавата със свинското, палим баварецо и бегам. По едно време мобифона - пю-пю-пю! Дигам. Шефа.
   - Компир! - вика. - Ти ли си?
   - Аз съм, шефе.
   - Кво правиш, бе Компир?
   - Ми карам баварецо - викам.
   - Добре - вика - карай! Обаче, знаеш кво?
   - Кво? - викам.
   - Размислих! - вика. - Нема да купуваме тия манастири! По на далавера е да ги застраховаме! Обаче ти провери към кой синод са и действай! И по-бързо, докато некоя друга групировка не ги е застраховала преди нас!
   Проверявам аз - тоя синод, оня синод, те па много синоди и докато проверявам - два дена минаха! Днеска пак обедвам. Таскебап. Много обичам таскебап! И таман съм си поръчал осем порции - ей ти по радиото:
   "Застрахова-а-а-ани са, ма-а-а-мо, бе-е-ли-те ма-на-асти-ри-и-и..."
   Направо се укостих! Некоя друга групировка ги е застраховала преди нас! Басимамата! Сега шефа че ме изгърби! Направо че ми осиротеят маратонките! Що ми требваше сам да се набутвам!


    СПОНСОР


   Пешо Телето - бизнесмен с три висящи дела - отпи съсредоточено от уискито, тури по американски образец крака върху ръба на масата и се обърна към бодигарда си:
   - Абе, Компир, искам да те питам нещо...
   - Кажи, шефе! - почтително се наведе бодигардът.
   - Компир, ти кво мислиш за...
   - А, шефе, аз отбегвам да мислим! - енергично вдигна лапи бодигардът. - Колко пъти се замислим за нещо - или зъб че ме заболи, или корем, или че се млатнем некъде с беемвето! Затова отбегвам!
   Бизнесменът снизходително се усмихна:
   - А аз, Компир, мисля!
   - Е-е-е, шефе, ти си друга бира! Къде че се сравнявам аз с тебе!
   Нова добродушна усмивка се плъзна по устните на бизнесмена.
   - И знаеш ли, Компир, сега за кво съм се замислил?
   - Не знам, шефе! - чистосърдечно си призна бодигардът.
   - Замислил съм се, Компир, какво да направя за културата.
   Бодигардът го погледна с невинно-теменужен поглед:
   - Е-е-е, шефе, па ти малко ли прави! Кой да е спонсор на "Мис Мокра фланелка"? Ти! Кой да кихне награда за "Мистър Чеп"? И там - ти! Стига им толко!
   - Не, Компир, не стига! - тежко въздъхна Пешо Телето. - Нещо друго трябва да се направи! Нещо за истинската култура! Мисля си - театър ли да купя, филм ли да финансирам...
   - Шефе, чудим ти се - от къв зор?! - гнусливо сви устни Компира.
   - Как от къв зор, бе Компир! Как от къв зор! - от гласа на Телето струеше вдъхновение. - Човек веднъж живее на тая земя! Не може като тебе само уши да реже и рекет да събира! Нещо духовно трябва да създаде, Компир! Нещо възвишено! Нещо, което издига човека!
   - Ми щом искаш нещо, дето издига - весело се разкиска бодигардът, - купи един асансьор, за кво ти е цел театър?!
   Бизнесменът строго го изгледа.
   - Леле, Компир, като ти шибна един между веждите!
   - Недей, шефе! Боли! - моментално изтри усмивката си Компира.
   - Ще боли, я! - скастри го шефът. - Много има да те боли, щом говориш глупости!
   Бодигардът плахо погледна работодателя си. После смутено отстъпи няколко крачки към вратата и рече:
   - Шефе, искам нещо да ти кажа, ама да не е пак глупост, а?
   - Опитай, Компир, опитай! - благосклонно разреши шефът. - Ще видим.
   - Шефе, буквите в азбуката колко са?
   Пешо Телето за миг се замисли.
   - Трийсет. Защо?
   - Ми, шефе, такова... - отстъпи още две крачки Компира. Земи им купи още пет букви, да им станат трийсет и пет!
   - На кого бе?! - ревна бизнесменът.
   - Ми на тия от културата! - неочаквано придоби смелост Компира. - Да не им е толко малка азбуката! Даже още десет букви им купи! Кажи им - ей тия букви - от мене!
   Пешо Телето втренчено го изгледа.
   - Абе, Компир, ти знаеш ли, че не си бил толкова прост, бе!
   - Нали, шефе! - радостно се изпъчи Компира.
   - Ама изобщо не си бил толкова прост! Сега слушай: изчезваш оттука и отиваш да ми намериш некой професор, некой, който е най-отворен по азбуките! И му казваш - до утре вечер да измисли десет нови буквй! Това - първо! Слушаш ли ме, Компир?
   - Слушам те, шефе! - по войнишки отрапортува Компира. Шефът продължи още по-делово:
   - Значи, това - първо! Второ - намираш ми и един художник! Да дойде тука и да ме нарисува между ония двамата! Между Кирил и Методий да ме нарисува!
   - Между кои, шефе? - не разбра бодигардът.
   - Не е твоя работа! Действай!
   - Действам, шефе! - пак по войнишки отвърна Компира и хукна към вратата.
   Пешо Телето щастливо се отпусна във фотьойла. Усмихна се. Поклати едрата си глава. И замечтано произнесе:
   - От едната страна - Кирил, от другата - Методий, в средата - аз! Ей това вече е принос в културата! Пустият му Компир!
   После си наля още едно уиски. С много лед.


    ПОД МОСТА МИРАБО ВЕЧЕ СЕНА НЕ МИНАВА


   Бе кво са викнали против нас, бе брато! Мутрите това, мутрите онова!...
   Те кво си мислят: че е голема далавера да си мутра?
   Е, погледни ме мене: мутра отсекъде! Главата ми е като телевизорче "Панасоник"! С най-плоския екран в света! Пръстите - като бирени шишета! А у гъзо не приличам на човек, а на икарус! Мани това, ами и по цела нощ не можем да спим от ревматизъм! Бе то по-лошо от трипер, бе брато! Като ме завърти, се едно зъб ми вадат! Ама не от устата, а е от тука, от плешката! И от кво е тоя ревматизъм, мислиш? Ми от ланците, от кво! Пет кила ланци носим по мене, как нема да лепнем ревматизъм! Обаче нали съм мутра, не може без ланци! Не върви некак си...
   Да не ти разпраам. че и с менингито се разминах на една боя разстояние! Като станах мутра, почнах да си бръснем кратуната секи ден! А то се случи зима! Навънка - лед! Фризер! Пипнем си главата, пипнем парапетите на Лъвов мост мойта глава - по-студена! За една бройка да гушнем хризантемите! Добре че кихнах хиляда марки на едно докторче, та го писа не менингит, а само възпаление на малките мозъци!
   И с очите съм зле вече! По-рано скивах като телескоп! От десет метра врабче с плюнка уцелвах! А сега от десет метра не можем да си познаем баварецо! Гледам, пулим се - мой ли е тоя баварец, не е ли мой... Па му теглим една майна и се качим! После: що караш чужда кола?! Ми аз как да знам, че е чужда, като не мога да я скивам?!
   А с кво си прецаках очите? А познай до три пъти! Ми с черните очила, бе брато! С черните очила! Носи и ти черни очила денонощно, па да те питам нема ли да окьоравееш като циганска кобила!
   Най-шибано обаче е, дето и умствено се разбих. Е, това най ме е яд! Ми аз щех филология да кандидатствам, бе копеле! Френска филология! Сан санжман, Луи Картоз, сичките тия работи на пръсти ги знаех: "Под моста Мирабо минава Сена..." Поезия е това, ей! Тарикатска работа! А сега - кво? Никаква Сена, никакъв Мирабо! Дай го тоя Мирабо тука, че му откачим бъбреците за нула време! За отрицателно време че му ги откачим!
   А тия като викнали: мутрите, та мутрите! Бе ела, като си толко гявол, ела стани и ти мутра, па да те питам лесно ли е!


    НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ, КОЕТО ВЪВ ДУШИТЕ ГРЕЙ!


   Петър Георгиев, известен между колегите си като Пешо Бизона, отключи блиндираната врата на апартамента си и още от прага се провикна:
   - Гинче! Гинче! Къде си ма, патко такава! Бързо дай едно уиски, че ще припадна!
   Жена му изплува от дъното на хола.
   - Какво има, бе Пешо? Какво е станало? Ау, колко си пребледнял! Да не са ти взривили беемвето?!
   - По-лошо, Гинче, много по-лошо! - рухна Бизона в първия фотьойл, който се изпречи на пътя му.
   - Божичко, Пешо! Мерцедеса ли ти взривиха?!
   - Казах ти - още по-лошо! Кръстника иска да ме изхвърли от групировката!
   Жена му приклекна от изненада.
   - Ха така! Сега се наредихме! И защо?!
   - Ми прост съм бил, ей затова!
   Жена му приклекна още повече и се плясна по бедрата. После помисли секунда-две и рече:
   - То, Пешо, че си прост - прост си! Ама Кръстника за рекетьор ли те е взел или за доцент!
   - И аз това му викам, Гинче! - съкрушено въздъхна Бизона. - Кой, питам, троши най-хубаво ръце? Пешо! Кой най-бързо изкълчва ключици? Пешо! Кой реже уши, докато мигнеш? Пак Пешо!
   - А той?
   - Той пак си държи на неговото! Прост си вика! Вчера, вика, те пратих да гръмнеш един на улица "Хризантема" 8, а ти си гръмнал съвсем друг човек на улица "Перуника" 8!
   - Е-е, ама ти наистина голяма беля си направил! - кротко приседна до мъжа си Гинчето.
   - Бе, ква беля, бе! Ква беля! - озъби й се той. - Хризантема, перуника! И едното - цвете, и другото - цвете! Кой ще ти помни толкова?!
   - Пешо, Пешенце! - погали го по рошавите вежди съпругата. - Ами като не помниш, записвай си! Аз, като не помня, си записвам!
   - Как да запиша, ма Гинче! - почти проплака Бизона, разнежен от ласката. - Ти знаеш ли какво тежко детство съм имал! Другите - на училище. Пешо - на обир! Другите - пак на училище - Пешо на кражба! Кога да я науча тая пуста азбука?! Пък и то буквите не били една и две или десет примерно, а цели двайсет!
   - Не двайсет, а трийсет!
   - Ето, виждаш ли! И затова Кръстника е решил да ме изгони от групировката! Утре, вика, вместо фирма "Софунивърс", ти къвто си прост, ще вземеш да взривиш Софийския университет! И е прав, Гинче! Което си е верно, верно е - аз тия две фирми не ги различавам много-много!
   Жена му нервно закрачи из хола.
   - И сега, Пешо, кво ще правим?
   - И аз това се чудя, Гинче - кво да правим! Да има да се запиша тепърва в училище - не става! Я ми виж физиономията! Даскалите до един ще се разбягат! Освен да си наема частен учител! Ще му плащам по хиляда долара на месец - дано ме научи на азбуката!
   - У-у-у, ти пък! Хиляда долара! - плесна с ръце жена му. - Че ти за хиляда долара Благовест Сендов можеш да си наемеш!
   - Тоя па кой е?
   - Абе, не съм много сигурна, но май беше някакъв академик, пък после го наеха за политик. Абе, от важните клечки!
   - Не, не! - поклати глава Бизона. - Чак такъв не ми трябва! Ще си взема аз едно просто даскалче и ще си му плащам да ме научи на четене, на писане, на всичко! Затова тичай сега да ми сипеш едно уиски, а след това бягай да ми купиш един буквар! И по-бързо, докато Кръстника наистина не ме е изхвърлил от групировката!
   След две минути Петър Георгиев, известен между колегите си като Пешо Бизона, отпиваше на бавни глътки дванайсетгодишно "Тичърс", а очите му възбудено блестяха, както блестят очите на всеки първокласник.


   НЕ Е ЖИВОТ ТОВА!


   Лошо, шефе, много лошо! Откак ти издаде оная, твойта заповед, направо нерви ми се образуваха!
   Щото твойта заповед каква беше - без адвокат да не говорим, нали така?
   Добре! Как кажеш! Ти си босът, ти казваш!
   И в началото, верно, сичко си беше точно. Закопчават ме ченгетата и:
   - Откъде тоя джип?
   Питат, чат ли си? Интересуват се.
   Аз обаче - железен:
   - Без адвокат не говорим!
   Ми заключиха ме за двайсе и четири часа и толкова. После - "Чао!", "Чао!" и даже джипа ми върнаха, без повече да се правят на любопитни.
   Това с качулките. Там - грешка нема! Обаче с кръчмите много ми се скофти! Бе направо от глад че пукнем, бе шефе! Щото в кръчмите следното изпълнение.
   Влизам аз, нали, и седам. Идва сервитьорчето. И пита:
   - Какво ще обичате?
   Абе аз много работи ще обичам, обаче като имам инструкция! И карам по инструкцията:
   - Без адвокат не говорим!
   Онова копеле ме поглежда гипсирано и си заминава!
   А аз гладен, та гладен! И кво да правим, шефе? Фащам солницата и - прас - в огледалото! Сичко става на сол и на дребни огледалчета!
   - Мамка ви мръсна! - викам. - Че ви обезкостим сичките! Това им викам, ама не го викам на глас, а само умствено, щото, нали - без адвокат не говорим. И - прас - още една солница в другото огледало.
   Публиката, естествено, залега, сервитьорчето се напикава, фърчи собственика.
   Шари на масата хиляда марки и - пак същия въпрос:
   - Друго какво ще обичате?
   Пет заведения обиколих, шефе, пет бона в марки събрах и пак си останах гладен! Ама гладен ти разправям!
   Добре че мойта кифла беше сготвила нещо вкъщи, инак направо щех да изпразним потника от глад!
   А, споменах кифлата, та се сетих! И с нея същия проблем! Бе, мама й дъеба, тая филми ли е гледала, книжки ли е чела, обаче щом я фана за гъзъ и тя веднага:
   - Не така грубо, бе мечо! Кажи ми нещо нежничко!
   Е, сега и на кифлата ли да обяснявам, че без адвокат не говорим?!
   Та, шефе. много те молим! Или махни оная заповед, или ми фани един адвокат да си го водим нон стоп с мене! Щото направо ми се сбръчка живота, да знаеш! Не е живот това!


   БОБИ КАРТОФА ПОЕМА КУЛТУРАТА


   Пешо Телето - бизнесмен с три висящи дела - махна мобифона от ухото си и погледна с нежен поглед своя верен бодигард Боби Картофа. Погледна го и въздъхна:
   - Тъжно ми е, Компир, много ми е тъжно като те гледам!
   - Защо, шефе? - попита бодигардът.
   - Ми щото си много прост, е затова! Затова ми е тъжно да те гледам!
   - Шефе, не съм толко прост! - възрази бодигардът. Моем и да четем, моем и да пишем! Кво повече?!
   - Не е достатъчно, Компир! Не е достатъчно! - пак въздъхна бизнесменът. - Култура ти липсва! Ама истинска култура! Не там Радки-пиратки, тигри и баровци! Шекспир, Компир, Шекспир! Ей това ти липсва на тебе! Знаеш ли кой е Шекспир?
   - Не знам, шефе! - чистосърдечно си призна охранителят. - Не го познавам тоя!
   - Видя ли? - усмихна се Пешо Телето. - Шекспир, Компир, е писател! Англичанин...
   - А, шефе, аз, нали знаеш, с англичани не съм работил... Аз съм по сръбската линия... И по шиптърската... С англичаните работи Гого Тайсъна.
   - Абе, Компир! - вече не се усмихна, а направо се разсмя бизнесменът. - Нали ти казах, че човекът е писател, не е от нашите партньори!
   - Ми тогава, шефе, ептен па не мое да го познавам!
   - Ще го опознаеш, Компир! - строго каза шефът. Писна ми вече около мене да има само простаци и неграмотници! Ей сега ти давам една негова книжка. "Хамлет" се казва! До другия понеделник да си я прочел! А вътре има едно "Да бъдеш или да не бъдеш"... Него го искам наизуст!
   - Защо бе, шефе?! - почти проплака Боби Картофа. Ква грешка направих, та такова наказание?!
   - Казах ти, Компир! Грешката ти е, че си прост! Това е! Действай!
   След една седмица Боби Картофа стоеше пред Пешо Телето и чинно, като ученичка рецитираше:
   Да бъдеш или да не бъдеш - туй е въпросът.
   Дали е по-достойно за душата
   да понесеш камшиците, стрелите
   на бясната съдба, или да се
   опълчиш сам срещу море от мъки
   и да им туриш край? Умри, заспи..."
   - Шефе! - неочаквано прекъсна рецитацията си той. Бе много кофти превод е това! Кой сега говори по тоа начин? Бе тия хора редактори немат ли?! Я, скивай ако аз го бех превел, как щеше да е!
   И забил поглед в тавана, Боби Картофа започна да рецитира отново:
   - "Да бъдеш или да го духаш - е там е интересното, брато.
   Кое е по на далавера за душата -
   дръвцето ли да гризнеш
   или да тръгнеш соло да я бориш мъката
   и в крайна сметка да и лепнеш некролога? Умри, отмъркай -
   не бутай повече аванти... И запомни, че тоя сън
   че ти издуха сичките проблеми
   ами отсекъде.
   Е, тоя край направо те кове! Умри, отмъркай...
   Или па по-железен вариант - сънувай?...
   Обаче тука става шибано: понеже,
   познай какъв ли сън че ти набутат,
   навиеш ли се сам да гушнеш хризантемите?..."
   - Стоп! - рязко го прекъсна бизнесменът. - Компир, ти си гениален, бе! Ти надмина всички ми очаквания! Слушай сега: до другия понеделник искам целия "Хамлет" в нов превод! А после се зафащаш с "Ромео и Жулиета"!
   - Слушам, шефе! - по войнишки отрапортува Боби Картофа. - Ако искаш и "Макбет" мое да подфанем! Обаче за него че требат поне десет дена... ,
   - Действай, Компир! Действай, поете, мой! - изрече Пешо Телето и почувства, че още миг и ще се просълзи.

 


 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories